Като амбициозен определи Бюджет 2020 председателят на АИКБ Васил Велев.

Пред БНТ той заяви, че бюджетът е "малко по-щедър отколкото трябва в разходите" и по негови думи се основава на реалистично-оптимистична макроекономическа прогноза.

От своя страна председателят на КНСБ Пламен Димитров посочи, че според синдиката този бюджет е консервативен и по-лош от миналогодишния. Той оцени положително, че е заложена предвидимост откъм приходи и разходи, но подчерта, че Бюджет 2020 ще разпределя по-малко отколкото тази година.

"Нарастването на общите приходи е по-малко като динамика и абсолютно число спрямо тазгодишното. През 2017 г. и 2019 г. това е число е растяло с повече от 4 млрд. Сега се залагат в повече около 3,300 млрд. приходи при нарастващ БВП", поясни Димитров.

Той посочи, че според КНСБ има резерви в борбата със сивата икономика. По негови изчисления има около 28 млрд. лева, които "се въртят на сиво". Димитров изтъкна, че ако тези числа също бъдат обложени с данъци, могат да се адресират огромни възможности и да бъдат събрани допълнителни до 700 млн. приходи с разумност и премереност.

Той отбеляза, че продължава тенденцията по-голямата част от косвените данъци да се дават от по-ниско доходните групи в обществото, докато в преките данъци бизнесът плаща почти два пъти по-малко отколкото хората.

Бизнесът ще плати по-малък данък, ще има по-малки печалби, защото е платил по-високи заплати, обясни от своя страна Велев. По негови думи ръстът на възнагражденията изпреварва два пъти ръста на производителността, т.е. доходите растат много по-бързо от производството, което е част от свръхамбицията на бюджета.

Той посочи, че макроикономическата прогноза на ЕС предвижда 3% ръст. Имаме амбициозна прогноза за догодина при 1,4% ръст на европейската икономика, подчерта той, добавяйки, че България е петата държава по ръст, който се предвижда за догодина, на фона на забавянето на световната и европейската икономика.

Димитров изтъкна, че за поредна година предложението на КНСБ за въвеждане на необлагаем минимум липсва като мярка в приходната част, което по негови думи не е добър подход.

Той бе категоричен, че въпреки увеличението на заплатите с близо 1 млрд. общ разход, в няколко сектора то няма да бъде усетено. Няма пари за заплати в училищното и детското здравеопазване - там увеличението ще е 10%, възнагражденията няма да стигат и 900 лв., прогнозира той.

От своя страна Велев поясни, че АИКБ не е подкрепила бюджета за здравеопазване, защото е бил непропорционален, давайки 4 пъти повече за болниците в ущърб на средствата за превенция и профилактика. Системата е направена така, че се печели, когато хората са болни, отбеляза той.

Велев посочи и че се предвижда 11% ръст на разходите за болнични. Според АИКБ всеки трети болничен е недействителен и там има огромен резерв от повишаване на приходите.

Относно допълнителните 2,2 млрд. повече за заплати, които се предвиждат в Бюджет 2020, Димитров заяви, че няма да стигнат, но все пак са добра новина. Той изтъкна, че ангажиментът към учителите се запазва макар и със забавящ се темп, така че през 2021 г. ще бъде достигнат 1 млрд. 225 млн. за педагогическия персонал.

В други сектори обаче заплатите по негови думи се подценявали и като пример посочи музикално-сценичния бранш, където положението било "трагично" и се очаквали протести.

Димитров посочи и че в сферата на социалното подпомагане има дупка в бюджета, тъй като няма закрила, ако бъде въведено увеличение на цената на електроенергията от 1 юли догодина, а също липсвали договорените 50 млн. лева за водни помощи.

Като положителна новина Велев отчете, че са заложени и 100 млн. лева за нов подвижен състав на БДЖ. /БНТ