Първоначално, когато се появи тригодишната бюджетна прогноза към поректозакона за бюджета за 2020-та, изглеждаше необяснимо, че на прага на очаквана продължителна рецесия, правителството предлага нулев дефицит. Нулеви дефицити, а още по-добре бюджетни излишъци, по принцип се правят в период на икономически ръст, за да може с натрупаните пари в период на кризи да се финансират стимулиращи икономиката мерки, без това да води до увеличаване, или поне до значително увеличаване, на държавния дълг.

Явно тази логика в проектобюджета за 2020 година не работи. И с тези аргументи при разглеждането му в Народното събрание той бе атакуван от опозицията - най-вече от БСП.

Управляващите твърдо отказват да водят този дебат с опозицията. Аргументът, изваден преди няколко дни на заседанието на комисията по бюджет и финанси от Менда Стоянова, че бюджетът отразява политиката на правителството, което следва програмата, с която ГЕРБ е получила народния вот, за да управлява, поради което няма какво да се обсъжда, е най-малкото странен. Той означава, че по отношение на бюджета Народното събрание или по-точно мнозинството в него, е просто един фигурант, чиято задача е автоматично да ратифицира, подпечатва или, както щете го наречете, вижданията на правителството за икономическото развитие на страната. Защото бюджетът е точно това - политиките на изпълнителната власт за развитието на държавата, изразени в числа. Само че, ако това, което казва Стоянова, е така, не значи ли, че имаме подмяна на взаимовръзката между отделните власти в една държава, която се води парламентарна, а не някаква друга, република. При такава република Народното събрание би трябвало да има съответния експертен капацитет да оценява и коригира в посока подобряване предложения от правителството бюджет. Най-малкото при обсъждането му да се развие дебат, по време на който управляващото мнозинство, отговаряйки експертно и аргументирано на въпросите и критиките на опозицията, да обясни пред обществото защо именно предлаганите от него, а не някакви други, приходи и разходи на хазната са най-правилните и в най-пълна степен постигат баланса между стабилността на икономиката и интересите на отделните социални групи в обществото. Такъв дебат в момента няма.

На въпросите на опозицията, защо в ситуация на очаквана рецесия се предлага балансиран бюджет, защо се намалява делът на приходите на хазната в БВП, докато при другите държави в ЕС той се увеличава, защо фирмите са с най-малък принос в данъчно-осигурителните постъпления, до момента така и не бяха получени развити като аргументи отговори.

При обсъждането проектобюджета за 2020 година на първо чете в пленарна зала финансовият министър Владислав Горанов заяви нещо интересно: "... ако наистина опасенията, че предстоят неблагополучия в следващите години по отношение на икономиката, в частност българската, най-разумното за мен в този момент е балансираният бюджет. Той много лесно по естествени причини може да отиде на дефицит, но ако днес разчетем 3% дефицит и утре тази криза, която всички си пожелават, ни настигне, тогава дефицитът няма да е три, а ще е шест процента и... сме го гледали много пъти, колеги".

По отношение на критиката на БСП за ниския дял на данъчните приходи като процент от БВП, финансовият министър обясни, че увеличението на този дял е неминуемо и трябва да върви с нарастване на данъчните ставки.

Тези две изявления на Горанов дават повод да се вгледаме по-подробно в сравнителните данни за бюджетните приходи и разходи за няколко изминали години. Например какво е обяснението на правителството и в частност на министъра на финансите, че приходите от корпоративен данък от 2018-та насам растат по-бавно от брутния ръст (без отчитане на инфлацията) на БВП? За 2018-та брутният ръст на БВП е 7.2% (реален 3.1%), а за 2019-та според тригодишната бюджетна прогноза - 8.9% (реален 3.4%). Докато приходите от корпоративен данък растат през 2018-та с 6.7%, а през 2019-та със 7.6 процента. В същото време приходите от данък върху доходите на физическите лица за 2018-та са нараснали с 9.95%, а за 2019-та очакванията са те да се увеличат с над 9 процента. Тази денивелация води до това, че за 2019-та данъчният принос на населението - малко над 4 млрд. лева, ще бъде с 51% по-голям, отколкото данъчния принос на фирмите по корпоративен данък - 2 651.9 млн. лева. И тази ножица с годините се разтваря, защото през 2018-та е била около 48.8%, през 2017-та - 30.8%. Обяснението, че причината е в по-бързото нарастване на възнагражденията, обяснява само частично този процес, защото, ако това е единствената причина за тези диспропорции, то означава, че ефективността на бизнеса у нас е много ниска. И то при положение, че у нас са най-ниските данъчни ставки в ЕС, най-ниските работни заплати в ЕС, бизнесът ползва значителни средства по европроекти, лихвите по кредитите са на най-ниското си историческо ниво, което е равносилно на евтино финансиране. Явно обаче това не е достатъчно нетните приходи на бизнеса да следват ръста на БВП и фирмите да започнат да дават по-адекватен принос в постъпленията в държавната хазна.

Какво трябва да се промени в сегашната явно неблагоприятна бизнес среда, за да се случи това? И какви правителствени политики, в това число и през бюджета, трябва да бъдат заложени в преследването на целта за създаване на по-конкурентен бизнес. Това е дебат, който си заслужава поне да започне при гледането на сегашния бюджет на второ четене.

Иначе, на настоящия фон, обяснението на финансовия министър, че не вижда бизнес сектор с достатъчно висок мултиплициращ ефект, който да бъде подкрепен с увеличени правителствени разходи за инвестиции, изглежда напълно логично, но и тъжно. Тъжен за самите управляващите, защото означава, че за некраткия период на своето управление те не са успели да подобрят тази конюнктура. Така погледнат въпроса можем да говорим и за провал на властта.

Като стигнахме до момента за правителствените инвестиции е редно да кажем, че твърденията на Румен Гечев, че в бюджета за 2020 правителството залага по-малко капиталови разходи отколкото през 2019-та, не са съвсем коректни. Ще припомним, че при гласуването на Бюджет 2019 в Консолидираната фискална програма за капиталови разходи бяха заделени около 6.57 млрд. лева. Заради покупката на самолетите F-16 бюджетът бе актуализиран и капиталовите разходи в Консолидираната фискална програма нараснаха до около 8.4 млрд. лева, като респективно бе увеличен и бюджетният дефицит - от 600 млн. лева на 2.4 млрд. лева. Според последната тригодишна бюджетна прогноза капиталовите разходи, които правителството смята да направи през 2019-та, са общо 7.93 млрд. лева. С други думи, то смята да спести 500 млн. лева от първоначално заложените за 2091-та разходи от 6.57 млрд. лева, защото парите за самолетите бяха платени. За 2020-та правителството е планирало да похарчи за инвестиции около 6.56 млрд. лева - почти толкова колкото бе планирало първоначално за 2019-а и с 500 млн. лева повече, отколкото реално ще похарчи за капиталови разходи без самолетите. Заложената за 2020-та сума е по-малка единствено като процент от БВП, но това е обяснимо предвид заключението на министъра на финансите Владислав Горанов, че не вижда сектор в икономиката с достатъчно висок мултиплициращ ефект, който да подкрепи с повече инвестиции.

От данните за консолидираната фискална програма, публикувани в последната тригодишна бюджетна прогноза, в която всъщност са мотивите към проектозакона за държавния бюджет за 2020-та, има още някои интересни числа, които пораждат ред въпроси. Например, защо при очаквана икономия на капиталови разходи от половин милиард лева и при планирано преизпълнение на данъчно-осигурителните приходи с около 350 млн. лева, бюджетният дефицит се запазва в размер на близо 2.4 млрд. лева? Не е ли редно той да е с поне половин милиард по-малко? Причината за това явно са несъбраните 200 млн. лева от неданъчни приходи и намалените с 460 млн. лева постъпления от помощи и дарения. Както и увеличените с 260 млн. лева други възнаграждения на персонала. Това са изменения спрямо актуализирания бюджет за 2019-та и е редно в дебата в Народното събрания да се разбере защо те са се случили. И това е важно, защото в бюджета за 2020 г. са заложени по-високи неданъчни приходи и почти същите постъпления от помощи и дарения като в 2019-та. Ако и в 2020-а те не бъдат изпълнени в размера, в който според тригодишната бюджетна прогноза това се очаква да стане през 2019-а, автоматично означава дефицит в размер на половин процент от БВП. Това разбира се няма да е толкова страшно, ако бъдат събрани всички останали данъчни приходи в хазната и разходите бъдат държани в рамките на това, което е планирано в проектобюджета. Но тук пак се връщаме към темата за конкурентоспособността на българския бизнес и гъвкавостта му в ситуация на рецесия. Както става ясно, правителството не планира активна бюджетна политика за стимулиране на бизнес активността в ситуация на криза. При това положение ще има ли той възможност да осигури планирания в бюджета за 2020-та ръст от преки данъци в размер на около 160 млн. лева? Ще може ли да задържи сегашните работни места и следователно, общия размер на доходите на населението и общата му покупателна способност? Или една рецесия ще доведе до ревизиране надолу на всички тези показатели и от там до намаляване на очакваните приходи както от данък върху доходите на физическите лица, така и от ДДС. С какви буфери разполага бюджетът срещу подобен сценарий? Ако е само с балансирането на приходи и разходи, това означава, че държавата е предприела тактика на пасивна защита срещу рецесията. Тя може да е ефективна, ако тази рецесия е краткосрочна. В дългосрочен план тази тактика само отлага проблемите, които ще възникнат заради липса на стратегия за създаване на по-конкурентна бизнес среда. И това е проблем, който трябва да бъде обсъждан и решаван сега, а не когато настъпи, защото тогава цената на решенията може да е непосилно висока.
Петър Илиев, news.bg