Дискусия „Творци против тоталитаризма“ в Загреб осветява падането на комунизма в България
България 21.11.2019 14:38
Дискусия на тема „Творци против тоталитаризма“, посветена на 30 години от падането на комунизма в България, се проведе на 19 ноември 2019 г. в Загреб по инициатива на българското посолство, съвместно с Офиса на Европейския парламент в хърватската столица, съобщават от пресцентъра на МВнР. В събитието взеха участие българските евродепутати Андрей Ковачев и Александър Йорданов, ръководителят на ЕП в Загреб Виолета Симеонова, посланик Генка Георгиева, представители на дипломатическия корпус в Хърватия, на българската общност в Загреб и др.
Редом с падането на Берлинската стена и началото на демократичните процеси в Централна и Източна Европа дискусията отбеляза и две годишнини, свързани с известния български поет дисидент и сатирик Радой Ралин – 15 години от неговата смърт и 51 години от изгарянето на първото издание на книгата му „Люти чушки“. Виолета Симеонова-Станичич, ръководител на офиса на Европейския парламент в Загреб, подчерта, че целта на участниците е да говорят ясно за комунистическия период, който в България според нея е много „костелив орeх“.
Българският евродепутат Андрей Ковачев изтъкна, че трябва постоянно да се съпротивляваме на фалшивата информация за събитията от близкото минало и да се стремим да тълкуваме историята обективно, заяви. Той подчерта, че мнението, че в България не е имало съпротива срещу комунизма е погрешно и цитира данни за 30 хиляди убити още в началото на режима, за съществуването на 82 концентрационни лагера в България, през които са преминали 90 хиляди души и др. Евродепутатът се спря на Резолюцията на ЕП относно значението на европейската памет за бъдещето на Европа (19.09.2019 г.), осъждаща сталинизма, хитлеризма и другите тоталитарни режими, сред чиито съавтори са двамата с Александър Йорданов.
Александър Йорданов представи делото на Радой Ралин, като сподели спомени от познанството си с българския автор. Той посочи, че епиграмите на Ралин, пълни със сатира и черен хумор за режима, са били част от народния фолклор.
Спирайки се на българо-хърватските литературни отношения в периода на комунизма, посланик Георгиева очерта още една малко позната връзка между двата народа, а именно приятелството между творците дисиденти, сред които особено се открояват Радой Ралин и Весна Парун. Заради връзката си с инакомислещи творци в България хърватската поетеса е била разследвана и от комунистическата „Държавна сигурност“, а най-красивата й лирика, посветена на България, е била забранена.
Събитието бе съпътствано от изложба с пана, представящи творчеството на Радой Ралин, Райко Алексиев, Борис Димовски, Тодор Цонев и др./faktor.bg
Редом с падането на Берлинската стена и началото на демократичните процеси в Централна и Източна Европа дискусията отбеляза и две годишнини, свързани с известния български поет дисидент и сатирик Радой Ралин – 15 години от неговата смърт и 51 години от изгарянето на първото издание на книгата му „Люти чушки“. Виолета Симеонова-Станичич, ръководител на офиса на Европейския парламент в Загреб, подчерта, че целта на участниците е да говорят ясно за комунистическия период, който в България според нея е много „костелив орeх“.
Българският евродепутат Андрей Ковачев изтъкна, че трябва постоянно да се съпротивляваме на фалшивата информация за събитията от близкото минало и да се стремим да тълкуваме историята обективно, заяви. Той подчерта, че мнението, че в България не е имало съпротива срещу комунизма е погрешно и цитира данни за 30 хиляди убити още в началото на режима, за съществуването на 82 концентрационни лагера в България, през които са преминали 90 хиляди души и др. Евродепутатът се спря на Резолюцията на ЕП относно значението на европейската памет за бъдещето на Европа (19.09.2019 г.), осъждаща сталинизма, хитлеризма и другите тоталитарни режими, сред чиито съавтори са двамата с Александър Йорданов.
Александър Йорданов представи делото на Радой Ралин, като сподели спомени от познанството си с българския автор. Той посочи, че епиграмите на Ралин, пълни със сатира и черен хумор за режима, са били част от народния фолклор.
Спирайки се на българо-хърватските литературни отношения в периода на комунизма, посланик Георгиева очерта още една малко позната връзка между двата народа, а именно приятелството между творците дисиденти, сред които особено се открояват Радой Ралин и Весна Парун. Заради връзката си с инакомислещи творци в България хърватската поетеса е била разследвана и от комунистическата „Държавна сигурност“, а най-красивата й лирика, посветена на България, е била забранена.
Събитието бе съпътствано от изложба с пана, представящи творчеството на Радой Ралин, Райко Алексиев, Борис Димовски, Тодор Цонев и др./faktor.bg
CHF | 1 | 2.00105 |
GBP | 1 | 2.27568 |
RON | 10 | 3.93076 |
TRY | 100 | 5.62834 |
USD | 1 | 1.83027 |
Последни новини
- 09:24 Гласуват второ четене законопроект за достъпна среда за хората с увреждания до плажовете
- 09:23 Лукашенко: Западът се опитва да въвлече Беларус във война
- 09:19 Йончева: Аз определям дали мога да правя компромиси
- 09:14 Байдън подписа закона за военната помощ за Украйна, Израел и Тайван
- 09:09 10-километрово задръстване на "Дунав мост"2
- 09:06 Ивет Лалова-Колио стана майка за първи път
- 08:55 До 15 май ще бъде изплатена т.нар „украинска помощ“ на земеделците, увери Главчев
- 08:54 Общинския съвет на Варна заседава за десети път днес