Увеличава се ролята на социалните мрежи като средства за манипулиране на електората и масовия мониторинг.

Доклад на Freedom House разкрива криза в популярните онлайн платформи.

Органите на държавна власт в цял свят все по-често използват технологиите като инструмент за цифров авторитаризъм, като си служат със социалните мрежи за манипулиране на изборите и да контролират гражданите си.

Според последните данни на годишния рейтинг за свобода на интернет „Freedom on the Net 2019”, свободата в световната мрежа се влошава за девета поредна година.

В допълнение към проблема за чуждата намеса възникна нова заплаха за демокрацията, предизвикана от опитите на популистки лидери и тяхната армия от привърженици да оказват влияние върху вътрешната политика на своите държави.

Вътрешната намеса в изборите е влошило състоянието на онлайн пространството в 26 от 30 изследвани държави, в които през последната година са се провели избори.

Разпространяването на дезинформация е най-често прилаганата тактика. В отчаяните си опити да се задържат на власт, държавните институции в няколко страни блокираха сайтове или спряха достъпа на гражданите до интернет.

„Много правителства започнаха да оценяват, че пропагандата в социалните мрежи работи по-добре от цензурата”, смята Майк Абрамовиц – президент на Freedom House.

За да спечелят гласовете на избирателите, авторитарните лидери и популисти в цял свят използват както човешката природа, така и компютърните алгоритми, като игнорират напълно правилата, създадени за осигуряване на честни и справедливи избори.

В много демократични държави властта следи поведението на гражданите в интернет, за да долови възможни заплахи, а в някои случаи и за да задуши опозицията.

Freedom House идентифицира усъвършенствани програми за наблюдение в социалните мрежи в поне 40 от 65 от анализираните държави.

Ако преди време само най-мощните разузнавателни централи са ползвали голяма по обем база данни за нуждите на шпионажа, сега те (данните) са станали достъпни в цял свят.

Постиженията в областта на изкуствения интелект способстват бързото развитие на нерегулирания пазар на програми за проследяване на хора чрез социалните мрежи. Данни за такива нарушения има дори в страни със сериозно гарантирани основни свободи.

Разпространението на системи за проследяване е довело до намаляване на възможността свободно да изразите своето мнение и да проявявате гражданска активност онлайн.

От 65 изследвани държави, в 47 са фиксирани случаи на арести заради коментари в мрежата по политически, обществени или религиозни въпроси.

„Freedom on the Net 2019” изследва свободата в интернет в 65 държави, които съставляват 86 % от потребителите на интернет в света.

В доклада са отчетени събития, случили се през периода юни 2018 – май 2019 г.

Основните изводи:

– Рейтингът за свобода на интернет е влошен за девета поредна година. Най-голям спад в свободата в интернет-пространството е отчетен в Судан и Казахстан, следвани от Бразилия, Бангладеш и Зимбабве. Подобрения са отбелязани в 16 държави, като най-голям процент е в Етиопия.

– Ситуацията със свободата в интернет в САЩ се е влошила. Правоохранителните органи и миграционните служби на САЩ все по-често наблюдават гражданите в социалните мрежи и правят необосновани проверки на електронните устройства на туристите. Този процес протича в условия на почти пълна липса на контрол и прозрачност.

– Китай е най-големият нарушител на свободата в интернет за четвърта поредна година. Цензурата в страната е достигнала безпрецедентни мащаби. Държавните органи са увеличили информационния контрол в навечерието на 30-годишнината от протестите на площад Тянанмън, както и във връзка с постоянните антиправителствени протести в Хонконг.

– Цифровите платформи станаха нови бойни полета в битката за демокрация. През последната година в поне 24 страни държавните органи и проправителствените активисти са използвали онлайн пропаганда и дезинформация по време на избори. Така те са ги превърнали в най-разпространената тактика за намеса в изборите чрез цифровото пространство. Най-често в сътрудничество с близки до управляващите медии и бизнесмени полуавтономните онлайн-общества са въвели в основния политически дискурс теорията на заговора, подстрекателските изявления и въвеждащите в заблуда мемове.

– Държавите използват бази данни, за да наблюдават гражданите през социалните мрежи. В най-малко 40 от 65 държави органите на властта са внедрили съвременни програми за наблюдение на социалните мрежи. Тези сложни системи за масово наблюдение могат да разпознаят бърза отношенията между потребителите, да тълкуват техните постове и да определят миналото, настоящото или бъдещо местоположение. Тези машинни алгоритми намират връзки, които може да са невидими за човека и да идентифицират нови връзки за бъдещо проучване.

– Свободата на самоизразяване е под заплаха. В рекордните 47 от 65 държави са отчетени случаи на арест заради изявления в мрежата по политически, обществени или религиозни проблеми. Хората са подлагани на физическо насилие заради тяхната онлайн-активност в най-малко 31 страни.

– Пълното блокиране се е превърнало в разпространен политически инструмент на властта. Социалните мрежи и комуникационните приложения са били блокирани в най-малко 20 държави, а в 17 е била преустановена работата на телекомуникационните мрежи. Често това се е случвало в навечерието на избори или по време на протести и безредици.

– Все повече държави привличат ботове и фалшиви акаунти за манипулиране на общественото мнение в социалните мрежи. В 38 от 65 държави политическите лидери са наемали хора за тайно формиране на мнение онлайн и преследване на опоненти – още един рекордно висок показател.

В заключение докладът констатира, че няма повече време за губене. Възникващите технологии като напреднала биометрия, изкуствен интелект и мобилни мрежи от пето поколение ще предоставят нови възможности за човешкото развитие, но несъмнено ще представят и нов набор от предизвикателства пред правата на човека. Необходима е силна защита на демократичните свободи, за да се гарантира, че интернет не се превръща в троянски кон за тирания и потисничество. Бъдещето на неприкосновеността на личния живот, свободното изразяване и демократичното управление зависи от решенията, които вземаме днес. /БГНЕС