Месец след вота изборни страсти още кипят в страната

Знакови места с под 300 постоянни жители изгубиха правото да гласуват, половината още не знаят кого ще им пратят

Събраха кметските печати на “понижените” управници

Мелник е единственият град у нас без собствено кметство

Мини избори месец след изборите - това е едно от двете възможни решения за десетки населени места, които на местния вот нямаха право да гласуват за свой кмет.

Това се случи след последните поправки в Изборния кодекс, които вдигнаха от 100 на 350 постоянни жители границата, над която местният управник се избира пряко. При население под 350 души той вече се назначава. Как обаче

това да стане

според волята

на народа?

В закона е записано само, че общинският кмет делегира свои правомощия на кметския наместник. (Виж карето долу) С една дума - “големият” кмет назначава. Но там, където не харесват този, който ще ги управлява след подписа на градоначалника, или има двама-трима желаещи за поста, решението е селско събрание с бюлетини да излъчи наместника.

Първи пример

дадоха в Плевен

Кметът Георг Спартански реши да се срещне с хората от 7-те села, за да чуе гласа им, вместо еднолично да назначава наместници, каквото право му дава законът. Общоселските събрания минаха по график в 5 села.

Спартански обяснява разликата между наместника и кмета с факта, че първият може да бъде махнат за 24 часа, докато един избираем кмет си тръгва или с влязла в сила присъда, или ако 6 месеца не е в състояние да изпълнява кметските задължения, или при смърт.

Спартански е подписал заповедите за назначение на 5-има кметски наместници, посочени от жителите на Ласкар, Ралево, Горталово, Картожабене, Тодорово. В още 2 села - Къшин и Тученица, събранията трябваше да се проведат тези дни, за да кажат и там местните думата си кой да управлява.

Сериозно напрежение обаче се създаве в Благоевград, където кметът Румен Томов е новоизбран. В едни села предшественикът му от ГЕРБ е обещавал наместниците да останат, в други - да се търсят нови. Преди дни Томов назначи наместници на 10 села в общината, като само в 2 от тях остави досегашните. Оказа се обаче, че в Зелен дол и Горно Хърсово хората си искат старите кметове, и бяха внесени подписки срещу назначените. Томов сега ще се среща с жителите на двете села, за да чуе мотивите им и да прецени дали да се съобрази.

При такава ситуация за кмета, назначаващ наместници там, където има напрежение, изходът е общоселско събрание и тайни бюлетини за всички, които искат да са наместници.

Подобен вариант обмислят в община Велико Търново за някои от 11-те населени места, в които вече няма кметове, а наместници. С под 350 души са Арбанаси, Вонеща вода, Дичин, Малки чифлик, Миндя, Никюп, Къпиново, Плаково, Русаля, Хотница и Шереметя и техните управници губят статута си.

“На 11 човека в общината ни прибраха печатите за кметство и ни раздадоха за наместници и

нямаме вече

право да

подпечатваме”,

обясни Иван Иванов, който управлява Миндя от 2003 г. Заради измененията в изборния праг през годините 3 пъти се е явявал на избори и веднъж е бил назначаем. “Сега трябва да съм наместник със заплата на кметски наместник. А проблемите в селото са си все същите”, обяснява Иванов. Не крие, че сред “понижените” му колеги има несигурност. От една страна, заради очакваните с до 200 лв. по-ниски заплати, а от друга - защото са в неизвестност до след Нова година, когато ще се гласува новата структура на администрацията.

Не само в Миндя обаче има и други желаещи да бъдат наместници. Две подписки са внесени в община Велико Търново, а до селското събрание през януари може да се появят и още кандидати за поста на Иван Иванов.

Още не са назначени и 5-имата управници на селата в община Асеновград, които загубиха правото на пряк избор, защото няма гласувана структура на общинския съвет, нито приет правилник за работата му. Това означава, че ще изкарат и януари без наместници, а

с цел икономии

се мисли да е по

един на 2 села

Такъв модел ще се използва в Смолян - от 86 населени места само в 7 избираха пряко кмет, но заради разпокъсаността си и малкия брой жители в някои от тях ще има обединяване на наместничества, така че ще са общо 37.

От 6-те високопланински села в община Родопи пет продължават със старите кметове, но вероятно ще ги сменят, защото нямали 6 месеца уседналост.

Сред общините с голям брой наместници е Кърджали - ще са 28. Решението за това взе общинският съвет преди седмица въпреки възраженията на ГЕРБ, че цифрата е голяма. През миналия мандат имаше само едно наместничество и 94 кметства, но промените в Изборния кодекс редуцираха кметствата до 67.

“Длъжни сме да предоставяме административни услуги на нашите жители. Кметският наместник е и представител на държавата. Общината е раздробена, има 117 населени места, а част от тях са отдалечени”, аргументира се кметът на Кърджали Хасан Азис. През тази седмица се очаква той да назначи наместниците.

Без управник още е е най-малкият град в България - Мелник. Жителите му са 186-има по настоящ адрес и 136-има по постоянен, поради това през октомври не избираха свой кмет. В момента с временна заповед градчето ръководи досегашният Наско Петев, който през 2015 г. спечели от първи тур като кандидат от БЗНС.

Мелничани са изпратили петиция до общинския кмет Атанас Стоянов с искане Петев да остане техен кмет. Стоянов пък е обещал тези дни да посети Мелник и да говори с хората, преди да реши.

1493 са селата, които останаха без кметове

Местните хора вече ще трябва да пътуват за нотариус - наместниците нямат право да заверяват документи

1493 села, които допреди месец са си избирали пряко кмет, останаха без управник след местните избори на 27 октомври.

Причината е промяна в Изборния кодекс от 2016 г. Тогава се вдига прагът на постоянните жители на населено място, които имат право да избират пряко кмет. Така до 2016 г. прагът беше 100 жители, а след това той стана 350.

Затова на последните местни избори пряко избираха кмет жителите на 1968 села у нас, докато на вота преди 4 години до урните са ходили живеещите на 3461 населени места.

Промяната

лиши близо

270 000 българи

от правото

да си избират пряко кмет, предупредиха месеци преди местните избори от Националното сдружение на кметовете на малки населени места.

Освен това се оказа, че в променения Изборен кодекс е останала “дупка” - не беше посочено какво точно се случва в тези кметства, които досега са имали статута на самостоятелна административна единица и съответно свой кмет, а сега го губят. Така вероятността бе след вота 1493 населени места да останат без управник, затова се наложи депутатите да променят спешно Закона за местното самоуправление и местната администрация. Бе прието, че в тези села, които не са административен център на кметства, кметът на съответната община може да назначи за срока на мандата наместници в съответствие с утвърдената численост и структура на общинската администрация.

Пълномощията на кметските наместници се определят от съответния общински съвет. Съветниците утвърждават и броя на наместничествата - може да са по едно за няколко малки, разпокъсани села. А кметът на общината реално ги назначава, като им възлага изпълнението на свои функции.

Те може да участват в заседанията на съответния общински съвет с право на

съвещателен

глас

и биват изслушвани задължително при обсъждане на въпроси, отнасящи се до даденото населено място, пише в ЗМСМА.

Друга голяма промяна за “понижените” села освен това, че вече не може сами да си избират управника, е, че за разлика от редовно избрания кмет наместникът няма право да извършва никакви действия, свързани с нотариалната заверка на документи. Ако той извърши каквото и да е нотариално действие, то ще бъде нищожно и няма да породи правни последици. Ако завери подпис на пълномощно, това

пълномощно

също ще бъде

нищожно

Иначе в закона е предвидено, че там, където няма нотариуси (най-често в селата и малките градове), някои нотариални действия може да бъдат извършвани от кмета без значение дали е кмет на община, или на населено място. Стига да е изборен орган, какъвто наместникът не е.

Двама видни червени депутати предпочетоха да са селски кметове

ЛЮБО ИЛКОВ

Двама бивши депутати от БСП станаха кметски наместници на села в община Септември.

Славчо Велков и Георги Мърков бяха назначени на новите си постове със заповед на кмета на община Септември Марин Рачев. Заповедите им бяха подписани на сесия на местния парламент в Септември.

Доскорошният депутат от БСП Славчо Велков ще е кметски наместник на село Славовица. Експертът по сигурност пожела по здравословни причини да напусне Народното събрание.

Пред общинските съветници Велков заяви, че от година живее в Славовица и вече познава местните проблеми.

Олимпийският шампион по борба и бивш депутат от БСП Георги Мърков пък става кметски наместник на родното си село Горно Вършило. Той е бил и областен председател на БСП в Пазарджик, и шеф на общинския съвет в Септември. При назначаването си за наместник обясни, че реално отдавна изпълнява тази функция в родното си село, без официално да е заемал длъжността. /24chasa.bg