За президента Доналд Тръмп дипломатката, представлявала САЩ в Украйна, бе "лоша новина", на нея не можело да се разчита, имала политически предубеждения срещу него.

Тези обаче, които познават Мари Йованович - бившата посланичка в Киев, която тази седмица е предвидено да дава показания пред Камарата на представителите на фона на набиращото скорост разследване на демократите за импийчмънт - смятат това описание за напълно неоснователно.

Йованович работи от над 33 години в Държавния департамент, била е и посланик в Киргизстан и Армения. Известна е в дипломатическите среди като човек с умерено, разумно поведение, трудолюбива и проявяваща тези качества независимо от това дали представлява правителство на републиканците, или на демократите, казват нейни бивши колеги.

Тя е "първокласен дипломат, внимателна, педантична, изключително интелигентна" и едва ли е казала нещо лошо за Тръмп на украински служители или свои колеги, казва Джон Хърбст, предшественик на Йованович на длъжността посланик в Украйна, работил там заедно с нея в началото на 2000. години.

Тази репутация трудно се връзва с това, което някои възприемат като кампания за очернянето й, завършила с решението на правителството на Тръмп да я отстрани от поста й през май. Отстраняването съвпада с упражнявания от личния адвокат на президента Руди Джулиани натиск върху украински служители да разследват съперника на Тръмп Джо Байдън и сина му. Бившият кмет на Ню Йорк нарече Йованович политически наемник, който имал за цел да попречи на подобно разследване - обвинение, което Тръмп повтори.

"Бившият посланик на САЩ, тази жена, бе лоша новина", е казал Тръмп на украинския президент Володимир Зеленски им на 25 юли според непълната стенограма на разговора им, разпространена от Белия дом. "Ще й се случат някои неща".

Бивши колеги на дипломатката не разбират за какво става дума.

Йованович "е сдържана. Умее да се владее. Не се набива на очи", казва бившата посланичка на САЩ в България Нанси Макелдауни, която казва, че познава Йованович от около 30 години. Йованович винаги е знаела, че да си дипломат означава не да работиш за себе си, а да "служиш на американските национални интереси и да помагаш на хората около теб".

Джулиани "критикува всички, които работят в това посолство, казва, че всички наши посолства по света са партийно пристрастни и фаворизират някой от кандидатите за сметка на друг. Това не отговаря на фактите, но е наистина обидно", казва Макелдауни, която сега е ръководител на програма за международни отношения в Джорджтаунския университет.

Йованович, която сега работи като сътрудник на Държавния департамент към Джорджтаунския институт за изучаване на дипломацията, не отговори на изпратените й от Асошиейтед прес имейли с молба за коментар. Директорката на института Барбара Бодин заяви, че бившата посланичка отклонява всички молби за разговори с журналисти.

Йованович, на 60 години, е отгледана в семейна среда, подготвила я за кариера в международните отношения.

Тя е родена в Канада и е дете на имигранти - баща й е от бившия Съветски съюз, а майка й - от Германия. Тя израства, говорейки руски у дома. Семейството се премества в Кънектикът, когато Йованович е още малко дете и впоследствие тя става гражданка на САЩ.

"Подобно на много други хора, включително и на представителите на украинско-американската общност, животът на родителите ми е бил променен завинаги от комунистическия и нацисткия режим", казва Йованович на изслушването си в Сената през 2016 г., на което присъства и 88-годишната й майка. "Те са преживели бедността, войната и разселването и в крайна сметка пристигат в САЩ с мен на ръце в търсена на свобода, достойнство и отговорност".

Йованович учи в Принстънския университет и завършва история и русистика. Шест години по-късно започва работа в Службата по външните работи и става заместник-директор на руския отдел, по-късно работи в Канада, Русия, Великобритания и Сомалия.

От 2001 до 2004 г. работи като заместник на посланика на САЩ в Украйна Хърбст, а след това става посланик в Киргизстан и Армения. Връща се в Украйна, след като президентът Барак Обама я номинира за посланик през 2016 г.

Тя пристигна в Киев две години след руската анексия на украинския полуостров Крим и продължаващата руска военна интервенция. Като посланик Йованович полагаше усилия да увери украинските служители в подкрепата на САЩ и в същото време ги насърчаваше да изкоренят повсеместната корупция.

"Старата олигархична система е все още жива, а корупцията я подхранва", каза тя в реч през януари пред завършващите Украинската академия за лидери. "Украйна трябва да продължи с икономическите реформи в съответствие с европейските стандарти и изцяло да задейства своите институции за борба с корупцията".

Някои украински служители, сред които и главният прокурор на Украйна, изразяваха недоволство от натиска на американската посланичка.

През март главният прокурор Юрий Луценко заяви, че Йованович му е дала списък с имена на хора, които не трябва да преследва. Държавният департамент заяви, че твърдението е неоснователно и по-късно Луценко се отрече от думите си.

Критиците обаче, начело с Джулиани, я обвиниха, че е работила срещу интересите на Тръмп.

"Посолството в Украйна бе на страната на Хилари Клинтън в президентската надпревара. Те се опитваха да очернят президента Тръмп. В Украйна е имало доста повече съглашателство, отколкото в Русия, където изглежда, че не е имало нищо подобно. Те се опитваха да провалят президента Тръмп", каза Джулиани.

Джулиани не представи доказателства в подкрепа на твърдението си. На изслушванията си в Сената за посланическите постове Йованович съобщи, че е правила малки дарения на кандидати от Демократическата партия в началото на 2000-ните години, но не и наскоро.

Някои бивши нейни колеги казват, че Йованович никога не е изразявала гласно вътрешнополитическите си пристрастия и едва ли е толерирала подобни изказвания сред служителите на посолството.

Йованович, казват те, е забележително дискретен човек и педант, който често работи дълги часове наред. В Армения тя призова служителите да гарантират справедливо отношение към демонстрантите, арестувани след породилите напрежение избори през 2008 г. Колегите й я избраха за носител на наградата на Държавния департамент за посланик, показал изключителна отдаденост в защитата на човешките права.

Тя се връща във Вашингтон през 2012 и 2013 г., където работи като дипломат, поддържащ ежедневна връзка с американските служители в Европа. Лий Фейнстийн, тогавашният американски посланик в Полша, си спомня подробните разговори с Йованович за това как да бъдат проведени преговорите за разработване на ракети и за продължаващото американско военно присъствие в Полша.

"Тя винаги много, много е помагала на посланиците, за да може те по-добре да вършат работата си. Никога не е преследвала свои цели", казва Фейнстийн, сега декан на училището "Хамилтън Лугар" за глобални и международни отношения в университета на Индиана. /БТА