Още снимки:
test

Как нулевите и отрицателни лихви подриват икономиката

03.12.2019 19.41

За мнозина идеята да плащаш, а не да получаваш лихва, когато оставяш парите си на депозит в банката изглежда нелогична и в противовес на вековните концепции във финансите. Но през последните 10 години ситуацията в голяма част от развитите икономики е точна такава. Големите търговски банки плащат за това, че държат своите спестявания в централните банки. А вместо Франция, Германия, Япония и редица други страни да плащат лихва на своите кридитори, те получават паричен ресурс за това, че са взели кредити. Добре дошли в света на нулевите лихви.

Наричани от централните банкери "неконвенционални" монетарни политики, нулевите и отрицателни лихвени проценти представляват безплатни финансови "инжекции" с много облекчени условия. Конструирани основно като краткосрочен инструмент за подкрепа на икономиката, заетостта и инвестициите при криза, нулевите лихви са паричен експеримент, който не беше прилаган досега. Изглежда обаче, че след финансовата криза от 2008-2009 г. се превърнаха в удобно лекарство, към което лесно привикнахме, а зависимостта може да се окаже много по-продължителна и да отключи нова световна криза в икономиката.

Изкривена представа за риск

Конвенционалната финансова логика твърди, че риска на даден актив афектира неговата доходност или лихвата, която той носи на притежателя си. Колкото по-рисков е актива, толкова по-голяма, би следвало да е и неговата доходност, и обратно. В днешната ситуацията на нулеви и отрицателни лихви обаче, възприятието и концепцията за риск и възвръщаемост са тотално изкривени, а това бързо създава негативни отклонения в икономиката. Този дисбаланс създава в системата така наречения "морален риск" или поведение, при което не възприемаме адекватно риска от това, че оперираме със заемни средства. Колко голямо е това изкривяване?

По последни данни на Банката за международни разплащания (БМР) в световен мащаб съществуват активи на стойност 15 трилиона долара, които носят отрицателна доходност, т.е имат отрицателен лихвен процент. Проблем ли е това?

Когато голяма част от нискорисковите активи започнат да имат негативни лихви, инвеститорите и пазарните участници, в търсене на доходност, пренасочват своите средства към активи с по-голям риск. Това създава концентрация на финансов ресурс във високорискови сектори на икономиката, което от своя страна може да доведе до срив в системата. Силните ръстове на пазара на недвижими имоти и инфраструктура през последните години, показват нагледно един такъв дисбаланс.

Понижените лихви като масов феномен

Приложени за пръв път от Японската централна банка за подкрепа на икономиката след Азиатските кризи от 90-те, нулевите лихвени проценти се разпространиха почти по цял свят. Федераленият резерв на САЩ пое курс към намаляване на основния си лихвен процент още от началото на кризата през септември 2007 г. Европа пристъпи към тях през 2011 г., когато Европейската централна банка подкрепи голяма част от банките в eврозоната, като им отпусна дългосрочни заеми чрез така наречените "дългосрочни рефинансиращи операции" при особено благоприятни условия.

След това и от двете страни на Океана последваха операции по масирано изкупуване на ценни книжа, което всъщност представляваше директно кредитиране в замяна на държавни ценни книжа, а в някои случаи дори и на корпоративни дългови книжа. Пресата за печатане на пари работеше с пълна сила.

Ефектите от ниските лихвени проценти

Много от пазарните участници тепърва започват да осъзнават промените, които ниските лихвени проценти отключват в икономиката и мащаба на дисбалансите, които се създават. Безплатните кредитни ресурси създадоха изключително голяма динамика на финансовите пазари и ръст в търсенето на високорискови активи.

Нивата на световния дълг, държавен, корпоративен и частен се покачиха много бързо - от малко под 200% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) в разгара на кризата от 2008 г. до 230% през 2019 г., при положение, че световното богатство нараства само с 32% за същия период. Кредитния балон захрани пазарите на акции и облигации, които и до днес продължават да регистрират исторически рекордни върхове.

Интересен факт, наблюдаван основно в Европа е, че към момента много от инвестиционните мениджъри трудно намират държавни дългови инструменти, които да носят положителна доходност. Този факт оказва силно влияние върху пенсионната и застрахователна система и спестяванията, които трябва да бъдат запазени във времето, а в момента прогресивно се насочват към сектори с по-голям риск.

Съвременните "зомби" икономики

И в корпоративния, и във финансовия сектор пазарните инстинкти са тотално изкривени от ниските лихвени проценти, както и от целенасоченото подкрепяне на икономиката от страна на централните банки. Това създаде "зомби икономика" в голяма част от развитите пазари. Компании, които в нормални обстоятелства не биха съществували, от години затлачват системата и консумират капитала, който може да се насочи към нови, по-иновативни, по-производителни и по-ефективни дейности и услуги, които да поддържат темпа на продуктивност в икономиката.

"Зомби" компаниите се захранват основно от ниските лихвени проценти. Това води след себе си значително и задълбочаващо се намаляване на общата производителност, както и нарушаване на капиталовите потоци към нови производства, които биха имали потенциала да задвижват икономиката. Конструктивната сила на фалита е умело заобиколена чрез ниските лихви.

"Зомби" компаниите не са нов феномен. Напротив, в продължение на години икономисти от цял свят предупреждават за прогресивното им нарастване във всички сектори на развитите икономики. И докато до момента се смяташе, че основно Китай и Япония се характеризират с висок процент на "зомби" икономика, то през последните 10 години Европа и САЩ също развиха такива дисбаланси, които вече осезаемо влияят върху темпа на развитие на икономиките им.

Причините са добре известни. В своите доклади, Международният валутен фонд (МВФ), Банката за международни разплащания (БМР), Европейската централна банка (ЕЦБ), както и Оганизацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се обединяват около факторите и основните причини за появата на такъв тип компании.

За справка, делът им в 14 от развитите икономики се е увеличил съществено след 1980 г. За този период са нарастнали от само 2% до над 12% през 2018 г. Като основни причини се посочват намаленият финансов натиск, както и повишеното ниво на морален риск породено от евтините ресурси за финансиране съчетани с политиките по предоставяне на ликвидност от страна на централните банки.

Докога ще оцелеят ниските лихви?

В началото на 2019 г. голяма част от финансовия свят прогнозираше повишение на лихвените нива в основните развити икономики. Изглежда обаче, че зависимостта от евтиния кредит не е толкова лесна за преодоляване. На последната си пресконференция Европейската цeнтpaлнa бaн?a (EЦБ) пoтвъpди, чe oтpицaтeлнитe лиxвeни пpoцeнти в Европа щe ocтaнaт в cилa пoнe дo ?paя нa тaзи гoдинa, а пoтeнциaлнo, и зa пo-дълъг пepиoд през 2020 и 2021 г.

От другата страна на океана в рамките само на шест месеца Федералният резерв на САЩ, под натиска на влошаващи се икономически данни и отчасти администрацията на Тръмп, понижи три пъти основния си лихвен процент, като го свали от 2,5% през юни тази година, до 1,75% през октомври и обърна прогнозите за бъдещи повишения. Японските централни банкери от своя страна продължават да поддържат негативните нива на лихвите в икономиката на минус 0,1%, но без особени резултати.

Ситуацията с негативните лихвени проценти е налице дори и в швейцарската банкова система, която от дълги години е смятана за убежище на стойността в световните финанси. Към момента централната банка на швейцария прилага негативен лихвен процент от минус 0,75%. На последното си заседание от началото на ноември, гувеньорът на финансовата институция Томас Джордан потвърди, че лихвие ще останат под нулата и ако е необходимо ще бъдат свалени още. Като цяло, негативните лихви се превърнаха в необходим фактор за поддържането на крехкия икономически баланс.

Във финансите съществува понятието за т.н "реверсивен лихвен процент", или момента, в който допълнителното понижение на основните лихви не води до подобряване в икономиката, а точно обратно, води до стагнация и намаляване в кредитирането. Мнозина спорят дали този реверсивен лихвен процент е достигнат и глобалната икономика започва да страда от необятните парични стимули.

Истината е, че все още е твърде рано това твърдение да се потвърди напълно, но несъмнено все повече фактори започват да показват, че продължаващите ниски лихви нанасят повече вреда, отколкото полза на икономиките. Това основно се случва през банковата система, при която главният модел на печалба е силно нарушен. Банките не генерират достатъчно печалба от разликата в лихвените проценти по привлечените и отпуснатите средства, или т.н лихвен диференциал.

Това води след себе си нуждата от нови източници на печалба, които към момента основно идват от съкращения в разходите, преструктурирания, както и увеличени банкови такси за редица транзакции и операции. Противно на очакванията, ниските лихвени проценти могат да доведат до стагнация в кредитирането, а не до ръст в новите кредити, феномен, който поставя банковата система в продължаваща криза.

Алтернативите и финансовата грамотност

България е страна, в която основната част от спестяванията на населението и бизнеса са насочени в конвенционални банкови продукти. Към настоящия момент по последни данни на БНБ стойността продължава да нараства и кумулативно достига над 70 млрд лева. От друга страна обаче, на пазара в България съществуват редица продукти, които предлагат алтернатива на конвенционалните банкови спестявания. Договорните и взаимните фондове са една от тях, като те предоставят подходящ начин да запазим стойността на парите си и да ги предпазим от инфлацията, като в същото време избираме нивото на риск, което сме склонни да поемем.

Алтернативи съществуват и на застрахователния пазар, където структурираните инвестиционни застраховки живот предлагат много добър потенциал за инвестиция и в същото време съчетават и ползите от застраховка. От няколко години в България вече съществуват и много колективни схеми за кредитиране, които свързват директно хората със спестявания и тези, които имат нужда от финансов ресурс.

Много от банковите транзакции по превод на средства също са конкурирани от небанкови институции, които предлагат много гъвкави решения на много по-ниска цена. За по-запознатите с финансовите пазари съществуват и много възможности за активно управление на средствата през инвестиционни посредници. Тук трябва да сме внимателни, защото това изисква високо ниво на финансова култура и познаване на пазарите, като също така е свързано и с висока доза риск.

Като цяло, ниските лихви предопределят много от дългогодишните финансови продукти да се променят драстично, или да еволюират в дигиталната среда. При засилената конкуренция от страна на небанкови финансови институции, потребителите е необходимо да повишават своята финансова култура и познаване на основните алтернативи на ковенционалните продукти, за да могат да ги оценят и използват ефективно.

Преслав Райков в момента работи като финансов и риск анализатор в компания, която е един от най-големите търговци на суровини в света. /money.bg

Днес+

Коментирай статията


Последни от Анализ
09:19
Хакери защитават интересите на Турция, атакувайки чужди сайтове
27 януари 2020 г.
16:03
Европа е призрак след черната смърт
11:50
Константин Хаджиев: Електронните четци не убиват книгата
26 януари 2020 г.
19:52
Най-добрите градове в света за живот с деца
19:32
Всеки четвърти загинал на пътя миналата година е пешеходец
12:04
Десетте най-вероятни риска пред световната икономика през 2020 г.
25 януари 2020 г.
13:12
Държава на нормалността, а не 600 евро и бавачка ще върнат българите у дома
11:17
Французин 3 дни бе най-богат в света, китайският вирус го детронира
10:42
Аушвиц — отвъд възпоминанието
24 януари 2020 г.
16:45
Защо съкращаването на войските на САЩ в Африка буди тревога?
16:33
Планът “Урсула”може да закове у нас 750 лева минимална заплата
15:58
АФП: Отоплителни неволи подклаждат Балканския смог
12:39
52% от младежите у нас са попадали на съдържание с агресия в интернет
23 януари 2020 г.
11:28
България е на 106 място в света по корупция и на последно в ЕС
22 януари 2020 г.
19:51
Мъжете са два пъти по-емоционални на работното място
13:19
Анализ: Демокрацията е в отстъпление в световен мащаб
12:04
Импийчмънтът на Тръмп: Сенатът прие правила след бурни дебати посред нощ
10:40
Кирил Апостолов: Маските за лице – вече задължителен атрибут за софиянци?
21 януари 2020 г.
11:53
Кипър - "слабото звено" на прицела на Турция
10:56
Как екологичният фундаментализъм стана на пепел в Австралия
10:40
Въведение в кръговата икономика за премиери
09:27
„Билд“: Финансира ли Русия антиевропейската кампания в Албания?
20 януари 2020 г.
19:56
Китай - приятел или враг на Източна Европа?
15:13
АП: Ходовете на Путин не оставят голям избор на опозицията
09:48
Милиардерите са по-богати от 60% от световното население

Най-четени от Анализ

Избор на редактора