Думите на френския президент Еманюел Макрон били извадени от контекста, но и в контекста те не звучат по-добре. В „етническата“ криминална статистика на Франция украинците въобще не фигурират.

Френският президент даде интервю за дясното списание Valeurs Actuelles, посветено, по-конкретно, на въпросите на миграцията… Той заяви, че с всички сили иска да се бори срещу „паралелните общества“ и нелегалната имиграция в страната, но изведнъж при това спомена за украинците.

Украйна и България поискаха разяснение

„По-добре да имам работа с хора, които законно са пристигнали от Гвинея или Кот-д’Ивуар, които тук работят /нежелана от французите – бел.ред./ работа, отколкото с нелегалните български или украински мрежи («preferer… avoir des gens qui viennent de Guinee ou de Cote d’Ivoire legaux, qui sont la et qui font ce travail, que des filieres bulgares ou ukrainiennes clandestines»)“, заяви Макрон.

На следващия ден украинското министерство на външните работи покани френския посланик Етиен дьо Понсен /бивш посланик и в България – бел.ред./ за обяснение по повод на думите на френския държавен глава за украинците.

Както се съобщава в коментар на говорителя на МВнР Екатерина Зеленко: „Във връзка с появилите се съобщения в медиите за думите, които се преписват на президента на Франция Е. Макрон, посланикът на Франция беше поканен в МВнР за уточнение. Френският посланик отбеляза, че френската страна няма претенции към украинските граждани, които пътуват във Франция. А думите на Еманюел Макрон, засягащи проблема с миграцията и легалното намиране на работа, са били извадени от контекста“, се казва в коментар, качен на сайта на ведомството.

Уточнението за „думите, извадени от контекста“ предизвика оздравителен контекст, дипломатите започнаха да дишат по-леко, и „страните потвърдиха, че между Киев и Париж съществува пълно разбирателство и сътрудничество при осъществяването на договорите за движението на гражданите на двете страни“.

По същото време България също извика посланика на Франция заради думите на Макрон. Българският външен министър Екатерина Захариева заяви, че думите на Макрон прозвучаха оскърбително както за България като цяло, така и за българската общност във Франция.

Трудности в превода

Ще отбележим, че в Украйна беше разпространен прекалено краен вариант на превода на думите на Макрон: „Предпочитам легални мигранти от Гвинея или Кот-д’Ивуар (…) вместо нелегални украински или български банди“. В оригинал («preferer … avoir des gens qui viennent de Guinee ou de Cote d’Ivoire legaux, qui sont la et qui font ce travail, que des filieres bulgares ou ukrainiennes clandestines») няма твърдението от първо лице „Аз предпочитам…“, там се казва „… по-добре да имаме работа…“ без уточнението на кой му е по-добре: на самия президент, или, на неговите миграционни служби. А най-важното: френското «filieres… clandestines» /тайна, нелегална мрежа/ беше представена пред украинските читатели като „банди“.

Не е ли време и ние след МВнР да си отдъхнем с облекчение? Не банди, а мрежи, не самият президент, а неговите миграционни чиновници, и е „извадено от контекста“, т.е. да се върнем в контекста – и всичко ще бъде добре… Пречи неприятното усещане, че „в контекста“ казаното не звучи по-добре.

… и по тази причина ще се върнем към контекста, даже към три

Първият контекст се състои в това, че интервюто е дадено за списание Valeurs Actuelles, което и без това има репутацията на крайно дясно и серия от скандали, стигащи до съдебни дела за разпалване на расова омраза. Със списанието многократно са се съдили и еврейските организации, и ромските… Самият факт, че президентът е дал интервю за ксенофобско и антисемитско издание предизвика много въпроси в самата Франция.

„Тази седмица четете откровените признания на Еманюел Макрон за имиграцията, идентичността, исляма и т.н.“. Така списанието анонсира интервюто на своята страница във Фейсбук. „За пръв път действащ държавен глава е толкова откровен пред нашия седмичник за проблемите, които са поразили страната“, написа редакторът на Valeurs Actuelles.

„Наистина, Еманюел Макрон довери своите „ексклузивни тайни“ на крайнодясно списание, което логично ги помести под заглавието: „Неуспехът на нашия модел е придружен от криза, в която се намира ислямът“. Само няколко дни след атаката на ислямофоб срещу джамията в Байон, това медийно събитие изглежда изключително неудачно“, отговори му Les Inrockuptibles.

Елисейският дворец защити своя стопанин с аргумента, че за президента е изключително важно да се обърне към „всички французи с помощта на медиите“ и че не става дума за сухо интервю, а за истинско човешко общуване.

Критиците на Макрон напомнят, че той вече трябва да мисли за следващите президентски избори, които ще се проведат през 2022 г., защото неговият рейтинг спада. Неотдавнашно проучване, проведено от френската телевизия BFMTV, показва, че 62% от избирателите смятат за „негативно събитие“ победата на Макрон на президентските избори. 55% са разочаровани от неговата политика, а 80% заявяват, че нищо не е направил за подобряване на тяхното положение.

По тази причина критиците са убедени, че интервюто е била необходимо на Макрон, за да си повиши рейтинга сред избирателите на Марин льо Пен и нейния десен популистки „Национален фронт“.

И украинците тук са се оказали много удобни. В търсенето на взаимно разбирателство с дясната аудитория, Макрон е трябвало да каже нещо приемливо за нея. Но как да кажеш на расисти, че „трудолюбивите законопослушни мигранти са добри хора, независимо от тяхната раса и обратното, нелегалните престъпници са зло и това също не зависи от расата“. Някой е трябвало да изиграе ролята на злото в тази ситуация и тук само можем да се досещаме дали „българите и украинците“ са били предварително избрани, или просто така се е получило.

Втори контекст: омиротворяването на агресора

Два пъти по-неприятно е това „изпускане“ от лидера на страна, която е въвлечена до голяма степен в решаването на въпроса за войната и мира в Украйна.

„Френският президент Еманюел Макрон се опитва да се хареса на лидера на Русия Владимир Путин, и това е опасно за Украйна. Неговото поведение изглежда като „погребване на санкциите“, въведени срещу Кремъл заради агресивната политика по отношение на Украйна“. Това заяви бившият представител на Украйна на преговорите в Минск Роман Безсмъртни, коментирайки срещата на Путин и Макрон във Франция. Макрон върви към сближаване с Русия, защото претендира за лидерство в Европа. По-конкретно Париж увеличава стокообмена с Москва и я въвлича в решаването на своите проблеми в Африка. „По време на срещата … звучеше фразата за завръщането на Русия в Г-8 независимо от решението на „украинската криза“. Не война, а украински криза“, подчерта Безсмъртни в интервю за телевизия “UA-Первый“.

По време на есенната сесия на ПАСЕ, Макрон отстояваше завръщането на руската делегация в асамблеята.

В изказването си пред 74 сесия на Общото събрание на ООН той отбеляза, че Украйна се нуждае от „смелост за постигането на мира“.

Германия и Франция напълно очаквано приветстваха съгласуването на „формулата на Щайнмайер“ и се готвят за провеждането на среща на върха в „нормандския формат“. Но стратегическата цел на Русия не се е променила: тя както и преди се стреми да върне Украйна в сферата на своето пълно влияние.

И по тази причина е тревожно, че един от ключовите участници в срещата, за да бъде разбираем за пропутинската аудитория, използва етнически стереотипи по отношение на украинците.

Трети контекст: етническата престъпност

Когато Макрон избираше кой европейски криминален контингент да спомене в своето интервю в противовес на честните работници от Гвинея и Кот-д’Ивуар, можеше напълно спокойно да посочи и италианците от „Ндрангета“, които много активно действат в Южна Франция, и корсиканците, и албанците, и чеченците, срещу които са били проведени операции, както съобщи „Фигаро“.

Френските власти отделно говорят за „рускоезична мафия“. С този термин се обозначават всички групировки от имигранти от постсъветското пространство. През юни 2018 г. съдът в Нанси осъди 34 участници в организирана престъпна група начело с „лидера на грузинската мафия в Европа“ Капа Шушанашвили.

Във Франция действат най-малко 20 големи криминални, териториални и етнически организации. Тези изводи се съдържат в секретен доклад на Police Judiciaire, пише „Фигаро“ през 2012 г.

По данни на френското МВнР за 2017 г., от 50 до 80% от „чуждестранните“ престъпления на територията на Франция се извършват от африканци, почти всички останали – от граждани на ЕС. Украинците не само не са сред „лидерите“ в престъпната статистика, те въобще не съществуват като отделна група, която се води на отчет.

Ако гражданина на Франция Макрон има информация за извършени или готвещи се престъпления, в които участват украински граждани, то е по-добре да не ги съобщава в списанието, а в полицията, за да могат френските и украинските правоохранителни органи заедно да се справят с тях. В затвора трябва да бъдат вкарани истинските престъпници – независимо от тяхната националност и гражданство. И така да се отстранят и всякакви основания да се споменава Украйна и украинците. /БГНЕС

——

Александър Волински, „Укринформ“.