Република Ирландия приема у дома Дания в ключов сблъсък за класиране на Евро 2020.

„Детелините“ ще се надяват този път да няма противоречия в мача с „червения динамит“ – противоречия, подобни на тези срещу Франция преди десет години, когато Тиери Анри игра с ръка при попадението на „петлите“. След плейофа за участие на Мондиала през 2010 главният съдия бе на път да се откаже, Анри призна, че спира с националния отбор, а полемиките след срещата доведоха до разговори за въвеждането на технологиите във футбола. За бившия защитник на ирландците Шон Сейнт Леджър, обаче, това означаваше повече, защото беше инцидент, който го раздели от сбъдване на детската му мечта. Тимът на Сейнт Леджър водеше срещу французите в баража на разменено гостуване, а победителят си гарантираше участие на Световното в Южна Африка през 2010.

За него бе ясно, че задачата на състава е много тежка, особено след поражението у дома с 0:1 в Дъблин. „Тогава играех в Чемпиъншип и осъзнавах срещу какви играчи от световна класа се изправям в лицето на Тиери Анри и Никола Анелка. Знаехме, че ще ни бъде трудно, но играхме добре в първия мач и това ни даде надежда за реванша, в който нямахме какво да губим“. Ранен гол на Роби Кийн шокира зрителите на „Стад дьо Франс“ във френската столица и след последния съдийски сигнал, се стигна до продължения. В 103-та минута обаче дойде ключовият момент – момент, разбил сърцата на толкова много ирландски привърженици. Центриране на Флоран Малуда бе отиграно не веднъж, а два пъти от Анри с ръка, преди Уилям Галас да отбележи от близко разстояние.

„Всички вдигнахме ръце срещу съдията, който разбираше, че има проблем, но и страничният рефер не му помогна. Шей Гивън притича към него в търсене на обяснение, но реалността е, че ние не осъзнавахме колко очевидна бе играта с ръка. Когато се прибрахме в съблекалнята след мача, изгледахме повторенията и не можехме да повярваме“, продължи още той. „Мисля, че ситуацията предизвика широк отзвук заради важността на самия двубой. Имахме прекрасна възможност да се класираме за Мондиала, но тя ни бе отнета по жесток начин“.

Самият Хансон – главният арбитър от Швеция, бе разкрил тогава: „Седяхме в съблекалнята и се разплаках. Питах се „Струва ли си тази работа предвид цялото унижение?“ Но сега осъзнавам, след всичката подкрепа, която получих, че вината не беше в мен“. Ирландия изправи жалба, която се оказа неуспешна. „Мисля, че ФИФА и Адидас просто имаха по-голям интерес от това Франция да бъде на Световно, отколкото Ирландия“, каза още Сейнт Леджър. „Детелините“ взеха малък реванш за ощетяването си, класирайки се за Евро 2012, но отпаднаха още в груповата фаза, след като регистрираха едва точка. Ако системата ВАР бе налице преди десет години, ирландците щяха да участват на Мондиал 2010.

Въпреки това, бившият играч на Мидълзбро смята, че технологията има да извърви още дълъг път, преди да върши безпогрешно работата си. „Мисля, че един от най-сериозните проблеми при ВАР е, че отнема естествената реакция от отбелязан гол, защото не знаеш, дали той ще бъде зачетен. Еуфорията от вкаран гол е неописуема. Привържениците също не знаят до последно дали да се зарадват или не, и това трябва да се промени“. Имайки предвид присъствието на ВАР, подобни инциденти като този с Анри, ще бъдат санкционирани. Но за Сейнт Леджър и компания технологията се появи на бял свят по-късно от необходимото. /БГНЕС