Будейки се посред нощ от поредния кошмар, вероятно се питаме какъв е смисълът от тези сънища, които така безцеремонно ни развалят почивката. Чували сме, че действат положително на мозъка, защото ни избавят от натрупаните негативни емоции.

Но сега учени от няколко университета стигат до друг извод, изтъкващ нова полза от неприятните сънища. Според тях, те ни подготвят за живота през деня.

След анализ на сънищата на доброволци и на това кои зони от мозъка реагират при тях се установява, че когато изпитваме страх в съня си, на следващия ден сме много по-подготвени за стресови ситуации.

Това е така, защото областите в мозъка, отговорни за контролирането на емоциите, действат много по-ефективо, когато са били задействани и през нощта. А това дава нова надежда за отриване на начини за справяне с безпокойството.

Учени наскоро установиха, че за образуването на сънища са отговорни определени региони от мозъка, а други се активират в зависимост от това какво сънуваме. Два са мозъчните участъка, които се задействат, когато изпитваме страх насън - инсула и цингуларен кортекс.

Когато сме в будно състояния, инсулата участва в оценката на емоциите и се активира автоматично, когато ни е страх. Кортексът пък има важна роля в подготовката на тялото за двигателни и поведенчески реакции, когато се чувстваме под заплаха. Така че, когато ни е страх, независимо насън или наяве, мозъкът реагира по един и същи начин.

След научи експерименти е установено и че колкото по-дълго време някой изпитва страх в съня си, толкова по-рядко се активират въпросните зони в мозъка, когато гледа снимки с насилие например, пише Science Daily.

Има и една друга научна теория, според която мозъкът ни сам стимулира негативните емоции насън, за да се научи как да се справя по-добре с тях в реални ситуации. Така сънищата се превръщат в добри тренировки за потенциални опасности. /lifestyle.bg