Д-р Пламен Димитров: Турция пренарежда сирийския геополитически пасианс

Избрано 14.10.2019 10:08

Предателство. Това е думата, с която сирийските кюрди коментират решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да изтегли малобройните американски войски от североизточна Сирия и по този начин да отвори пътя за настъпление на турската армия.

Преди няколко години кюрдите се оказаха единственият местен съюзник, на който можеха да се опрат американците в борбата им срещу „Ислямска държава” и срещу режима на сирийския президент Башар Асад. Макар че Тръмп отдавна твърдеше, че не иска да хаби военните и финансови ресурси на САЩ за войни като тази в Сирия, сегашното му заявление за изтегляне дойде като гръм от ясно небе. Защото е ясно, че поддържането на контингент от около 1000 войници е нищожен разход за гигантската машина на Пентагона.

Сирийският гаф е част от поредицата хаотични и непоследователни международни ходове на Тръмп, които постепенно превръщат тежкия солиден кораб на американската външна политика в нестабилна малка лодка, движена от вятъра на президентските капризи и моментни настроения. И в случая на карта е поставена не просто съдбата на сорийските кюрди, а цялата репутация на САЩ като водеща световна сила, която спазва своите ангажименти, държи на обещанията си и не изоставя своите съюзници.

Преди 4 години Русия се намеси с военна сила в сирийския конфликт не толкова, за да разгроми „Ислямска държава” и останалите противници на президента Асад, а за да покаже, че не изоставя съюзниците си в беда. И авторитетът на Владимир Путин в арабския свят укрепна значително. Сега американците правят точно обратното и е логично да губят доверие. Затова не е чудно, че дори Саудитска Арабия, която е стълбът на американската система от съюзи в арабския свят, в последно време флиртува с Москва и дори проявява интерес към прочутите руски ракети С-400.

Главният печеливш от американското изтегляне от североизточна Сирия е турския президент Реджеп Ердоган. Той отдавна искаше да удари сирийските кюрди и отстъплението на САЩ му откри пътя за атака. При това Ердоган постигна целта си практически „безплатно”. Тръмп явно не му е поискал нищо в замяна в телефонния разговор от преди няколко дни – например обещание за покупка на американските ракетни комплекси „Пейтриът”.

Новото настъпление на турските войски в Сирия е продиктувано преди всичко от вътрешнополитически съображения на Ердоган. В края на първото и началото на второто десетилетие на нашия век той водеше политика на помирение с кюрдите. Тогава главни противници на Ердоган бяха турските военни с техния традиционен национализъм и безкомпромисност по отношение на унитарния характер на турската държава. Но ситуацията се промени преди 4-5 години. Военните бяха неутрализирани, Ердоган се отказа от мирните преговори с кюрдите и се коалира с националистическата партия на Девлет Бахчели. Върху кюрдските селища в Източна Турция се стовари вълна от репресии. Анкара обяви сирийските кюрди за директно свързани с турската Работническа партия на Кюрдистан (ПКК), а с това автоматично им лепна етикета „терористи”.



Първата военна операция на турската армия в Сирия започна през лятото на 2016 г. До март 2017 г. Турция успя да установи контрол над град Ел-Баб и част от провинция Алепо като така вби клин между кюрдските сирийски анклави. В началото на 2018 г. последва нова турска операция, носеща абсурдното название „Маслинова клонка”. Резултатът от нея бе ликвидирането на по-малкия западен анклав на сирийските кюрди. И ето, че сега дойде ред и на източния.

План на Ердоган е мащабен – чрез военната операция да установи контрол върху дълъг коридор в Сирия с ширина 30 км, простиращ се от река Ефрат на запад до границата с Ирак на изток. Там трябва да бъдат заселени 1-2 милиона сирийски бежанци, които сега се намират в Турция. Това е съпоставимо с числеността на цялото кюрдско малцинство в Сирия. Така частично ще бъде неутрализирано недоволството на обикновените турци, които се оплакват, че сирийците им вземат работните места и държавата харчи прекалено много пари за тях. На практика Анкара има план за замяна на кюрдското население с арабско в граничните с Турция райони на Сирия. При това не става дума за завръщане на сирийските бежанци по домовете им, а за заселване на съвсем ново място, което те не са обитавали преди да избягат от войната. Ясно е, че така ще бъдат заложени основите на още един кюрдско-арабски конфликт, който ще продължи с десетилетия.

Новата мащабна военна операция в Сирия е знак за все по-силната доминация на близкоизточния вектор във външната политика на Турция. Войната в Сирия, милионите бежанци и подновения конфликт на властите в Анкара с кюрдите, карат Ердоган все повече да се фокусира на изток и югоизток за сметка на традиционните направления на турската външнополитическа активност каквито са Кавказ, Балканите и Крим.

Сега въпросът е дали Турция е достатъчно силна и независима, за да устои на международния натиск за прекратяване на инвазията в Сирия. Европейският съюз и Арабската лига реагираха остро и призоваха Анкара да спре офанзивата. Въпреки че чрез изтеглянето на своите войници САЩ на практика дадоха зелена светлина за турското настъпление в североизточна Сирия, от Вашингтон също се чуват предупреждения, че Анкара може да попадне под санкции, ако не прояви сдържаност при реализиране на целите си на сирийска територия. На ниво ООН обаче не може да бъде поставена никаква спирачка срещу турската инвазия, защото Русия, която е член на Съвета за сигурност на световната организация, изглежда по-скоро доволна от последното развитие на събитията в Сирия. За Москва главното е, че американците губят позиции и съюзници в разкъсваната от гражданска война страна. В следващите седмици, а вероятно и месеци ще се установи динамично равновесие между турските амбиции за мащабно геополитическо и етническо прекрояване на североизточна Сирия и международния натиск, който цели да постави тези амбиции в по-тесни рамки.

Новата инвазия на Турция в Сирия е лоша новина за НАТО. Една от най-силните държави в Алианса започва военна офанзива, която не просто не е консултирана и подкрепена от останалите съюзници, а е остро критикувана от тях. Това поражда редица военно-технически проблеми, свързани с достъпа на Турция до разузнавателната информация на НАТО и участието на турските офицери в щабовете на Алианса в района на Средиземноморието. Германия и Франция вече обявиха, че спират да продават оръжие на Анкара.

Макар и трудно и бавно, турската армия вероятно ще успее да се справи със съпротивата на кюрдите. Планът за преместване на бежанци в завладяната територия обаче е доста проблематичен. Те едва ли ще отидат доброволно на предложеното им от Анкара място, а за тези, които го направят, не е ясно как ще си намерят препитание. Сирийските правителствени войски също може да се възползват от изтеглянето на американците и от затрудненото положение на кюрдите, за да си върнат контрола над нови райони от източната част на страната. В крайна сметка инвазията на Турция в североизточна Сирия ще доведе до ново пренареждане на геополитическия пасианс в изтерзаната близкоизточна държава. /БГНЕС

——-

Д-р Пламен Димитров, Информационен център на Министерството на отбраната.
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911