Вторият съюз (нека го наречем НАТО 2) има големи проблеми. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който нарече НАТО „остаряла“, обича да залива с жлъч европейските държави за разходите за отбрана, търговията, климатичните промени и сега за нежеланието им да приемат обратно джихадисти, пленени в Сирия.

Така наречената четворка, състояща се от САЩ, Великобритания, Германия и Франция, които са неформалната основа на НАТО и от десетилетия оформят решенията, взимани от Запада, престана да съществува в ерата на Тръмп, както твърдят информирани хора.

Лидерите на Алианса научават от Туитър за решенията на президента, които пряко засягат сигурността и стратегическите им интереси. В редиците на НАТО има много малко взаимодействие и координация, което стана ясно миналия месец, когато Тръмп разпореди изтеглянето на американските специални части от Северна Сирия, където те воюваха срещу бойци от „Ислямска държава“, заедно с френски и британски командоси. В същото време американският президент дори не се замисли за консултации със съюзниците от НАТО.

Хаотичното изтегляне на войски от Сирия, което позволи на члена на НАТО Турция да премине границата и да започне офанзива срещу намиращите се в съюз със Запада кюрди (отново без никакви консултации), накара френския президент Еманюел Макрон да постави на НАТО диагнозата „мозъчна смърт“ и също така да призове европейците да изграждат свой собствен отбранителен потенциал. Съединените щати, каза Макрон, се отклоняват от Европа.

Двете НАТО – добре работеща военна машина и неефективно политическо семейство – ще бъдат поставени пред погледа на обществеността на 4 декември, когато лидерите на алианса ще проведат кратка работна среща в предградията на Лондон в чест на 70-годишнината на тази организация.

Разбира се, НАТО 1 има какво да обсъди. Белият дом заяви, че Тръмп, както винаги, иска да говори за военни разходи, както и за заплахи за важни обекти на инфраструктурата, телекомуникациите, киберпространството и тероризма.


Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отхвърля твърденията, че е настъпила криза в НАТО и иска срещата на върха в Лондон да бъде демонстрация на растящите военни бюджети на съюзниците (Европа и Канада увеличиха разходите за отбрана със 100 милиарда долара) и изпълнение на поставената пред НАТО цел за повишаване на бойната готовност (тя предвижда в кризисна ситуация 30 бойни кораба, 30 въздушни ескадрили и 30 батальона от сухопътните сили да бъдат готови за бойни действия в рамките на 30 дни).

Проблемът на алианса е, че такава статистика и подобни декларации няма да имат смисъл, ако НАТО загуби политическата си воля и в случай на криза не може да се консултира и да действа. В епоха на бързи и противоречиви хибридни конфликти, включващи войници без опознавателни знаци и използване на саботаж, кибератаки и дезинформация, бързото вземане на решения е от решаващо значение.

Провеждайки командно-щабни учения по сценарий на хибридна война преди две години, Съветът на Северноатлантическия договор се колебае пет дни, без да знае дали да въведе или не в бой Съвместната оперативна група в повишена бойна готовност, която се явява звено за реагиране при кризи и може да бъде мобилизирана възможно най-бързо. В резултат върховният главнокомандващ на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа беше принуден да докладва, че разгръщането на тази група вече е невъзможно.

И какво ще се случи при истинска криза? Германия, която не е склонна към конфликти, ще забави вземането на решения, като се съветва с Бундестага? Настроените приятелски към Русия страни от НАТО, като например Унгария, ще създават ли пречки? На коя страна ще застане авторитарният турски президент Реджеп Тайип Ердоган? И дали съдбата на цялата НАТО ще увисне на косъма, намирайки се в пълна зависимост от един-единствен туит на американския президент?

Политическият съюз, който трябва да бъде основата на военния съюз, спешно трябва да бъде ремонтиран. Независимо от това, в Лондон повечето съюзници и лидери на НАТО ще се съсредоточат върху това да не влязат в поредната кавга с Тръмп, която би зарадвала руския президент Владимир Путин (тази среща не беше наречена официална, за да не се съставя комюнике и да се избегне катастрофата, станала на предишната среща през юли 2018 г., когато Тръмп се скара на съюзниците, че не изпълняват задълженията си за разходи за отбрана).
Лидерите на Германия, Полша и Великобритания бързо се дистанцираха от критиките на Макрон към НАТО и заявиха, че съюзът все още е от решаващо значение за европейската сигурност. Тайно много от тях споделят недоволството на френския президент от Тръмп и се притесняват, че Вашингтон ще пренасочи вниманието си от Европа към Китай. Но мнозинството все още предпочита непоследователния американски хегемон, а не френския, който е по-слаб и преследва собствените си цели.

Съюзниците от страните от Централна Европа, които са най-близо до Русия и разчитат на гаранциите за сигурност на САЩ, подкрепени от ядрени оръжия, бяха особено раздразнени от изявленията на Макрон, както и от последните му опити да се сближи с Путин.

Но НАТО днес изобщо не знае какви болезнени въпроси ще бъдат обсъждани на срещата на лидерите му. Германия миналата седмица покани външните министри на Алианса да създадат експертна група, вероятно председателствана от самия Столтенберг, която да укрепи политическия компонент на НАТО и да подобри координацията. Това е просто идеалният начин за отлагане на решението за неопределено дълго време. Други външни министри казаха, че ще помислят за това.

Британският премиер Борис Джонсън, който ще проведе срещата на върха в Лондон седмица преди общите избори, иска да демонстрира, че Великобритания ще остане в центъра на трансатлантическите отношения и европейската сигурност дори след излизането си от Европейския съюз и няма да стане „второразряден играч“, както предупреди напускащия поста председател на Европейския съвет Доналд Туск.

Въпреки всичките си недостатъци, евентуалната забележка на Макрон за „мозъчната смърт“ беше необходим опит за открито заявяване на проблемите на НАТО 2 и убеждаване на европейците да направят повече за себе си.
Ако ЕС успее да използва общи средства и увеличени военни разходи за изграждане на капацитет, подобряване на инфраструктурата на военните подкрепления, интегриране на киберзащита и повишаване на ефективността на покупките на оръжие, това ще бъде от полза както за НАТО, така и за Европа.
Най-голямата опасност за този план е, че Европа отново може да даде много обещания за укрепване на собственото си военно сътрудничество и след това да не ги изпълни, а САЩ при Тръмп ще продължат да се движат напред сами, без да се консултират с никого и да оставят НАТО отзад в облаци прах.
С други думи, рискът е НАТО 2 отново да отслаби НАТО 1.