Не е до едното левче, въпросът е принципен

Избрано 17.11.2019 20:12

Откакто през октомври в публичното пространство се запрехвърляха едни милиарди за здравеопазване, всички по веригата започнаха да искат увеличение. Сега моментът за искане реално настъпи, ще се подписва Национален рамков договор. Преговорите по него вече стартираха.

Управляващите обявиха бюджет за здраве над 4,700 млрд. лв. С множество протести от пролетта насам, болниците култивираха обществено мнение, че са най-зле и, естествено, както се случва от няколко години насам, грабнаха най-голямото парче от бюджета за здраве.

Общопрактикуващите лекари бяха по-обрани и останаха на опашката. От здравното министерство изстреляха няколко салюта за важността на профилактиката и извънболничното лечение (тема, която традиционно се спряга без реални мерки) и отново заложиха най-малко средства точно за този сектор. Както се оказва тенденцията в последните години е парите за извънболнична помощ да намаляват - през 2018 парите са били 5.8% от здравноосигурителните разходи, през 2019 - 5.4%, а за 2020 е планирано да бъдат 5.2%.

В отговор на обявените предварителни параметри на средствата за първична медицинска помощ от Българския лекарски съюз поискаха увеличение на средствата с 25 млн. лв. Не им се случи. Когато беше обявен проектобюджетът на касата, минал вече и на първо четене, 25-те млн. се оказаха 19. През 2020 г. извънболничната помощ ще разполага с 244 млн. лв. при общо 4,744 млрд. за здраве. Така рухна митът за първостепенното значение на профилактиката, подхранван от Министерство на здравеопазването по здравни форуми и интервюта.

Джипитата побързаха да припомнят, че за следващата година е заявен ръст на заплатите в публичната сфера от 10%, ръст на минималната работна заплата - 9%.

Предвиденият бюджет би трябвало да осигури поддържането на практиките и да покрива разходите, които личните лекари правят, защото такива има - режийни, възнаграждения (те плащат заплатите на медицинските сестри, ако има такива в практиката) осигуровки и данъци. По данни на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в системата работят около 4200 джипита и още 4000 медицински сестри и други сътрудници. От Националното сдружение на общопрактикуващите лекари са изчислили, че от средствата, които държавата им дава те й връщат обратно половината (53%) под формата на осигуровки, данъци и ако има дивиденти с още един данък.

Така прословутата капитация (сумата, която им се плаща на записан в практиката пациент) от 17 лв. годишно в никакъв случай не формира онези космически доходи, които се спрягат в публичното пространство. Големите пари не са при личните лекари и това го доказва системния отлив на желаещи да практикуват в този сектор на здравеопазването. На 100 000 българи се падат едва по 64 джипита, което ни нарежда на опашката на Европа и по този показател.

Същевременно обаче МЗ, което обича да създава всякакви национални програми и така дресира пациентските организации, че вече сами си ги искат, е възложило на личните лекари всички възможни важни функции, които касаят здравето на нацията - те осъществяват ваксинопрофилактиката, носят отговорност за профилактичните прегледи на децата и възрастните, осъществяват наблюдението на диспансеризираните. Това са все ангажименти, за които им се търси отговорност, срещу 10 лв. за проведен профилактичен преглед годишно, около 10 лв. годишно за диспансеризиран, който наблюдават, и 4 лв. за поставена ваксина.

Техен е ангажиментът да информират пациентите какви прегледи, изследвания и ваксинации им предстоят. Единствените, които успяват да проследят, са децата, защото при тях пък носят наказателна отговорност в случай на неизпълнение на календара за имунизациите. Глобите също са сериозно перо за тези практики - НЗОК глобява, ако прекалиш с направленията за специалист, глобява, ако не поставиш задължителна ваксина на дете.

В тази ситуация някои от общопрактикуващите лекари проявиха въображение и сключиха договори с кол центрове, които поемат ангажимента да предупреждават записаните в съответната практика, когато им предстоят профилактични прегледи и ваксинации, срещу сума от около 2 лв., която си плаща пациентът. Защото и това изисква време. От МЗ вдигнаха ръце и казаха, че това е извън компетенциите им, защото става дума за административни разходи и в този смисъл лекарите имат право да ги въвеждат, ако пациентите са съгласни. Малка част от проблема се решава за сметка на пациента, защото на държавата й е удобно.

Не е новина, че личните лекари изпълняват по-скоро ролята на депо, което разпределя пациенти към профилираните практики. Дотам са сведени функциите им - да издават направления, да попълват здравни картони и книжки, да пишат медицински бележки. Средно по около 3-4 документа на пациент при преглед. Покрай тази бумащина е невъзможно прегледът да бъде сведен до 15 минути, както е по стандарт.

И понеже всички останали опити за повишаване на доходите останаха без отговор, от съсловието поискаха за децата да бъде въведена потребителска такса от 1 лв., както е при пенсионерите, които плащат по левче на преглед, а останалите 1,90 от таксата поема държавата. От БЛС твърдят, че тези такси имат регулиращ ефект при пенсионерите - така се удържа притока на онези, които желаят ежедневно да им бъде измервано кръвното налягане. Дали би имало подобен ефект при децата? Едва ли. Младата майка, на която детето е кихнало два пъти, ще си плати левчето и пак ще се нареди пред кабинета.

В същото време обаче МЗ има Национална програма за детско здравеопазване. Според нея здравето на децата е приоритет, за който държавата плаща. Децата са освободени от потребителска такса, при тях няма ограничение на направленията за специалисти при остри състояния, няма ограничение и в изследванията, които могат да се назначат. Освен това профилактичните прегледи и изследвания за тях са напълно безплатни, защото държавата се грижи за младото си поколение и има цяла стратегия написана по този повод.

И понеже тази хуманна политика трябва да бъде реализирана от някого, за да не остане само на документ, като много други национални програми, на джипитата им бяха вменени социални функции. Преглеждат деца без потребителска такса, водят профилактиката, насочват към специалист без ограничение, назначават изследвания, следят диспансеризираните деца срещу символична годишна сума, попълват документация и подлежат на глоби при пропуск. Защо трябва да го правят безвъзмездно? Те са само изпълнители на стратегия, с която държавата се бие в гърдите и твърди, че детското здравеопазване у нас е безплатно. Ами като е безплатно да плати въпросното левче и да не си върши работата половинчато.

Неотдавна проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК коментира, че средната здравна вноска, която държавата внася за деца до 18 г., е около 34 лв. на месец. Докато средната вноска, която внасят останалите здравноосигурени е 82-83 лв. месечно. Както се вижда детелюбивата ни държава не е много щедра. Та въпросът не е до едното левче, въпросът е принципен - безплатно ли е в крайна сметка детското здравеопазване у нас или не? И това не е въпрос към общопрактикуващите лекари.

Милена Петкова, news.bg
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911