До 2035 г. случаите на инсулт в ЕС ще се увеличат с 34%. Това стана ясно на информационна среща в София по повод Световния ден за борба с инсулта - 29 октомври.

Анализ на Кралския колеж в Лондон, изготвен за Алианса по инсулт за Европа, инсултът е мозъчен пристъп, който засяга годишно 17 млн. души по света, което го превръща във втората най-честа причина за смърт и водеща причина за инвалидизиране при възрастните.

Очаква се годишният брой на инсултите в страните от Европейския съюз да се увеличи от 613 148 през 2015 г. на 819 771 през 2035 г. От друга страна, подобрената преживяемост след инсулт ще доведе до значително увеличение на броя на хората, живеещи с инсулт като хронично състояние - от 3 718 785 през 2015 г. на 4 631 050 през 2035 г. Това е увеличение с почти един милион души, или 25% в целия ЕС.

Епидемиологичният доклад на Световната здравна организация (СЗО) сочи, че България е една от водещите държави по инсулт в Европа. Данните сочат, че през 2015 г. у нас от исхемичен инсулт са починали близо 154 на 100 000 души. Това означава, че смъртността в България е близо четири пъти по-висока спрямо другите страни в ЕС.

На срещата беше разяснено, че съществуват два основни вида инсулт. Най-чест е исхемичният инсулт - на него се дължат около 85% от случаите. Той възниква, когато притокът на кръв към мозъка е блокиран от тромб или стеснени кръвоносни съдове. Вторият вид е хеморагичният инсулт, който се развива при разкъсване на кръвоносен съд.

Рисковите фактори за инсулта са високото кръвно налягане, високият холестерол, диабетът, тютюнопушенето,неправилното хранене, затлъстяването, прекомерната употреба на алкохол, липсата на физическа активност и стресът.

Инсултът се разпознава лесно и от неспециалисти - нарушава се речта, увисва устният ъгъл на пациента, едната му ръка или крак отпада.

Лекарите съветват още при първите симптоми пациентът да бъде транспортиран до лечебно заведение, където до 60 минути да му се направят всички необходими изследвания и да бъде подложен на терапия.

Преживелите инсулт обикновено изпитват редица нарушения, включително проблеми с мобилност, зрение, говор, памет, промени в личността, умора и депресия. /news.bg