Въпреки че Федералния резерв посочи, че политиката му на изкупуване на съкровищни бонове на стойност 60 млрд. долара месечно "не е количествено улеснение", според Bank of America действията на централната банка на практика са точно това, предаде Zero Hedge. "Те съществено наподобяват количествените улеснения", пише лихвеният стратег на банката Ралф Аксел.

Според председателят на Федералния резерв Джером Пауъл, количествените улеснения изпълняват две цели: подпомагат дългосрочните цени на ценните книжа и улесняват условията за финансиране. "Програмата за изкупуване на съкровищни бонове изпълнява и двете от тях, затова е подобна на количествените улеснения", посочват от Bank of America.

Според финансовата институция опитът на централната банка да подведе пазарите води до продължаване на "улесняването" и улесняване на ливъриджа. А до юни 2020 г. Федералният резерв може да се окаже притежател на съкровищни бонове за общо 500 млрд. долара.

Аксел посочва, че има два механизма, чрез които съкровищните бонове подпомагат дългосрочните цени на ценните книги: те увеличават паричните активите и депозитните задължения в счетоводния баланс на банките и намаляват риска за финансиране на ливъриджнати купувачи на финансови активи. А независимо как Федералният резерв закупи съкровищните бонове, счетоводният баланс на банките се увеличава.

Със сигурност част от този нов баланс се използва за закупуване на облигации или други подобни инструменти. Търсенето от страна на банките изтласква инвеститорите, които в тази ситуация обикновено се насочват към по-рискови активи, например акциите. Но същевременно чрез оказването на въздействие върху балансите на банките, Аксел посочва, че Федералният резерв прави нещо безпрецедентно.

"Чрез решението си да оценява динамично търсенето на банките за резерви и да понижи риска от вакуум на репо пазарите, вярваме, че Федералният резерв навлезе в нова територия на паричната политика, която излиза от двойния му мандат", пише той. "Чрез извършването на политика на финансиране на краткосрочните пазари чрез баланса си, централната банка заобикаля най-важната спирачка пред твърде високия ливъридж: цената."

Според Bank of America най-тревожната част от това увеличаване на баланса на Федералния резерв, което води и до ръст на балансите и на банките е, че регулаторът трябва да продължи да извършва тази политика за дълъг период от време, за да гарантира, че лихвите по репо заемите ще са ниски.

Но централната банка по никакъв начин не може да гарантира, че репо пазарът ще е застрахован от сривове на банковото кредитиране. Макар репо сделките да са напълно обезпечени и нискорискови, "може да има ситуация, в която банките искат да деливъриджнат бързо например по време на банкова паника или ликвидация в някоя част на пазара, причинена от събития като тези през 2008 г.", посочва Аксел.

Именно рисковата среда, към която, изглежда, икономиката се е насочила, може да доведе до нежелание търговските банки да увеличават репо кредитирането си. А изтеглянето им от пазара за достатъчно дълъг период от време може да доведе до деливъриджа на иначе здрави институции, точно каквото се случи и през 2008 г., посочват от Zero Hedge.

"Изглежда, че режимът на изобилни резерви на Федералния резерв може да донесе нова доза рискове на пазара, като поддържа условия на финансиране, които могат да доведат до късо съединение и невъзможност да се оценят търсенето и предлагането на ливъридж в условията на ръст на цените на активите", пише Аксел. Казано по-малко технически, всъщност Федералният резерв увеличава системния финансов риск като прави репо сдеклите по-уязвими на пазарните цикли. /money.bg