Американци помагат за възхода на България и след Освобождението. Сравнително малко известно е, че преподавателите от Робърт колеж събират лични средства за възстановяването на разрушенията, причинени от Априлското въстание и последвалата война. А вече в началото на ХХ век икономическа и финансова подкрепа на България оказват множество американски организации, пряко или косвено свързани с мисионерите и тяхната дейност у нас.

По данни на Джеймс Кларк, автора на книгата “Американците откриват българите 1834–1878 г.”, само до края на ХIХ век, или за периода, който авторът изследва, американците са разпределили в България около 8 млн. долара, като в тази цифра не влизат сумите, дарявани от емигранти, или парите, събирани за македонските бежанци.

Тази благотворителност е сравнително слабо позната не само заради по-късно наложени табута, а и заради пословичната им скромност. Така например при потушаването на Априлското въстание класното училище в Панагюрище е изгорено от турците, но след Освобождението е изградено наново със средства на американския мисионер д-р Албърт Лонг. Самият д-р Лонг по този повод ясно заявява: “Аз не желая да правя протестанти. С моята просветителска работа искам да заинтересувам гражданите от Божието слово и те да започнат да прилагат в живота си Христовите принципи на правда и истина.”

Успехите на малка България като “ученичка на Америка” в първите десетилетия след Освобождението са посрещнати с възторг от другата страна на океана. В една своя реч американският президент Теодор Рузвелт заявява: “Няма народ, който през последните 35 г. да е напреднал толкова много и тъй бързо както българския. Американците имат причина да се гордеят, че Робърт колеж е дал на немалко челни български граждани образование, та с това са играли една особена роля в издигането на българския народ... Издигането на самата Япония дори не е било повече бележито и неочаквано от издигането на България.”

Осъществявайки своя девиз “Добруване на човечеството в целия свят”, създадената през 1913 г. в САЩ от петролния магнат Джон Д. Рокфелер филантропска организация, включва България в своите програми в началото на 20-те г. на ХХ век.

С американски средства се въвеждат модерни методи в промишлеността и се повишава продуктивността на селското стопанство. Благодарение на това през 20-те години България отново е в икономически подем и търговията със САЩ започва да се увеличава. През 1922 г. българското финансово министерство сключва споразумение за отпечатване на голямо количество българска валута. Американски фирми изграждат пристанищни съоръжения във Варна, а през 1928 г. България е най-големият износител на розово масло и тютюн за САЩ.

И при всяка беда американците са първите, които ни се притичват на помощ. През 1928 г. предоставят хуманитарна помощ след голямото земетресение в Южна България, нанесло огромни щети главно в Чирпан, Садово и Пловдив. Финансират голяма кампания за ликвидиране на маларията. А фондацията на Рокфелер не само строи образователни институции у нас, но и дава пари за строежа на Националния здравен институт, известен днес като Национален център за заразни и паразитни болести на столичния булевард “Янко Сакъзов”. /24chasa.bg