Според най-новия индекс за конкурентоспособност в ЕС за 2019 г. всички части на България стават по-привлекателни за фирми и граждани през последните 3 години

Северозападът вече не е последен, изпреварва 4 гръцки, един испански, Френска Гвиана и Майот

Българските региони стават по-привлекателни за граждани и фирми през последните 3 години, сочат данните от най-новия Регионален индекс за конкурентоспособност в ЕС за 2019 г. Най-добре се представя столичният Югозападен регион, който се нарежда на 181-о от 268 места.

Данните показват, че всички 6 български региона са развивали конкурентоспособност малко по-бързо от гръцките и румънските през последните три години. Много по-добре от голяма част от европейските региони се представя България по показател ефективност на пазара на труда. Родните региони обаче изостават от средното ниво за ЕС в сфери като здравеопазване, образование, технологична готовност и инфраструктура.

Индексът определя и кои региони имат близко представяне по конкурентоспособност, като регионите са разделени в 5 групи. В група 3, където е Югозападния регион, са 6 френски региона - Лангедок-Русийон в Южна Франция; Пикарди в Северна Франция; Лотарингия в Североизточна Франция; Франш Конте в Източна Франция; Лимузен в Централна Франция; задморското владение на Франция Мартиника в в източната част на Карибско море. В тази група е и цяла Естония, която заради малобройното си население е класифицирана в ЕС като един регион.Шестте ни региона се развиват по-бързо от Румъния и Гърция

“В България се наблюдава прогрес, но трябва да се има предвид, че бедните градове и региони на страната започват от много ниско стартово ниво. За да се постигне стабилен успех, трябва да се внимава стъпките за подобряване на конкурентоспособността

да се

предприемат

плавно, за да

не се стигне

до криза като

тази в Гърция”,

заяви пред журналисти в Брюксел шефът на Генералната дирекция “Регионална и селищна политика” към Еврокомисията Марк Льометр.

За по-лесни сравнения средното ниво за 28-те държави от ЕС (Великобритания е включена и в това издание) е определено на нула. Следователно, ако даден регион има резултат 1 за иновации например, това показва, че той се справя два пъти по-добре от повечето части на общността.

В сравнение с предишните 3 издания на индекса

общата оценка

на ситуацията

в България се

подобрява Изключение прави стойността, дадена на нашите региони през 2010 г. минус 1,07, която се влошава през 2013 г. и е минус 1,17. Оттогава обаче се наблюдава подобрение на конкурентоспособността като през 2016 г. оценката е минус 1,09, а според тазгодишния индекс - минус 0,93. В тазгодишното издание на индекса Румъния и Гърция се справят по-зле от България с обща оценка за своите региони съответно минус 1,13 и минус 0,97.

В края на класацията е Северозападният регион. Той обаче, според статистиката на ЕС, заема 260-о място в индекса и изпреварва 8 региона на ЕС - автономния испански град Мелиля, разположен в Северна Африка; 4 гръцки региона; френския департамент Майот в Индийския океан; Френска Гвиана в североизточната част на Южна Америка и Североизточния регион на Румъния. На абсолютното дъно е гръцкият EL41, който обхваща острови в североизточната част на Егейско море. С по-добра конкурентоспособност, но все пак по-слаба от тази на българския Северозапад, се представят Беломорска Тракия, гръцката област Западна Македония и Западна Гърция.

Общ извод на ниво ЕС е, че разликата между столиците и бедните региони не е намаляла въпреки общото подобрение на икономическата среда. Абсолютен номер 1 в това издание на индекса е регионът Стокхолм, следван от Лондон, с широката си зона за пътуване, и холандската провинция Утрехт, които си делят второто място.

От 2010 г. на всеки 3 години индексът RCI измерва способността на всички региони в ЕС да предложат атрактивна и устойчива среда за живот и работа на фирми и граждани.

В момента Европарламентът и държавите членки обсъждат следващия бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. и бъдещата политика на сближаване. Успоредно с това комисията започна дискусия с всички държави от ЕС относно приоритетите на бъдещите програми в рамките на кохезионната политика, в което ще помогне и новият индекс. Чрез него всеки регион може да следи показателите си в областта на иновациите, управлението, транспорта, цифровата инфраструктура, здравеопазването или човешкия капитал.

ЕС неведнъж е заявявал готовност голяма част от

средствата по

политиката на

сближаване да

бъдат насочвани

към развиващите

се региони,

сред които са почти всички български. От тях обаче зависи да подготвят подходящи проекти на местно ниво, които ЕС да финансира.

“Колкото по-рано са готови новите програми по политиката на сближаване, толкова по-скоро средствата от ЕС ще могат да достигнат предназначението си”, заяви при представянето на индекса комисарят по въпросите на европейската политика за съседство, преговорите за разширяване и регионалната политика Йоханес Хан.

Индексът за 2019 г. класира 268 от 281-те региона, включени в NUTS 2 - йерархична система за разделяне на икономическата територия на ЕС. Статистиката се прави по предварително избрани 74 показателя с данни от Евростат и други агенции. Повечето налични стойности на показателите обхващат периода 2015-2017 г., като някои от тях са събрани през изминалата 2018 г., а няколко други - през 2014 г.

Всеки регион има своя таблица с точки на представянето си по 11-те измерения на конкурентоспособността, организирани в 3 подиндекса - основен с институции, макроикономическа стабилност, инфраструктура, здравеопазване, основно образование; подиндекс за ефективност с висше образование, ефективност на пазара на труда и др.; подиндекс за иновации с технологична готовност и др.

Най-силен показател за цяла България е макроикономическата стабилност (0,61). Заради този критерий българските региони изпреварват част от европейските. Стабилна макроикономика обикновено означава ниска инфлация, нисък бюджетен дефицит, растеж на средната работна заплата съобразно производителността на труда, намаляващ като процент от БВП външен дълг и т.н.

Заради София най-конкурентоспособен регион у нас е Югозападният. Той се нарежда на 181-о от 268 места в индекса. Въпреки че се представя най-добре от българските региони, Югозападният е оценен на 3-о от 5 възможни нива на развитост.Шестте ни региона се развиват по-бързо от Румъния и Гърция

Положителни са показателите на този регион за макроикономическата стабилност (0,61), за ефективност на пазара на труда (0,35) и висшето образование (0,49). Но по показател институции стойността е -1,77, по технологична готовност -1,76, по основно образование -1,23.

“Ако се вгледаме в развитието на пазара на труда и размера на заплатите, се наблюдава стабилен прогрес, и то не само в София. Целите за развитие и подобряване на средата обаче трябва да са концентриране в регионите извън столицата, т.е. останалата част от страната да взема голяма част от европейските фондове.

България

показва голямо

желание за де-

централизиране”,

добави шефът на ГД “Регионална и селищна политика” към ЕК Марк Льометр.Шестте ни региона се развиват по-бързо от Румъния и Гърция

Северният централен регион, който включва областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Търговище, се представя най-добре по показател институции, но отново с отрицателни стойности (-1,34).

Притеснителна тенденция показва показателят здраве, който в Северозападния регион е минус 2,62.Шестте ни региона се развиват по-бързо от Румъния и Гърция

“За индекса влияят и много правителствени политики, които не са пряко контролирани от ЕС. За да вдигнат размера на БВП на глава от населението, властите в някои държави правят по-лесно реализирането на проекти в големите, богатите и развитите градове, от което излиза, че по-бедните райони не са толкова важни за политиците. Това се наблюдава не само в България, но и в Унгария и Румъния”, коментира зам.-шефката на Европейския парламент Клара Добрев - унгарка, родена в София.

Съсредоточаването на инвестициите към вече добре развиващите се региони е общ проблем за повечето страни - членки на ЕС. Париж например се развива с темпове над средните за ЕС, но редица от околните региони във Франция са на нивото на страните от Балканите.

Първенецът Стокхолм е оценен с максималната 5-а степен на развитие с най-силен показател иновации (1,85). Най-слаб за шведската столица е показателят размер на пазара (0,43), което пак е значително над средното за ЕС.

Регионите, които са класирани с подобно завидно представяне по конкурентоспособност, са холандските Амстердам и Утрехт, Ил дьо Франс, в който влиза френската столица Париж, Лондон, Щутгарт, Брюксел, Бремен, Залцбург и др.