Още снимки:
test

Какво следва след края на глобализацията?

20.10.2019 19.11

Глобализацията достигна своя пик преди няколко години и в момента, според експертите, съществува значителен и недооценен риск, че светът ще започне един дълъг и продължителен процес на напълно противоположното явление - "деглобализация".

Последната вълна на глобализация, която започна след края на Студената война и набра темпове през 90-те години на миналия век, оказа съществено влияние върху икономическото развитие през последните 30 години. Този процес стимулира икономическия растеж, особено на развиващите се пазари, и помогна за понижаване, както на инфлацията, така и на реалните лихвени проценти в развития свят.

Глобализацията също така имаше сериозен ефект върху разпределението на приходите от растеж - интегрирането на няколко милиарда работници в световната икономика намали дела на доходите на труда и изтласка нагоре печалбите на компаниите, пишат от изданието MarketWatch.

Един ключов момент, който трябва да се подчертае обаче е, че наблюдаваната вълна на глобализация изглежда се бе "ударила в стена" доста преди началото на текущата търговска война между САЩ и Китай.

Търговията със стоки и услуги, както и трансграничните потоци от капитали се увеличиха рязко като дял от глобалния БВП през 90-те години на миналия век, но след това следваха плосък растеж от около 2010 г. досега.

И макар да е възможно това изравняване да е само временно прекъсване и непредвиден технологичен пробив да предизвика нова вълна на глобализация, такива вълни са рядкост.

Има няколко причини - дори преди да разгледаме търговската война - защо глобализацията може да е достигнала своя пик. Като начало повечето икономики вече са изключително отворени и не са останали нови големи държави, които да се интегрират в световната икономика. Нещо повече, новите технологии направиха възможността по-малко привлекателна, да поддържат големи и сложни вериги за доставки.

Освен това правителствата все по-често започват да поставят под въпрос ползите от някои аспекти на финансовата либерализация, която е централна характеристика на най-новата вълна на глобализацията. По-специално Китай едва ли ще отвори значително своите капиталови пазари.

Достигането до "пик" на глобализацията обаче, не е задължително причина за тревога за световната икономика, според пазарни наблюдатели. Дори напротив. Технологичното развитие, което отчасти води до тези тенденции, ще стимулира растежа на производителността и ще разшири избора на потребителите.

Въпреки това, като се има предвид, че най-разпространеният път на развитие започва с трудоемко производство в сектори като текстил, животът на най-бедните страни, които все още не могат да се укрепят на стълбата за развитие, ще стане по-труден. Това ще добави към структурните проблеми, които вече се наблюдават на развиващите се пазари.

Нещо повече, изглежда все по-вероятна една по-злокачествена форма на политика, насочена към глобализация - където трансграничната търговия и капиталовите потоци намаляват като дял от БВП. Един от основните уроци от историята е, че политиката - а не технологията - е довела до отклоняване на глобализацията.

Настоящият най-вероятен курс на отмяна на политиката е търговската война между САЩ и Китай. Търговската война сама по себе си всъщност не е толкова голям проблем, като се има предвид, че търговията между САЩ и Китай представлява едва 3% от общата световна търговия. Но това е симптом на по-фундаментални напрежения в отношенията между Китай и Запада. Появата на Китай като стратегически конкурент означава, че някаква форма на сблъсък е неизбежна, който и да е президента на САЩ.

Съществува риск търговската война да е началото на по-широко противодействие срещу глобализацията, което надхвърля отношенията само и единствено между САЩ и Китай.

Нещо повече, съществува риск търговската война да започне да получава по-широк отзвук по света срещу глобализацията, който отива отвъд единствено САЩ и Китай. В крайна сметка глобализацията подкопа силата на националните правителства и беше обвинявана за нарастващото неравенство, избягването на многонационални данъци и нежеланата миграция.

Въпреки че вероятността за период на деглобализация е недооценена, все още не е ясно каква би била точно нейната форма. В единия край на спектъра можехме да видим лека форма на регионализация, при която производството е групирано в съседни страни, а не глобализирано. В другия край на спектъра светът може да се разлее в конкурентни блокове (например един, ръководен от САЩ, а друг, воден от Китай). Междувременно можем да видим нарастващото налагане на тарифи, особено "отмъстителни такива" от отделните държави.

В повечето сценарии ефектите върху световната икономика като цяло биха били отрицателни, но управляеми. Скромната степен на регионализация не би била голям проблем, като се има предвид, че вече така или иначе е налице голям обем търговия между съседни страни, а регионите вероятно биха били достатъчно големи, за да поддържат компании, които постигат максимална икономия от мащаба.

По същия начин, последиците от търговската война тип "зъб-за-зъб" за глобалния растеж през следващото десетилетие, вероятно ще бъдат малки в сравнение с много по-големите предизвикателства, породени от демографията, упорито ниския растеж на производителността и безсилието на паричната политика.

Все пак един от сценариите за деглобализация, който е особено тревожен, е дълбоко разцепление между икономическите блокове, ръководени от Китай и САЩ. Несъмнено изглежда, че търговските и инвестиционните потоци между Запада и Китай напълно изсъхват в повторение на Студената война между САЩ и бившия Съветски съюз. Но комбинация от ограничения върху търговията в определени сектори и продукти изглежда вероятно, както и някаква технологична желязна завеса. Ако това се случи, това би имало по-пагубен ефект върху глобалния растеж, да не говорим за геополитическата стабилност. Тодор Минчев, money.bg

Днес+

Коментирай статията


Последни от Бизнес
15:39
Компания плаща по $10 000 на всеки, който напусне Силициевата долина
15:28
Тези думи издават решението на "Фолксваген" за новия завод
13:30
Доларът пада. Неяснота за сделката САЩ - Китай намалява риск апетита
13:28
Boeing 737 вече не е най-популярният самолет в света
13:25
САЩ дава лицензи за търговия с Huawei
13:20
Alibaba набра $11 милиарда в най-голямото първично предлагане в Хонконг от 2010 г.
12:32
Проф. Кирил Тодоров: Огромна част от фирмите са оцеляващи
12:25
ТЕЦ Сливен: Наличието на топлоразпределители е предпоставка за по-ниски сметки
11:45
General Motors обвинява Fiat Chrysler в корупция за милиарди
11:42
Huawei Watch GT2: Стилният и умен помощник в спорта
11:38
Цената на петрола отново се покачи над $62 за барел
09:50
Google затяга правилата за политическа реклама
20 ноември 2019 г.
18:07
Да станеш милиардер от продажбата на катастрофирали автомобили
15:38
Германия налива 50 милиона евро за видеоигри
15:10
Идва краят на силните времена за нискотарифните авиокомпании
14:32
Основно изискване на IT компаниите е зоната за почивка в офиса
13:25
Robinhood дебютира в Европа
13:15
Хърватия започнала преговори с Меркел за завода на "Фолксваген"
12:53
Земеделците, които не търгуват с горива, отпадат от Закона за горивата
11:58
До 4 пъти по-скъпа застраховка "Гражданска отговорност" с новата система "Бонус-малус"
10:53
Alibaba отново излиза на борсата
10:50
Бернар Арно и неговата LVMH инвестират над $1 милиард в търговски център в Париж
10:48
Цената на петрола пада. Русия може да не подкрепи ново съкращаване на добива
19 ноември 2019 г.
15:10
Продажбите на нови коли в ЕС достигнаха 10-годишен връх
14:35
Профсъюзите във Volkswagen мислят да блокират завода в Турция

Най-четени от Бизнес

Избор на редактора