Няма град по света, в който английските фенове да са гостували като привърженици на отбора си, и да не са го изпочупили. Всяко гостуване на английския национален отбор е свързано с невероятни скандали с техни фенове, но никой не обръща внимание на това, заяви в интервю за БГНЕС Манчестър Юнайтед от Свищов. Българинът води епична битка с българската правосъдна система, за да смени рождените си име и фамилия с тези на любимия отбор, и официално носи имената на клуба от английския град Манчестър.
„Не открих никакви расистки прояви в мача България-Англия“, започва разказа си Манчестър. „Скандалът изцяло се раздуха от английските медии, което за мен е обида! Аз съм българин и никога не съм обичал фашизъм, нацизъм и подобни расистки разбирания. И точно пък англичаните да се оплакват от расизъм – малко ми идва в повече“, допълва фенът.
„Лично за мен нищо не е станало по време на мача – България отново е набедена за най-демонската страна в Европа. Тези обиди са по-лоши от измисления расизъм, в който ни обвиняват английските медии. И съм убеден, че самите английски фенове имат проблеми помежду си, които са ескалирали у нас – това обяснява и смъртта на английския запалянко, който почина в патрулка на „Витошка“, разказва Манчестър.
И с условието, че не се интересува много-много от политика, Юнайтед съветва да се обърне внимание на факта, че расисткият скандал избухна в момент, в който убиецът на българския студент Андрей Монов – Джок Полфрийман, беше освободен от затвора. „Дали скандалното освобождаване не остана в сянката на оставките в БФС“, чуди се Манчестър.
„Проблемът с английските фенове може да се огледа и от гледна точка на Брекзит – знаем, че обществото на Острова е разделено по темата, и това предизвиква спорове. Каквито и да са били причините за скандала, то те са изцяло извън България“, допълва футболният запалянко.
Дългогодишната битка на Манчестър Юнайтед от Свищов с българската съдебна система може да бъде сюжет на индийски сериал. Макар със сериозно начало – още през 2000-та година на мач между Байерн Мюнхен и Манчестър Юнайтед, българинът от Свищов отправя молба към Бога и се заклева, че ако любимият му отбор – Манчестър, победи, ще се прекръсти в негова чест, за да разнася славата му. И чудото става – отборът побеждава, а тогавашният Марин Левиджов решава, че това е ясен знак от Бога. Така започва и неговата битка със системата у нас. След 16 различни дела и какви ли не опити да получи името на любимия си клуб, получава все съдебни откази.
След поредния съдебен отказ, – този път с мотива, че „няма сериозно обстоятелство, което да налага промяната на името“, Марин решава да получи свето кръщение като Манчестър Юнайтед в Православната църква, като то бъде основа за промяна на името. Да, ама в България му отказват, защото канонът не позволявал. И по неведоми пътища Господни, Марин – бъдещ Манчестър, се озовава в Лондон. Там, в българска православна църква е покръстен, и от католик по рождение, бива приет в лоното на Православната църква.
Така, гордо с кръщелното свидетелство, завежда ново дело за преименуване. За съжаление, и този опит за прекръстване остава неуспешен.
Разочарован от поредното съдебно решение, което не му позволява да сбъдне мечтата си, Марин изпраща делото във ВКС. И получава пореден отказ.
По време на приятелска среща с мотористи обаче разбира, че ако си татуира емблемата на футболния клуб на Манчестър Юнайтед на челото, това ще се тълкува като „особен белег“, и съдът ще е длъжен да му издаде нова лична карта. А там поне ще може да впише прякора си – Манчестър. И като протест срещу отказа на ВКС да промени името му, си прави татуировката на челото. И до днес тя е там, на лицето на 56-годишния българин, като знак за епичната съдебна битка със системата.

По темата за английските фенове той допълва, че „те са най-големите расисти в света, пък сега да говорят за нас като такива, не е честно!“. Относно глобата, която Дисциплинарната комисия на УЕФА ще наложи на България (размерът й ще стане ясен на 28-ми октомври – бел. ред.), Манчестър заяви, че „В комисията работят предимно чиновници, администрация и бюрократи, и съм убеден, че те дори не са гледали спорния мач. Всъщност, за да е толкова зле футболът на световно ниво, отчасти и тези чиновници имат вина. Завъртяха се финансови групировки, интереси, и футболът вече не прилича на онзи от 70-те и 80-те години, когато играта беше красива“.
На въпрос каква е разликата между открити расистки обиди по време на мачове, в които фенове хвърлят банани към играчите на терена, и между очевидните провокации на група фенове на България-Англия, Манчестър даде пример с мач от по-долна дивизия в английската лига. Там феновете грубо обиждат вратаря, който е тъмнокож, като го замерят с банани, обиждат, плюят и правят маймунски движения. „Мачът беше прекъснат, но това дори не беше отразено от местните медии. Ето това е двоен стандарт, който говори, че английските запалянковци умишлено търсят скандал и правят провокации извън Острова“.
„По-големи расисти от англичаните няма, потвърждават и мои приятели, които живеят в Лондон. Затова съм убеден, че спорът по време на мача с Англия е умишлено търсена провокация с неясна цел.“
Категорично не съм съгласен националният отбор на България да бъде наказван заради една група провокатори, допълни Манчестър. „Именно такива групи хора могат да бъдат видени на платени протести на определени политически партии – те са едни и същи лица с едни и същи облекла“, продължава Манчестър и допълва, че именно Великобритания може да бъде пример за решаването на въпроса с агресивните футболни фенове. „Бившият министър-председател Маргарет Тачър за една нощ реши проблема с агресорите на трибуните по време на мач – бяха установени за една нощ и на всичките им беше наложена забрана да влизат на стадион в разстояние на пет години. По-голямо наказание от това за един футболен фен няма“, казва Манчестър и добавя, че ултрасите у нас отдавна вече не са само футболни агресори, а са нарицателно за всякакъв вид насилие. „Често насилието е придружено и от употреба на някакъв вид наркотици или алкохол“, смята фенът.
„Едно време ни изкараха, че сме правили атентат срещу Папата, а сега едва ли не сме расистка нация – аз не съм съгласен заради един лумпен да ме изкарват расист, – мен и моята нация“, завърши Манчестър Юнайтед от Свищов. /БГНЕС