Като оставим Антарктида настрана, Катар е сред първите имена в списъка на най-бързо затоплящите се държави и местности в света.

Климатът там от няколко години е прескочил заветното затопляне от два градуса, което Парижкото споразумение целеше да избегне, като дневните температури в страната редовно надхвърлят 50 градуса по Целзий.

Нощем нещата не са по-поносими, тъй като живакът в термометрите рядко показва под 32 градуса по Целзий.

Няма как да не се съгласим, че това са форсмажорни обстоятелства, изискващи нестандартен подход.

В случая на Катар противодействието се изразява в инсталирането на много и големи климатици не само в сградите, но и в отворените публични зони.

Проблемът обаче е, че тези климатици се захранват с ток, а токът в Катар идва най-вече от невъзобновяеми източници, чието изгаряне е в разрез с тенденцията за елиминиране на вредните въглеродни емисии и води до още затопляне.

В същото време обаче дори някои местни представители на природозащитни организации признават, че без климатиците гражданите няма как да функционират нормално.

Катар, разбира се, е изключително богата държава, която може да си позволи подобен лукс, макар и той да противоречи на международни конвенции.

Проблемът обаче е, че именно подобни дейности се считат като част от причините за затоплянето, което наблюдаваме в днешно време.

И докато Катар имат икономическия ресурс да изграждат мащабни охладителни системи, държави като Сомалия, Сирия, Бангладеш и Гватемала не само нямат подобни привилегии, но се превръщат и в жертва на емисиите, които по-богатите нации произвеждат - било то чрез климатици или по други начини. /lifestyle.bg