Съединените щати завършиха военното си отстъпление в североизточна Сирия, като се установиха в по-стабилна позиция с около 600 военнослужещи в друга част на страната след препозициониране и намаляване на силите, заяви пред "Ройтерс" министърът на отбраната Марк Еспър.

Коментарите на Еспер могат да сигнализират за края на период на смут и несигурност около американското военно присъствие в Сирия след първоначалната заповед за изтегляне на президента Доналд Тръмп през октомври.

Оттогава броя на войските в Сирия намяляха с около 40%. Еспър подчерта, че запазва способността да придвижва и извежда по-малък брой сили, колкото е необходимо в Сирия. Но той предположи, че броят на войските ще се колебае около 600 в обозримо бъдеще.

"Ще бъде относително постоянно около това число. Но ако видим, че се случват неща ... Мога да ги увелича малко", обяснява Еспър по време на полет от срещата на върха на НАТО.

Освен това Еспър не изключи възможността за по-нататъшно намаляване на броя на американските войски в Сирия, ако европейските съюзници допринесат за мисията в Сирия.

"Коалицията отново си говори много. Успяхме да видим как някои съюзници искат доброволно да предоставят войски", допълва Еспър.

"Ако съюзна държава, страна от НАТО, реши да ни даде 50 души, може би ще успея да намаля 50 души от САЩ."

Американските военни твърдят, че операцията е фокусирана върху предотвратяване на повторно възраждане на "Ислямска държава" в Сирия и извърши нападение миналия месец, довело до смъртта на лидера на ДАЕШ, Абу Бакр ал Багдади.

Тръмп заяви в Лондон, че иска да остави американските сили, за да гарантира, че запасите от петрол в Сирия няма да попаднат обратно в ръцете на терористи. "Запазихме нефта. Петролът е това, което подхранва ДАЕШ", обясни Тръмп.

Тръмп смекчи плановете си за Сирия след реакция от Конгреса, включително сред ключови републиканци, които казват, че той е разчистил пътя за турско нахлуване срещу кюрдските сили в Сирия, които бяха главните съюзници на Америка в борбата срещу "Ислямска държава".

Дипломатите от НАТО се притесняват, че Турция, член на НАТО от 1952 г. и изключително важен съюзник в Близкия изток, все по-активно действа едностранно, стартира нахлуването си в Сирия срещу подкрепяните от САЩ сили и купува съвременни руски системи С-400.

Вашингтон заяви, че системата С-400 е несъвместима с противовъздушната отбрана на НАТО, представлява заплаха за изтребителите F-35 на Lockheed Martin и през юли обяви, че премахва Турция от програмата F-35. Освен това тя предупреди за възможни американски санкции.

След преговорите на върха между Тръмп и турския президент Тайип Ердоган, Еспър коментира, че Анкара все още не се е отказала по въпроса за С-400. "В момента няма движение".

И все пак, след лобиране от съюзниците в НАТО, включително САЩ, Ердоган се оттегли от заплахата да блокира плановете за отбрана на балтийските държави и Полша.

"Мисля, че това беше положително движение напред", обясни Еспър, относно промяната на позицията на Турция.

"Те са ценна част от НАТО от десетилетия, от най-ранните дни. Така че трябва да ги държим в лоното." /news.bg