Ливанският кабинет прие мерки в опит да потуши недоволството и да овладее продължаващите пет дни демонстрации, които обединиха стотици хиляди жители от различни изповедания - най-големият израз на недоволство от десетилетия.

Сред предложенията, разгледани и приети от кабинета, е отмяна на обявени наскоро данъци и намаляване наполовина на министрите, съобщи президентството. Очакват се и още мерки. Както посочи "Ройтерс", цитирайки правителствени източници преди няколко часа, от банките ще бъде поискана помощ за бюджета (общо 3.3 млрд. долара). Ще бъде приватизиран телекомуникационният сектор и ще бъде направена промяна в електроенергийния, но кабинетът на държавния глава обяви, че последната точка е спорна и все още се обсъжда, информира "Дневник".

Един от спорните данъци, разпалили недоволството, бе отменен още в четвъртък, но икономическата ситуация, влошаващата се инфраструктура и проблеми дори като електроподаването и събирането на боклука в Бейрут и другаде нагнетяват напрежение отдавна.

Кабинетът обяви мерките в ден, за който бе насрочена обща стачка след дни на многохилядни протести с искане за край на икономическата безизходица и справяне с корупцията.

Срещата бе резултат от ултиматума на премиера Саад Харири, който даде 72 часа на коалиционните си партньори да постигнат съгласие за справяне с икономическата криза. Намекът му бе, че може да подаде оставка. В резултат политическите сили се събраха в президентския дворец часове преди обявеният срок да изтече. Според Харири неназовани групи са отговорни за спъването на реформите. Демонстрациите срещу икономическите трудности и политическата система и без това изложиха целостта на кабинета на опасност, след като християнска партия, която е в коалицията, вчера я напусна и министрите и? в кабинета подадоха оставки.

Президентът Мишел Аун призна, че протестите обрисуват "болката на народа", но не е справедливо да се говори, че всички са корумпирани, и "да се обобщава" по такъв начин, предаде "Ал Джазира". Междувременно ливански медии съобщиха, че неговият зет също се е включил в демонстрациите.

Пет дни на протести

Протестите, започнали в четвъртък с няколкостотин души в Бейрут, обхванаха цялата страна, а политиците се оказаха неподготвени. Един от основните лозунги бе "Народът иска да смени режима", отпращащ към Арабската пролет. Според участници в демонстрациите, цитирани от "Ал Монитор", гневът вече далеч не е само заради конкретни данъци и такси, а срещу нефункциониращото правителство и проблеми от ежедневния живот.

"Протестите бяха шок за всички ливански политици, защото протестиращите са от различни вероизповедания и са без политическа принадлежност", казва ливанският активист Амар Абуд, цитиран от ДПА и БТА. "Ливанците разбраха, че да излязат на улицата е единственото им средство да променят статуквото", добави той. Има се предвид и сложната политическа система, която след гражданската война цели да намери баланс между различните религиозни групи (християни, сунити и шиити). Сега се развяват само знамена на Ливан, а не предимно на партии, както е обичайно.

Повишаването на данъците и стъпки като облагането на обаждания чрез приложението "Уотсап" и други за разговори разпалиха недоволството. Ставаше въпрос за такса от 6 долара на месец, която според много критици на идеята щеше да засегне най-вече по-бедните жители. Активисти, организиращи протестите, предупредиха, че в Ливан цената на телекомуникационните услуги е сред най-високите и това е причината да се използват приложения за обаждания.

Ливан е под натиск от Световната банка и Международния валутен фонд да вземе мерки за строги икономии в замяна на финансова подкрепа. Държавният дълг на страната, около 86 млрд. долара, или 150% от брутния вътрешен продукт, е сред най-големите в света.

Какви са възможностите

Хилал Хашан, преподавател по политология в Американския университет в Бейрут, заяви, че не смята, че смяна на правителството ще реши икономическите проблеми на Ливан. "Ливан е на кръстопът. Всеки, който дойде (на власт), ще бъде от същите тези политици, които са основната причина за икономическата и финансова криза", каза Хашан пред ДПА.

За някои демонстранти продължаването на уличните протести и настояването за драстични промени е единствената надежда. "Нищо няма да ни отмести от улиците", каза Рола, която има собствен бизнес, но в резултат на икономическата криза е затворила два от магазините си. "И преди сме ги чували да обещават, но нищо добро не се случи. Те единствено затъваха в корупция и злоупотреби за сметка на бедния ливански народ. Няма да си тръгнем", добави тя. /24chasa.bg