Лукашенко заминава за Австрия - вече не е "последният диктатор" в Европа?

Избрано 11.11.2019 14:43

Беларуският президент, дълго време критикуван от Запада като "последния диктатор в Европа", ще посети Австрия на 11 и 12 ноември по покана на федералния президент Александър ван дер Белен.

Поканата бе отправена преди година и половина. Защо Лукашенко се възползва от нея чак сега и дали се е променило отношението към него в Европа?

"Австрия, Латвия и други страни - те са прозорец след всичката тая ограда, която бе построена около нас. И нещо повече, някои наложиха санкции. Затова се налага не от самото начало, а вече на ново равнище, в едни нови времена да пробиваме тия прозорци и да строим пътища", заяви Лукашенко пред журналисти в края на октомври.

Споменатите европейски санкции за потъпкване на човешките права и на демократичните принципи бяха свалени от Лукашенко и ред негови служители през 2016 г. След това беларуският президент посети Италия, Ватикана и неведнъж отказа участие в прояви, организирани от структури на ЕС. Минск обясняваше, че не вижда смисъл от визити заради самите визити.

За какво му е сега на Лукашенко Европа?

Минск е принуден да търси по-активно икономически и политически партньори заради напрегнатите отношения с традиционния си съюзник - Русия.

Дискусии по проектобюджета в беларуския парламент разкриха миналата седмица, че догодина Минск няма да получи 423,6 милиона долара, тъй като Москва не продължава договора за специфично обмитяване на руския петрол. Както предвижда това споразумение, влязло в сила от 2017 г., Русия обезщетяваше своя съюзник за твърде високите (според Беларус) цени на газа с възможността да прехвърля в беларуския бюджет митата върху 6 милиона тона руски петрол.

През 2020 г. Минск ще изгуби още около 240 милиона долара заради руската данъчна маневра в петролната сфера - и тези загуби също са отчетени в проектобюджета.

Цената на газа още не е договорена, но според експерти от Минск беларусите едва ли могат да разчитат на благосклонност от страна на техния съюзник, който настоява за задълбочаване на интеграцията.

"Москва ни стисна за гърлото с тъй наречената напреднала интеграция. Беларуското ръководство прецени как би му подействал кримският сценарий и усети с хлад между плешките, че в един момент Кремъл може да използва абсолютно нецивилизовани методи и по беларуското направление. Затова усилията на беларуската дипломация за деблокиране и нормализиране на отношенията с Европа и Запада напоследък са много активни и последователни", отбелязва беларуският аналитик Александър Класковски.

Визитата в Австрия според него е адресирана и до Кремъл.

"Говореше се,че Лукашенко го е страх да пътува до Европа, за да не раздразни Путин. В Минск бе решено, че трябва да замине - за да не злослови никой, че е зависим от Кремъл", казва експертът. "Визитата изглежда тъкмо "колкото за пред хората" - кратка, с протоколни срещи, и пробиви май няма да има", посочва той.

Защо точно Австрия?

Освен срещите на високо равнище се планира беларуският лидер да участва в икономически форум в австрийската Федерална стопанска камара.

Минск разчита да бъдат разширени финансово-икономическите връзки; има и основания да се надява на това.

Беларуското външно министерство посочва на сайта си, че Австрия има стабилни позиции сред най-големите инвеститори в икономиката на Беларус. За шестте месеца на текущата година преките инвестиции на австрийски компании са нараснали с 19 на сто в сравнение с предходния период. В Беларус са регистрирани 82 предприятия с австрийски капитал и 20 представителства на компании от Австрия. В единствената беларуска банка със западен капитал - Приорбанк, като основен акционер е вписана австрийската Райфайзенбанк, която бе и съорганизатор в продажбите на беларуски еврооблигации по европейските финансови пазари.

Има предпоставки за политически диалог - федералният канцлер Себастиан Курц активно развиваше отношенията с официален Минск. Има и хуманитарно, човешко послание: през 2018 г. край Минск бе открит мемориален комплекс, посветен на трагедията в с. Малий Тростенец, където през Втората световна война нацистите са убили и близо 10 000 австрийски евреи.

През 2002 г. президентът Лукашенко бе на почивка в австрийски ски курорт, при все че официално беше санкциониран от ЕС и нямаше право да влиза в Европа.

Има ли нужда Европа от Лукашенко?

"Формулата на отношенията (от страна на Запада) днес е следната: по-добре независима Беларус с Лукашенко, колкото и да е недемократичен режимът, отколкото танковете на Путин край р. Буг досами границите на НАТО", убеден е минският аналитик Класковски.

Според наблюдатели конфликтът на Кремъл с Киев и публичната подкрепа на Минск за целостта на Украйна са предизвикани от днешните действия на Европа.

"Задачата бе да се рестартират отношенията на Запада с Беларус и по възможност да се предотврати солидаризиране на Минск с Москва по украинския въпрос - разказва Аркадий Мошес, политолог от Финландския институт за международни отношения. - Това бе причината (Западът, бел. Би Би Си) до голяма степен да замрази или свали санкциите от беларуските държавни дейци, фактически да спре подкрепата за беларуската опозиция, а лека-полека спряха и приказките, че беларуският лидер е последният диктатор в Европа."

"Западът не се опитва да го превъзпита. Западът си поставя яни прагматични цели: в Беларус да няма нови руски военни бази, от беларуска територия да няма очевидна военнополитическа заплаха, насочена към Украйна", отбелязва Мошес.

"Всичко останало в крайна сметка няма принципно значение за Запада днес", казва финландският политолог.

По думите му сближаването между Минск и Запада в момента е в стагнация - заради мъглявата позиция на Беларус, опитите й да балансира между Запада и реверансите към Кремъл.

Нерешени проблеми

Ако съдим по новините, по пътя към сближаване Европа няма намерение да прави големи отстъпки на официален Минск.

Заради изграждането на беларуска АЕЦ на 50 км от литовската столица Вилнюс е отложено подписването на очакваните от Минск "Приоритети на партньорството" с ЕС.

Литва твърди, че беларуската централа е опасна. С помощта на Русия тя е вече построена и първият енергоблок трябва да бъде пуснат през 2020 г. Проблемът с литовско-беларуските претенции обаче отлага за неопределено време "старта" на разширеното партньорство Беларус-ЕС.

Политиката на беларуските власти получи тези дни незавидна оценка в междинен доклад на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), чиито наблюдатели вече работят в страната в навечерието на парламентарните избори, насрочени за 17 ноември.

Анонсирайки посещението на Лукашенко, офисът на федералния президент на Австрия съобщи, че "се предвижда критичен диалог по проблемния въпрос за човешките права" и премахването на смъртното наказание, което прилага единствено Беларус от всички европейски страни.

В прессъобщението се посочва, че евроструктурите и Минск "водят политика на предпазливо сближаване" в програмата "Източно партньорство", лансирана от ЕС. /БТА
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911