Според някои животът се измерва с броя вдишвания, които са ни отредени, според други пък продължителността на живота зависи от броя на контракциите на сърцето.

Учени от Харвард предлагат трети вариант, според който продължителността на живота е в директна връзка с интензитета на сигналите в човешкия мозък.

Д-р Брус Янкър и екипът му са провели експерименти с червеи, хора и плъхове, в които са установили, че колкото по-висока е активността на невроните в мозъка, толкова по-кратка е продължителността на живота при всеки от трите различни организми.

При хората високата невронна активност може да се изразява в нервни и непрестанно променящи се мисли, продължителен стрес, внезапни промени в настроенията и емоциите и физическо нервничене.

Учените също така са успели да идентифицират, че повишената концентрация на определена група протеини в мозъка имат пряко влияние върху активността на невроните.

Това би дало възможност на фармацевтите да разработят лекарство, което по безопасен начин повишава наличието на тези протеини и спомага за редуцирането на активността в мозъка.

Янкър и екипът му са категорични, че занимания от рода на йога и медитация могат да имат осезаем ефект върху овладяването на мозъчната свръхактивност и съответно да имат позитивен ефект върху продължителността на човешкия живот. /lifestyle.bg