Смъртта на Абу Бакр ал Багдади, лидера на "Ислямска държава" (ИД), е знаково събитие. Той бе силно въздействаща фигура, по-страховит и може би дори по-зловещ от Осама бин Ладен.

Ал Багдади бе ислямски учен, който твърдеше, че е потомък на пророка Мохамед. Той надгради върху апокалиптичната идеология и необичайната жестокост на своя ментор - Абу Мусаб аз Заркауи, лидера на Ал Каида в Ирак (групировка предшественик на ИД).

Нещо важно, Ал Багдади успя да привлече бивши членове на иракската баасистка армия и силите за сигурност, с което значително увеличи бойните способности на ИД. Той се възползва от гражданската война в Сирия, за да създаде първата в историята на модерния тероризъм квазидържава, способна за завладява и контролира територии, да набира вероятно милиарди долари, и да организира внушителни военни сили.

Под ръководството на Ал Багдади ИД стана най-богатата и влиятелна терористична групировка в съвременната история.

Той обеща на последователите си охолен джихад - безплатен подслон, коли и дори жени. Привържениците му се стичаха към неговия "халифат" от целия свят, което бе най-ефективната наборна кампания на джихадистка организация, каквато светът някога е виждал.

Ал Багдади се специализира в невероятни жестокости, включително предаваните на живо обезглавявания на враговете си (повечето от които бяха мюсюлмани), обучаването на деца да убиват от близко разстояние (нещо, което е трудно от психологическа гледна точка) и продаването на жени, които бяха многократно изнасилвани. Дори Ал Каида осъди страховитата му тактика.

Смъртта на Ал Багдади показа на онези, които все още го подкрепят, че дори "халифът" е уязвим. Събитието обаче е много по-важно в политически и символичен план, отколкото във военен.

Джихадистките лидери и дори групировки идват и си отиват. Те се разпадат на няколко фракции, сливат се с някогашните си врагове, получават нови наименования и изграждат нови лоялности.

ИД е може би най-добрият пример за тази тенденция. Двама лидери си съперничеха за онова, което остана от Ал Каида в Ирак, групировка за която се предполагаше, че е победена от кампанията на американския президент Джордж Буш-младши. Един от лидерите й - Абу Мохамед ал Джулани, остана в лоното на Ал Каида. Другият - Ал Багдади скъса с Ал Каида и накрая обяви създаването на своя "халифат", като привлече десетки хиляди последователи.

Дали Ал Багдади е имал план кой да го наследи? Има силно правдоподобни слухове, че го е направил.

Но дори да не е имало конкретен план за наследяването, ИД вече се е върнала към терористичните си корени със своята способност да вдъхновява атаки по целия свят. Даже след като загуби териториите, които контролираше, ИД продължи да привлича последователи.

Но, нещо по-важно, трябва да помним, че светът не се бори с един-единствен човек или дори с една-единствена организация, а с движение. За съжаление много от рисковете фактори за възхода на ИД все още са в сила. Сред тях са слабите държави с лошо управление, безработната и работещата с непълна заетост младеж, надигащото се междуконфесионално напрежение или гражданската война.

ИД се възползва от много от тези фактори, за да разпространи "владенията" си към други опустошени от конфликти държави, сред които Афганистан, Либия, Нигерия и Йемен. Много от "владенията" все още съществуват. Въпреки че изгуби последните остатъци от "халифата" си през март, ИД все още успя да предприеме няколко големи терористични атаки, включително в Шри Ланка, Афганистан и Ирак.

Спрямо нас на Запад ИД използва социалните мрежи, за да привлича и вдъхновява последователи по света, с това което стана известно като "публичен джихад". За съжаление това е един от няколкото урока, които ще бъдат заимствани и от други терористични групи. Докато компаниите за социални мрежи не успеят да се справят с рисковете на киберанонимността, терористични групи и престъпни организации ще продължат да следват този пример.

Вчера сутринта президентът Тръмп разкри до най-дребните подробности как е протекла мисията за неутрализиране на Ал Багдади. В близките седмици и месеци ще можем да научим как световните разузнавателни служби са успели да се внедрят в ИД и формите на международно сътрудничество, които доведоха до гибелта му.

Едно нещо обаче вече е ясно: Това не е работа на един-единствен президент или на една-единствена държава, извършена само за седмица. Операцията включи смели граждани на "дълбоката държава", онези често безименни членове на разузнаването и на армията, дотолкова отдадени на живота на съгражданите си, че да рискуват своя собствен. Тя също, по думите на Тръмп, включи съдействие от Русия, Сирия, Ирак и Турция, както и разузнавателна помощ от същите тези кюрди, които американският президент изостави, когато изтегли американските войски от Северна Сирия.

В този смисъл най-сериозната грешка на Ал Багдади вероятно е, че се е превърнал във враг на целия свят, като подтикна враговете си да се обединят срещу него.

В крайна сметка ИД ще бъде победена. Борим се обаче срещу джихадистко движение, а не срещу само една джихадистка групировка. Джихадисткото движение е само едно проявление на фундаменталисткия импулс - желанието да се върне часовника назад към едни въображаеми по-прости времена.

Все по-забързаното темпо на технологичния напредък ще продължи да пренася целия свят в нашите домове, като подтиква някои да се чувстват отчуждени и объркани. Климатичните промени ще продължат да допринасят за конфликти за ресурси и вълни на имиграция. Ще продължат да се появяват терористични групировки, които ще се стремят да ни върнат в "Златния век", когато нашите светове изглеждаха очевидно обособени, а доброто и злото - кристално ясни. /БТА