Как европейските лидери могат да оставят забавянето на растежа да прерасне в криза?

Избрано 10.10.2019 13:00

Темповете на растеж на европейската икономика продължават да се забавят. Европейската централна банка (ЕЦБ) прогнозира ръст от 1,1% на брутния вътрешен продукт (БВП) за тази година и не повече от 1,2% за следващата при предходна прогноза от съответно 1,2% и 1,4%.

На фона на по-песимистичните очаквания Старият континент е изправен и пред нарастваща несигурност, свързана с готвените от Щатите мита срещу вноса от ЕС, както и риска от Брекзит без сделка.

През последните месеци ЕЦБ, както и други международни организации, като Международния валутен фонд и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие призоваха Брюксел за нови фискални стимули с цел предотвратяването на рецесия. Правителствата на големите икономики в Еврозоната обаче остават "глухи" за тези призиви.

Какво говорят цифрите?

Най-сериозни са притесненията около водещата европейска икономика Германия. В началото на седмицата официалната статистика показа нов спад в поръчките през август с 0,6% заедно с неочаквано свиване на вътрешното търсене.

Икономика номер 1 на Стария континент се доближава до рецесията, а очакванията за 2019 година са за растеж от едва 0,5% и 0,6% за 2020 година.

Междувременно всички страни от Еврозоната са изложени на рисковете, произтичащи от задълбочаващата се търговска война между САЩ и Китай.

Какво ? е нужно на Европа?

Фискалните стимули са необходими за Еврозоната, а също така са нещо, което тя би могла да си позволи, смятат експерти от Market Watch.

През миналия месец ЕЦБ пристъпи към допълнително орязване на исторически ниските лихви и нова програма за изкупуване на облигации. Действията на финансовата институция са още един удар върху банковия сектор.

Междувременно фискалната политика в Еврозоната все още остава неутрална. Общият фискален дефицит на държавите в нея за миналата година е в размер на 0,5 от БВП, показват данните на Евростат.

"В условия на нулеви или дори отрицателни лихви увеличаването на кредитирането не означава непременно и ръст на дълга", посочва бившият главен икономист на МВФ Оливие Бланшард.

По оценката на някои анализатори в момента Брюксел се нуждае от по-големи разходи под формата на публични инвестиции в инфраструктура, зелени енергийни проекти или на инструменти за по-нататъшно интегриране на паричния съюз.

Политиката на страните от Еврозоната

Страните с високи нива на държавния дълг - Италия (над 130% от БВП) и Франция (близо 100% от БВП), няма как да продължат да поемат нови задължения дори при ниските нива на лихвите. А тези, които са успели да постигнат значително намаление на дълга си през последните години, в случая с Германия и Холандия, са предпазливи по отношение на харчовете си.

От MarketWatch посочват, че все пак основната причина за пасивността в това отношение е повече политическа и по-малко финансова. Що се отнася до Еврозоната, предложението за създаване на общ бюджет, който да бъде използван в случай на криза, пропадна.

В случая с Германия нито една от двете партии, влизащи в управляващата коалиция, не иска да се превърне в тази, нарушила бюджетният принцип, известен като scwarze null или "черна нула". Според него правителството в Берлин се води от идеята да събира по-голяма сума, отколкото да харчи. /money.bg
CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827