11 декември 2019 г. 11:47 ч.
:: Анализи и Коментари
последна актуализация: 11.12.2019 г. 11:39:09 ч.
Още снимки:
test

Новият голям медиен инвеститор ще е бизнес модел, финансиран от абонамент

11.11.2019 15.46

В бъдеще ще има по-ясно изразена диференциация и по-видимо неравенство в обществото по отношение на информацията. По-богатите и по-образованите ще могат да получават висококачествена, проверена информация срещу абонамент, докато по-бедните и неплатежоспособните ще трябва да се задоволят с новини “втора ръка”, безплатни и не винаги достатъчно достоверни.

Новият голям медиен инвеститор няма да е рекламата, както всички очакват, а subscription models - бизнес модел, финансиран от абонамент.

Това казва американският професор по журналистика и медии Пол Гладър* от университета “Кингс колидж” в Ню Йорк. Тази тенденция е много видима в САЩ, скоро ще се усети и на другите пазари, прогнозира той. Гладър дава за пример “Ню Йорк Таймс”, който има почти 5 млн. платени абонати, а следващата му цел е да ги удвои до 2025 г.

Гладър е убеден, че вкусовете на хората ще узреят и те все повече ще търсят дълбочина и контекст, а не кликъбъл новини. Това ще принуди медиите да произвеждат висококачествено съдържание, което ще предоставят срещу заплащане. Разбира се, че винаги ще има и хора, за които ще са достатъчни развлекателни новини тип “шок и ужас”, новини примамка или сензационни фалшиви новини и за тях ще е безплатната и непретенциозна медийна среда.

Пол Гладър прогнозира, че

най-търсеното

съдържание в

бъдеще ще са

финансовите и

политическите

новини

Затова и бизнес изданията ще имат голяма тежест и ще бъдат в добро финансово здраве. Тяхна цел ще е високоплатежната и образована аудитория, която ще използва получената информация, за да печели пари и да взима успешни решения. Тесните връзки между абонатите и медиите ще са от голямо значение.

Тези връзки ще изтласкат от пазара посредници като рекламни агенции и социални мрежи, смята Гладър.

Правото на информираност, което всички хора имат, ще бъде обслужвано от по-малки медии, които осребряват съдържанието си чрез други способи и така предоставят безплатни новини. Гладър коментира, че някои медии ще се финансират от филантропи с бизнес в технологичния сектор, както и от фондации. Рисковият капитал ще продуцира нови медийни стартъпи и успешните от тях ще продава на старите и утвърдени медийни конгломерати.

Моделът на двойните приходи (dual- revenue model), генерирани от годишни абонаменти на домакинствата и печатна реклама в изданията, с които вестниците се издържаха години наред, вече са останали дълбоко в миналото. Една от причините за това е и фактът, че

неограниченото

дигитално

пространство

обезцени

онлайн

рекламата

и тя е в пъти по-евтина в сравнение с тази в печатните издания преди години. Според Ройтерс освен фейсбук и гугъл нито една друга платформа в САЩ няма повече от 5% пазарен дял в рекламата.

Издателите в Америка, както и все повече европейски медийни компании разработват бизнес модели, основани на платено съдържание. Вече има изразена тенденция за увеличаване на дела на хората, готови да плащат за качествено съдържание. Според проучване, направено преди три години от института “Ройтерс”, в богати и медийно грамотни държави като Норвегия и Швеция той е съответно 26 и 20%. В САЩ - 16%. Днес обаче склонни да плащат за новини са повече от половината американци - 53%, сочи проучване на АП и американския институт за медиите. Средната цена за дигитален абонамент в САЩ е 10 долара, като някои медии предлагат и комбинирани оферти.

“Вашингтон поуст” и стрийминг платформата Hulu например искат 99 долара на година. New York Times в партньорство със Spotify предлага абонамент от 203,88 долара за година. Появиха се и платформи в света, които са готови да върнат парите на всеки потребител, останал недоволен от прочетеното. Като Blendle, създадена от Алекзанър Клъпинг, която препродава новини на големите издатели в Холандия, Германия, Белгия, САЩ. Хората са склонни да

плащат

приоритетно

за анализи,

коментари и

разследвания,

а не за текущите новини, каквито предлагат всички, твърдят издателите.

Журналистиката се отдалечава от рекламата и се приближава към абонатите. Все повече търси начини да ги опознава, да разбира техните нужди и да ги удовлетворява.

Съдържанието е цар отново, казва Пол Гладър. Ерата на “всичко трябва да е безплатно” приключи.

Медиите, които успеят да убедят своите читатели, че дребните пари за абонамент ще им гарантират качествена информация и ще спестят ценното им време, ще имат силно предимство в бъдеще.

Българският медиен модел е много далече от тази тенденция. Медиите, които се опитаха да затворят отчасти съдържанието си за краен потребител, не получиха очаквания резултат. Въпросът е дали свитият рекламен пазар у нас и ниските цени на дигиталната реклама ще са достатъчни, за да могат да финансират огромния брой съществуващи медии. От друга страна, е важна грамотността на българската аудитория и дали тя ще се задоволява с всякаква информация, или ще има очаквания и претенции за висококачeствен продукт, който да я води в морето от новини. /24chasa.bg

*Пол Гладър е американски журналист, преподавател в “Кингс колидж” в Ню Йорк и предприемач. Работил е в издания като “Уолстрийт джърнъл”, “Ню Йорк таймс”, “Вашингтон поуст”, “Ню Йоркър”, “Шпигел”, “Блумбърг бизнес уик” и други. Създател и главен редактор на портал за религия Religion unplugged.com, изпълнителен директор на неправителствената платформа The Media Project и основател на компанията Vett News, разработваща приложения за борба с фалшивите новини.

Днес+

Коментирай статията


Последни от Анализ
09:11
Защо Гренландия губи леда си седем пъти по-бързо, отколкото през 90-те?
10 декември 2019 г.
16:06
Защо преговорите между Северна Корея и САЩ стигнаха до задънена улица?
12:55
Събитията, които биха могли да доведат до финансов апокалипсис през 2020-а
11:07
Франция остава в прегръдката на хаоса, стачката продължава
09 декември 2019 г.
15:16
"Евробарометър": За повечето българи корупцията е широко разпространена
14:56
Климатичните промени били виновни за изчезването на червените ябълки
14:28
Кой е във Венецианската комисия, заради която измислихме надзорник на главния прокурор
13:49
Иван Николов: Натрапената митология поражда комплекси и страхове
13:37
Брекзит? Нов референдум? Какво да очакваме от изборите във Великобритания?
08 декември 2019 г.
14:49
С Путин или срещу Путин - първият тест за Макрон
12:11
Клима(к)т(ер)ично
09:33
Пламен Димитров: НАТО на 70 – рано е за пенсия
06 декември 2019 г.
18:26
Анализатори: Италианското правителство се разпада
16:36
Какви обвинения може да бъдат повдигнати на Тръмп?
16:00
Ще стане ли Беларус част от Русия
05 декември 2019 г.
15:23
Дишането на лондонския въздух е като изпушването на 160 цигари годишно
04 декември 2019 г.
14:52
Шокиращите прогнози на Saxo Bank за 2020 г.
13:27
Забавя се растежът на глобалните въглеродни емисии през 2019-а
11:53
Ядем повече месо и риба, но ограничаваме хляба, сочи статистика
08:24
Експерти: Ще се справи ли Цацаров с корупцията
03 декември 2019 г.
19:41
Как нулевите и отрицателни лихви подриват икономиката
17:33
Бюджет 2020 - в пасивна защита срещу рецесията
12:24
2019 г. е една от трите най-топли от 1850 г. досега
02 декември 2019 г.
09:19
Има ли място за Турция в бъдещето на НАТО?
01 декември 2019 г.
15:12
Над 700 000 шофьори хванати с превишена скорост през 2019-та

Най-четени от Анализ

Избор на редактора