Заради важните събития в Сирия в момента цялото внимание е приковано към турско-американските отношения, но не трябва да забравяме и за Русия, която е главният плеймейкър в региона.

За разлика от САЩ, които напрягат обстановката със своите изявления, Русия се придържа към много внимателна тактика и балансирано развива отношения както със сирийската администрация, така и с Турция, и с Иран. Например, когато на дневен ред се появи операцията на Турция на изток от р. Ефрат, при излагането на позицията си по въпроса Русия взе под внимание и Дамаск, и Анкара.

С други думи на турско-руския фронт всичко сякаш е добре.

Разбира се към сътрудничеството на двете страни в Сирия трябва да се добави и покупката от Анкара на руските ракети С-400.

Стабилното сближаване на Турция с Русия, особено след опита за държавен преврат в Турция на 15 юли 2016 г. на фона на постоянните възходи и падения в турско-американските отношения, поражда логичния въпрос: могат ли Турция и Русия да станат "стратегически партньори"?

Историята показва, че това е почти невъзможно.

Най-важната причина за това е, че двете страни имат свои амбиции и цели в региона и се смятат за конкуренти. В действителност в историята е имало периоди, в които Турция и Русия са си сътрудничили, но това сътрудничество никога не е имало стратегически характер и винаги е оставало на тактическо ниво. Т.е., когато текущите условия са пораждали необходимост за временно сътрудничество, двете страни са могли да се намират известно време на един фронт, но когато интересите са изчезвали, те са прекратявали това.

Последният пример за такива взаимоотношения е Сирия.

В момента интересите на двете страни изискват от тях съвместни действия в Сирия, където в продължение на осем години се води гражданска война. Например Турция вижда, че Русия е "стопанин" на бойното поле в Сирия, че без одобрението на Русия тя на практика не може да предприеме каквито и да било действия. При това Русия знае, че за осигуряването на стабилността в Сирия Турция трябва да бъде на нейна страна, че (Русия) трябва да приема някои нейни искания (на Турция), както в случая с операцията "Извор на мира", и да не възпрепятства действията й. Но, след като интересите изчезнат, това сътрудничество, продиктувано от текущите условия, ще остане в миналото също толкова лесно, както е и възникнало и трябва да бъдем готови за това.

Да допуснем, че утре Турция в действителност ще се откъсне от Запада. Какво ще прави Русия в тази ситуация?

Вероятно първият отговор, който ще ни хрумне, е следният: Руснаците тържествуващо ще потриват ръце и с радост ще приемат Турция в своята орбита. Но не.

Русия няма нужда от окончателен разрив между Турция и Запада, а иска в отношенията между Запада и Турция да продължават възходите и спадовете. С други думи тя иска не разрушаване на западната стена в региона, а образуването на пукнатини в тази стена.

Но нима, ако гледаме логично, всичко не трябва да бъде точно обратното? Нима Русия не иска Западът напълно да се махне от региона?

На теория е така, но на практика - не.

Колкото и Русия да се старае да се държи по друг начин, колкото и амбициозни изявления да прави, тя всъщност иска запазване на съществуващия международен ред. Москва, която знае, че няма политически, икономически, военен, технологически потенциал да създаде нов ред, опитва да запази статуквото, но при това опитва да бъде достатъчно силна, за да се пазари със САЩ, както и да има образ на "една от двете страни, управляващи света".

Поради тази причина при сегашните условия откъсването на Турция от Запада и кардиналното изменение на баланса на силите в региона не е сред приоритетите на Русия.

Ако някой мисли, че Русия чака с отворени обятия Турция, която ни се струва, че е започнала да се отдалечава от Запада, се лъже. Още повече се заблуждават онези, които смятат, че руснаците са забравили "инцидента със самолета" (през ноември 2015 г., когато турските ВВС свалиха руски бомбардировач Су-24 на границата със Сирия - бел. ред.).

За всичко това всъщност има много проста причина: Русия не смята за "своя" Турция, с която всъщност Русия никога не е била под един покрив и не е споделяла общи ценности.

Това обаче не може да се каже например за Украйна, Беларус, Армения, Казахстан и дори за Азербайджан. Общото минало, език и дори рефлекси свързват Русия с тези страни, които дълго време са били под влияние на руската култура.

Турция обаче е "чужда" за руснаците и винаги ще остане такава.

Има една формулировка, която много добре описва отношенията между Турция и Русия - "принудителен брак". Т.е. съюз, в който съпрузите всъщност не се обичат, но продължават да го запазват, тъй като така се налага.

Изхождайки от това не трябва да се прави извод, че Турция трябва да прекрати отношенията си с Русия.

Напротив, с Русия трябва да се работи във всички сфери, в които е възможно сътрудничество, най-вече в сферата на икономиката. При това през последните 30 години двете страни много се сближиха в сферата на икономическо сътрудничество.

С една дума, хайде да не смятаме Русия за враг, в крайна сметка Русия също като всяка друга страна води политика в съответствие със своите интереси. Но също така хайде да не се поддаваме на илюзии и да не забравяме, че Русия вижда конкурент в Турция и използва всяка възможност, за да я отслаби и да се възползва от проблемите й. /БТА