Населеният с българи град в Западните покрайнини Димитровград иска да си върне старото име Цариброд. Общинският съвет гласува решение, с което официално изпрати искане до Белград за признаване на старото име, предаде репортер на БГНЕС.

„Темата за името на града за пореден път се разглежда от Общинския съвет и очаквам до края на годината да бъде одобрена и от сръбския парламент“, коментира в интервю за БГНЕС журналистът и собственик на радио и телевизия “Цариброд“ Драган Йовичич. Според него разговорите с Белград са много напреднали, получили са одобрение от Скупщината и смята, че най-накрая Димитровград ще получи старото си име Цариброд.

Промените ще влязат в сила с измененията в Закона за териториална реорганизация на Република Сърбия, който ще бъде приет от Белград до края на тази година.

„Мисля, че до 2020 година и на сръбски Цариброд ще си бъде Цариброд. Този път според мен има искрено желание от сръбската държава да си върнем старото име, няма ги вече редица политически несъгласия“, каза Йовичич.

Димитровград е старото комунистическо наименование на града, което той получава пред 1951 г. в чест на Георги Димитров. „Няма смисъл и в Сърбия, и в България да съществуват такива комунистически имена като Михайловград, Светозарево. Същото ще се случи и в Цариброд, убеден съм в това“, заяви журналистът.

Друг важен въпрос е за употребата на имената на нашите сънародници и правото да се вписват в регистрите с българските си окончания. Въпросът беше повдигнат от бившия председател на парламента Димитър Главчев през 2017 г. и вицепремиерът Екатерина Захариева.

Председателят на Общинския съвет Зоран Джуров коментира за БГНЕС, че общинските съветници категорично са заявили своето желание и вече няма какво да кажат, всичко е в ръцете на парламента. По време на заседанието стана ясно, че личните документи ще бъдат сменени безплатно от общината.

Цариброд е в пределите на българската държава от Освобождението през 1878 г. до края на Първата световна война /1914-1918 г./, когато заедно с Босилеград, Струмица и още десетки села са отдадени на Сърбия по силата на Ньойския договор /1919 г./. Около 30 000 българи от Цариброд и околностите търсят спасение в пределите на Отечеството. Така започва тъжната съдба на този някога цветущ български край, който 100 години по-късно е превърнат в най-бедния край на Сърбия. Глътка въздух за града настъпва през последните години, след като България стана член на ЕС. Много българи пътуват до Цариброд пред почивните дни с цел туризъм. /БГНЕС