Още снимки:
test

Балканите: земетръсна зона

26.11.2019 15.09

Разрушителен трус с магнитуд от 6,3 по скалата на Рихтер разтърси крайбрежието на Албания. Има седем загинали и множество разрушени сгради. Цяла Югоизточна Европа е силно застрашена от подобни тежки земетресения.

Мощни трусове разтърсиха западното крайбрежие на Албания и сринаха до основи редица сгради. Много жители на град Дуръс и околностите панически са напуснали домовете си. Засега се съобщава за седем загинали. Институтът за геофизически науки в Тирана обяви, че земетресението е било с магнитуд 6,3 по скалата на Рихтер. Епицентърът се е намирал на десет километра дълбочина в Адриатическо море. Най-тежките разрушения са в крайбрежния град Дуръс. Във видеоклипове се виждат напълно разрушени сгради, сринати огради и силно напукани стени. В някои области е имало и спиране на електрозахранването. Трусът е бил усетен също и в Косово, Сърбия и дори в Южна Италия.

При серия от тежки земетресения през септември тази година в Албания бяха ранени над 100 души и засегнати близо 500 къщи. През юни в Корча също имаше силно земетресение. Средиземноморието спада към най-активните земетръсни области в Европа.

По произход земетресенията са тектонски и вулканични. Най-разрушителни са плитките тектонски земетресения с дълбочина до 100 км под земната кора. Те имат обикновено и най-широк обхват. Земетресенията стават най-често там, където има разломи в земната кора – особено по границите на тектонските плочи. Там обикновено са съсредоточени и огнищата на най-силните земетресения. В интервю за ДВ професор Фредерик Тилман от германския Център за геоизследвания GFZ обяснява защо Югоизточна Европа е особено застрашена.

Земетресенията са съсредоточени в Югоизточна Европа

„Ако погледнем към картата на регистрираните земетресения през втората половина на септември 2019 в Европа, ще видим, че те са предимно съсредоточени в Италия и в Югоизточна Европа, а албанското крайбрежие открай време е район със силна сеизмична активност”, посочва Фредерик Тилман. Той обяснява това с придвижването на африканската континентална плоча на север – тя се приближава към Европа с по няколко милиметра годишно. Това води до сеизмично напрежение в целия регион, понеже част от Адриатическата микроплоча постепенно се подпъхва под Балканите. Земетресенията през септември край Тирана Бяха причинени именно от такива напрежения.

Благоприятни за това са онези места в земната кора, които имат по-ниски температури, защото при по-високи температури земните пластове са по-гъвкави и с времето нагаждат формата си, така че не се натрупва напрежение и енергия, която да се освободи чрез земетресения.

Сеизмичната активност и промените в климата

Известно е обаче, че при топенето на глетчерите по време на последния Ледников период са възникнали вертикални напрежения в земната кора, които предизвикали в Скандинавия редица земетресения, отчасти с магнитуд до 7-ма степен.

Но промените в климата са много продължителни процеси. В днешно време сеизмичната активност се предопределя не от тях, а от тектонски причини, твърди германският учен. Той обяснява, че засега науката не дава възможност краткосрочно да се предскаже някое бъдещо земетресение.

Трайните наблюдения и измервания, които извършва германският Център за геоизследвания в Потсдам, помагат обаче да се прогнозира дългосрочната опасност от земетресения. Освен това умението бързо да се установят параметрите на определено земетресение е от голяма важност при спасителните операции.

Системи за ранно предупреждение

„В определени случаи ние сме в състояние да предупредим за предстоящо земетресение няколко секунди по-рано. Такива системи за ранно предупреждение вече са инсталирани на няколко места по света – например в Мексико Сити и в Токио”, казва Фредерик Тилман. /БГНЕС

Днес+

Коментирай статията


Последни от Анализ
09:19
Хакери защитават интересите на Турция, атакувайки чужди сайтове
27 януари 2020 г.
16:03
Европа е призрак след черната смърт
11:50
Константин Хаджиев: Електронните четци не убиват книгата
26 януари 2020 г.
19:52
Най-добрите градове в света за живот с деца
19:32
Всеки четвърти загинал на пътя миналата година е пешеходец
12:04
Десетте най-вероятни риска пред световната икономика през 2020 г.
25 януари 2020 г.
13:12
Държава на нормалността, а не 600 евро и бавачка ще върнат българите у дома
11:17
Французин 3 дни бе най-богат в света, китайският вирус го детронира
10:42
Аушвиц — отвъд възпоминанието
24 януари 2020 г.
16:45
Защо съкращаването на войските на САЩ в Африка буди тревога?
16:33
Планът “Урсула”може да закове у нас 750 лева минимална заплата
15:58
АФП: Отоплителни неволи подклаждат Балканския смог
12:39
52% от младежите у нас са попадали на съдържание с агресия в интернет
23 януари 2020 г.
11:28
България е на 106 място в света по корупция и на последно в ЕС
22 януари 2020 г.
19:51
Мъжете са два пъти по-емоционални на работното място
13:19
Анализ: Демокрацията е в отстъпление в световен мащаб
12:04
Импийчмънтът на Тръмп: Сенатът прие правила след бурни дебати посред нощ
10:40
Кирил Апостолов: Маските за лице – вече задължителен атрибут за софиянци?
21 януари 2020 г.
11:53
Кипър - "слабото звено" на прицела на Турция
10:56
Как екологичният фундаментализъм стана на пепел в Австралия
10:40
Въведение в кръговата икономика за премиери
09:27
„Билд“: Финансира ли Русия антиевропейската кампания в Албания?
20 януари 2020 г.
19:56
Китай - приятел или враг на Източна Европа?
15:13
АП: Ходовете на Путин не оставят голям избор на опозицията
09:48
Милиардерите са по-богати от 60% от световното население

Най-четени от Анализ

Избор на редактора