Българският министър-председател Бойко Борисов ще участва в 25-ата конференция по изменение на климата, която започва днес в испанската столица.

Вчера Борисов заяви пред журналисти, че в рамките на форума ще се проведе среща на държавните и правителствените ръководители на ЕС.

Министър-председателят ще представи на климатичната конференция позициите на България по важни въпроси и приоритетни теми, свързани с изпълнението и отчитането на целите на Парижкото споразумение от 2015 година.

Делегати от близо 200 държави ще се опитат да уточнят последните детайли по правилата за прилагане на Парижкото споразумение, включително как да се създаде функционираща система за международна търговия с емисии и как да бъдат компенсирани бедните страни за загубите, които понасят от покачването на морското равнище и други последици от климатичните промени, информира Асошиейтед прес.

В рамките на форума ще се проведе среща на държавните и правителствените ръководители на ЕС.
Конференцията ще продължи до 13 декември.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди вчера, че усилията, които се полагат досега в света за борба с климатичните промени, са крайно недостатъчни и точката, от която няма връщане, вече не е отвъд хоризонта, съобщава БТА.

Светът има научното познание и техническите средства да задържи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, както е предвидено в Парижкото споразумение за климата, но липсва политическата воля за това, каза генералният секретар на ООН.
Той призова човечеството да прекрати "войната срещу природата" и и изрази убеденост, че това е възможно.

/Другата гледна точка, бел. ред/

Редица учени обаче предупреждават, че усилията за ограничаване на така нареченото глобално затопляне ще доведат до сериозни икономически проблеми и ще спънат икономическото и социално развитие навред по света.

Те смятат, че климатичните промени не са предизвикани от човешката дейност и усилията в тази посока не са рационални и трябва да се проведат нови и по-задълбочени изследвания, които или да отхвърлят или да потвърдят ролята на човека при промяната на климата.

Трети смятат, че климатичните промени или затоплянето на приземента атмосфера е само от полза за човечеството, заради възможността да се произвежда повече храна и да се разширят зоните, където се отглежда селскостопанска продукция. Увеличаването на вългеродния диоксид в атмосферата води до по-бурен разтеж при растения и това увеличава селскостопанските добиви.

Припомняме ви, че САЩ отхвърлиха решенията по Парижката споразумение и го напуснаха, а редица други държави, като Бразилия, Китай, Русия не се придържат стриктно към него и по този начин го обезмислят.

Единствено Европа и други отделни държави, водят целенасочена политика към ограничаването на парниковите емисии, като Германия например смята да прекрати всякакво производство на електричество от изкопаеми източници, включително и от атомни централи, но в тази връзка планира и бюджетен дефицит, както и поскъпване на цената на електроенергията в близко бъдеще.

В България електроцентралите от Маришкия басеин са под прицел, заради това че използват въглища при производството на електроенергия. Евентуалното спиране на централите ще доведе до поскъпване на тока и ще остави без работа няколко хиляди души.

Електроенергията произвеждана от тези централи и от атомната централа в Козлодуй е най-евтината енергия в микса на българската електроенергийна система.

Важно е да се подчертае, че по проблемите на климата има и друга гледна точка, тъй като медиите са упреквани, че излагат само тезите на защитниците на ограничаването на парниковите емисии.

В тази връзка е добре да се каже, че в последните 10 години, темпът на повишаването на глобалните температури в приземния слой на атмосферата се е забавил и не корелира с повишаванета на парниковите газове.

Учени дават следните данни за повишаването на глобалните приземни температури - след Малкия ледников период, който приключва в Европа през 18 век, средното увеличение на приземната температура е с темп от 0,5 градуса за столетие.

И това увеличение не се влияе от изхвърлените в атмосферата парникови газове.

Няма никакви доказателства, че климатичните промени поставят под заплаха живота на хората, точно обратното, затоплянето на климата води до по-добра среда за развитие на човечеството. Категорични са фактите, че затоплянето на атмосферата не води до повече и по-силни урагани, повече и по-силни и проливни валежи, до такива промени в морското равнище, които да заплашват крайбрежните общности.

Няма и категорчини данни за залпово топене на арктическите и антарктически ледени щитове. Напротив. Леденият щит на Антарктида се увеличава, а температура в южното полукълбо не се влияят от изхвърлянето на парникови газове.

Трябва да се прави разлика между замърсяването на околната среда и изхвърлянето на въглероден диоскид в атмосферата. Замърсяването на околната среда с тежки метали, химикали и други производни от индустрията трябва да се ограничава и да се прави всичко възможно това да е в най-малка степен. Защото това влияе пряко на здравето на хората и прави околната ни среда опасна.

От друга страна изхвърлането на въглероде диоксид не замърсява атмосферата, а подпомага развитието на растенията, които ползват парниковия газ при своето развитие. /dnews.bg