Големи вериги предлагат да вземат старите при покупка на нови

Потребителите в България използват домакинските си електроуреди средно около 10 години. Близо 40% от тях посочват, че ги ползват над 10 години, а 1/3 - повече от 15 години.

Това показва национално проучване на нагласите на потребителите на българския пазар по отношение на електроуредите. То е проведено от APPLiA България (Асоциация на производителите на домакински електроуреди в България).

Всичко, което трябва да знаете за:
Местни избори 2019
Важно е обаче да се отбележи, че повечето от електроуредите в българските домакинства са доста остарели. “Трудно е да се съберат данни коя година са купени, но са на повече от 10 години. Има фурни, хладилници, перални, които са на повече от 15-20 години. Много често уредите са връстници на сватбата на семейството. Хората дават сравнително коректни данни в това отношение.

Българите са

привързани към

уредите си, пазят

си ги до последно

и ги обгрижват по възможно най-добрия начин”, казва Габриела Чифличка, която е генерален секретар на асоциацията. Тя представлява само производители на домакински електроуреди.

“Традиционно българинът не обича да изхвърля. Хладилникът, който работи, ще се закара на вилата, после ще го сложим в гаража и ще го ползваме за шкаф за буркани”, потвърждава и Йордан Вакъвчиев, управител на един от магазините на “Технополис” в София. Той разказва, че се е случвало клиенти да молят доставчиците от магазина, когато им докарват нов уред, да преместят стария на друго място.

Според служителите в магазина големите домакински уреди се ползват между 7 и 10 и нагоре години. “Извода го правим от това, че голяма част от нашите клиенти си заменят електроуредите, защото са излезли по-енергоефективни, а не защото им трябва спешно нов, тъй като старият се е развалил. Те обикалят, гледат, съобразяват се с размера, което означава, че старият работи. Това значи, че клиентът може да оцени, че новият харчи по-малко ток, по-надежден, осветен и икономичен е”, казва Вакъвчиев.

И той, и Чифличка са на мнение, че мерките, които ЕК се кани да въведе, не са нови за производителите - те вече имат дългогодишна практика да държат на склад резервни части като част от следпродажбените си стратегии.

“Нашият сектор е силно конкурентен и това е един от начините на фирмите да предложат по-добри услуги на потребителите. Поддържат се части за средно 7-8 години, някои фирми и 10 години, с които се обслужват моделите, отпуснати на пазара”, твърди Чифличка.

Производителите сами се стремят да произвеждат по-качествени уреди, които издържат повече - така печелят доверието на потребителите към марката и си създават редовни клиенти, допълва Вакъвчиев.

По Закона за защита на потребителите всички продукти имат задължителна гаранция в рамките на 2 години. Тя трябва да се спазва и от производители, и от търговци и вносители. Производителите обаче много често предоставят по-дълга търговска гаранция - за 5-7 и повече години. Това също е част от маркетинговата стратегия на компаниите и конкуренцията между тях.

Повечето

вече са с 5 години

гаранция,

за разлика отпреди няколко години, казват от търговската верига. 7 години е по-скоро рядкост, но някои поддържат и ремонтират уреди и толкова време. Вносителите поддържат резервни части и за по-дълъг период, някои за модели отпреди 15 години.



Производителите не извършват сами ремонта, а имат сключени договори с определени сервизи. Те са независими и определят сами цените си. Производителите обаче не изискват ремонтите да бъдат извършени единствено от оторизираните сервизи, но обръщат внимание, че хората трябва да мислят на първо място за сигурността и безопасността си. Затова настояват ремонтът да се извършва от професионалисти, които да могат да докажат, че имат необходимите компетенции и са покрити от застраховка за евентуални извършени от тях щети. Това е предвидено и в новото законодателство.

Чифличка обяснява, че на европейско ниво цената на ремонта всъщност се вдига най-вече от стойността на труда - 42% от нейния дял. 37% отиват за резервни части, 15% са транспортните разходи и около 5% са за неопределени разходи. Затова всъщност ремонтът излиза толкова скъп в повечето случаи. В Европа 32 хил. души са пряко или непряко заети в бизнеса с ремонтни дейности.

Новите изисквания може да оскъпят продуктите, тъй като въвеждането им със сигурност ще доведе и до повишаване на разходите за производителите.

Те обаче се стремят да предоставят все по-изгодни условия, уреди с висока степен на енергийна ефективност, което подобрява и сметките на хората, повишава качеството им на живот, дава им възможност за повече свободно време. От близо 30 години повишаването на ресурсната ефективност е приоритет. През 2016 г. браншът у нас е вложил близо 10 милиона евро в проучвания и иновации.

“Ако преди 20 години един хладилник използваше на годишна база над 700 киловатчаса ток, консумацията на съвременните е 150-160 киловатчаса, което е с 80% по-малко. Това се отнася и за другите уреди. Според наши изчисления, ако всички български семейства заменят старите си хладилници, които са в по-ниските класове, с най-ефективния А+++, ще бъде реализирано около 340 гигаватчаса спестяване на електроенергия, което е около половината от целта на България за година. Съдомиялните машини също са много подценени у нас - около 9% от семействата имат такива по данни на националната статистика. А те са с потенциал да реализират изключително големи икономии на ток и вода -

ако миете със

съдомиялня, ще се

изразходи 3 пъти

по-малко ток и 10

пъти по-малко вода

Ако всички домакинства спрат да мият на ръка, спестяванията на еленергия се равняват на 1500 гигаватчаса, което е около 14% от потреблението на домакинствата на годишна база, както и над 80 милиарда литра вода”, разказват от асоциацията.

Според Чифличка умните уреди, които все повече навлизат на пазара, също имат потенциала да спестяват. Те може да бъдат свързани с енергийната мрежа и да отговарят на нейни сигнали - примерно пералнята машина да се включи в непиковите часове, когато токът е по-евтин и мрежата не е толкова натоварена. Така печелят и потребителите, и мрежата. Умните уреди дават и допълнителна възможност за удължаване на живота на продуктите, защото тяхната диагностика и поддръжка може да се извършва отчасти дистанционно.

“Новите технологии и модели играят голяма роля за смяната на уредите. При телевизори, компютри нещата са много динамични, хората, за да си вършат работата с една програма, когато тя се ъпдейтва, техният лаптоп вече не отговаря на изискванията. Нормално е с новите технологии да се появяват и повече проблеми - една съвременна пералня е по-близка до един лаптоп, отколкото до една стара пералня, вътре има електроника колкото един телевизор. Логично е такъв уред понякога да има някакъв проблем. Ако се развали някой датчик, не означава, че сте си купили проблемен уред или че той ще умре на третата година”, твърди Вакъвчиев.

Асоциацията и в България, и в Европа са поддръжници на идеята за кръгова икономика и смятат, че тя трябва да бъде начин на живот. Те дори са създали специален уебсайт, в който излагат своите идеи, но е отворен и за други организации, които могат да публикуват свои виждания и проекти.

Производителите са ангажирани с кръговия цикъл още на етап дизайн, където се залагат изисквания за материална ефективност, а след края на живота на продукта той се рециклира. Така материалите могат да се използват отново.

“Някои от нашите производители на европейско ниво публикуваха данни в годишните си доклади, според които 80% от пластмасата, която използват, са рециклирани. Но тези материали трябва да отговарят на определени изисквания и стандарти, за да могат да се използват отново, за да се гарантира безопасността на уредите”, казва Чифличка.

За 2016 г. индустрията е отделила над 1,3 милиарда евро за разделно събиране и рециклиране на уреди, които са излезли от употреба. Годишно потребителите

в ЕС генерират

5 милиона тона

отпадъци от

домакински

електроуреди,

като браншът е успял да събере и рециклира 1,7 милиона тона.

Данните на APPLiA показват, че в рамките на ЕС животът на около 17 на сто от малките домакински електроуреди завършва в кофата за боклук. А това е огромен ресурс. Средногодишно за производството на около 1 милиард домакински електроуреда са необходими 6 млн. тона различни суровини – 3 млн. тона стомана, 1,1 млн. тона пластмаса и около половин милион тона мед, алуминий, стъкло и бетон.

Потребителите също имат своята отговорност, за да допринесат за кръговата икономика. На сайта на Министерството на околната среда и водите са публикувани данни на Организации по оползотворяване, които имат задължението да събират безплатно разделно уредите и да ги предадат за рециклиране. Те работят по определени схеми и графици. Големите търговски вериги също са задължени да поставят контейнери, където могат да се изхвърлят по-малки електроуреди.

В търговските обекти на “Технополис” например

има и депа за

рециклиране и

за големи стоки

При доставка на нов уред се предлага транспортиране на стораия до тези депа. След това изхвърлените продукти се събират от фирми за рециклиране, разглобяват се на стъкло, метал и пластмаса. Батериите, които са с най-голямо съдържание на отровни материали, се транспортират извън страната и се разтопяват при температура 600 градуса.

“Има интерес, особено в София. Българинът все повече започва да разсъждава в тази посока и смята, че е по-лесно да вземем стария му уред, вместо да го изхвърли. Това е и незаконно и подлежи на глоби”, твърди Вакъвчиев.

В момента на европейско ниво се подготвя ново законодателство, което да степенува действията при разваляне на всеки един продукт.

Първо се предлага уредът да бъде поправен, ако не може - в едномесечен срок се заменя, а при особено тежки ситуации може да се стигне до намаляване на цената и прекратяване на договора. Законът в България и сега е такъв, но ще се хармонизира в целия ЕС. Това също ще допринесе отново за удължаването на живота на продуктите и да се наблегне на ремонта, а не купуването на нов уред или друг продукт.

Ще имат нови енергийни етикети


Така изглежда новият етикет, който ще се поставя на електроуредите.

От март 2021 г. върху техниката ще се поставят нови енергийни етикети. Те ще се върнат към скалата за енергийна ефективност от A до G, за да се улеснят потребителите, като вече няма да има подкласове като А+ и А+++.

С въвеждането им обаче в началото уредите, които в момента са с най-висок клас А+++, ще получат означение C и D. Това не означава, че те са станали по-малко ефективни, а че класовете А и B ще бъдат запазени за настъпващите иновации, които ще увеличат още повече възможността за спестяване на ток и вода, обяснява Габриела Чифличка от Асоциацията на производителите на електроуреди.

Тя предупреждава още, че промяната ще се извършва постепенно и за определен период от време някои уреди ще имат етикет с новата скала от A до G (хладилници, перални, съдомиялни, комбинирани перални със сушилни, лампи, електронни дисплеи, включително телевизионни), докато останалите ще са придружени от етикети със сегашната скала с плюсовете (+), докато новото законодателство бъде прието и за тях - например фурни, климатици, бойлери и др.

Освен това в рамките на 4 месеца преди 1 март 2021 г. потребителите ще получават закупените от тях уреди с два етикета - стар и нов. Това е така, тъй като производителите в началото ще тестват съответните модели два пъти с два различни метода за измерване.

Новите етикети ще разполагат и с QR код, който ще може да се сканира с мобилен телефон и ще отвежда потребителите към информация за модела в продуктова база данни, която ЕК създава в момента съгласно Рамковия регламент за енергийно етикетиране. В нея ще се съдържат не само данни за разхода на енергия и количеството използвана вода, но и капацитет за съхранение, вдигане на шум, за да може потребителят да направи по-информиран избор. Производители и вносители са задължени да качват данни за всеки модел, преди той да бъде пуснат на пазара. Базата данни все още не е достъпна за потребителите и за органите за надзор на пазара, тъй като Европейската комисия не е приключила работата по нея. “Много е важно да се гарантира от правоприлагащите органи, че всички доставчици предоставят в базата данни изискваната информация, за да се гарантира равнопоставеност на всички играчи на пазара”, казва Чифличка.

Базата данни се създава не само за потребителите, а именно за да се осигури и по-ефективен контрол над пазара. По данни на ЕК 10 - 25% от продуктите не изпълняват напълно изискванията за енергийните етикети.

Според комисията с новите етикети до 2030 г. ще се спестяват по 38 тераватчаса на година, което се равнява на годишната консумация на Унгария.

Частният сектор и различни неправителствени организации също са в процес на разработка на други приложения, които допълнително да помогнат при избора на продукти, като например предоставят възможност за изчисляване на разходи за връщане и сравняват различни стоки.

Енергийните етикети, които ще съдържат повече информация за продуктите, имат за цел да улеснят решението за покупка. Предоставената информация трябва да е ясна и надеждна, за да увери потребителите, че ще могат да използват продуктите за по-дълго време. ЕК предприема и инициативи за увеличаване на полезността на продуктите - хармонизирани разходи за ремонт, оценяване на техническата експертиза и разпространението на сервизни наръчници, марки за резервни части и сравнение на каналите за продажба, както и обслужване и ремонт чрез интернет платформи.