10 декември 2019 г. 00:15 ч.
:: Анализи и Коментари
последна актуализация: 9.12.2019 г. 19:56:34 ч.
Още снимки:
test

Иън Бремер: Светът се намира в геополитическа рецесия

10.10.2019 09.18

Всяка геополитическа история има своя кръг актьори и обстоятелства, които движат световната политика. Нишката, която ги обединява, е липсата на глобален лидер, който да поддържа геополитическия баланс.

Светът премина от ерата на „Pax Americana”, при която САЩ използваха своя икономически и военен потенциал за базисна стабилност и да координират отговорите на глобалните проблеми сред съмишленици и съюзници, до „геополитическа рецесия” и разрушаване на стария глобален ред.

През последните 30 години могат да бъдат разграничени четири ключови момента, които доведоха света до срив в съществуващата политическа система.

Първият от тях е неадекватната реакция на Запада по отношение разпадането на Съветския съюз от 1991 г. След като десетилетия бяха затворени в ожесточена идеологическа битка със Съветите, западните демокрации отпразнуваха победата си, посрещнаха бившия СССР в лоното на демократичния капитализъм и след това ефективно го остави да се грижи за себе си. За бившия Съветски съюз нямаше план Маршал, какъвто беше предложен на Европа след опустошенията на Втората световна война. Русия се нуждаеше от много повече помощ и внимание от Запада, отколкото получи. Резултатът от това е обхванати от специални интереси и олигарси индустриални производства, политическо ръководство, чиято всеобхватна политическа цел е дестабилизирането на западните демокрации посредством кампании по дезинформация и тактически провокативни ходове на геополитическата сцена.

Вторият повратен момент бяха атаките на 11 септември и свръхреакцията на Запада, който започна две неуспешни войни в Афганистан и Ирак. Докато войната срещу Афганистан беше разбираема, предвид ясната връзка между талибаните и „Ал Кайда“, решението на САЩ да водят война срещу Саддам Хюсеин заради фалшиви основания остава непростимо и оставя петно върху имиджа на глобалния лидер САЩ. И двете войни доведоха до разруха в тези държави, които и днес изправят региона пред сериозни предизвикателства по отношение на сигурността. Изключителните разходи за двете войни – похарчени трилиони долари и хиляди загинали, принудиха САЩ и техните съюзници да внимават да не повторят отново същата грешка. Сега те са много по-малко заинтересовани да играят ролята на глобален полицай.

Финансовата криза през 2008 г. също изигра своята повратна роля. Глобалният отговор за преодоляването на предстоящия крах на световната финансова система беше последният път, когато се прояви истинско американско лидерство. Тогава беше демонстрирано и сътрудничество между напредналите индустриални демокрации за справяне с глобалната криза, която заплашваше всички. Това е времето, когато Г-7 работи като едно цяло. Това даде началото на първата среща на Г-20.

Начинът, по който беше спасена финансовата система посредством освобождаването от задължения на големи банки и финансови институции, използващи пари от данъкоплатците, потвърди виждането, че тези, които вземат политически решения, са се откъснали от гласоподавателите си. Това повдигна сериозни въпроси за това как западният капитализъм изпълнява социалния договор през ХХI век. Китай по време на бурния си икономически възход осъзна, че трябва да поддържа различни политически и икономически структури, за да избегне подобна съдба. Движения като „Окупирай Уолстрийт“ идваха и заминаваха на Запад, но принципният въпрос остана нерешен.

Това доведе до четвъртия повратен момент – популисткият скок през 2015-2016 година, поляризирана политическа среда. Това доведе до резултата от референдума за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп – две събития, които разтърсиха Великобритания и САЩ във вътрешнополитически план и глобалното сътрудничество в по-широк.

Това беше последният сигнал за света, че ръководеният от Съединените щати световен ред е приключил. Това доведе до набиращото все по-голяма популярност сред обществото схващане „всеки народ за себе си“. В съчетание с амбициите на Китай, който изгражда набор от алтернативни международни структури, за да се конкурира със Запада. След Втората световна война подобни сериозни промени не са се случвали в областта на глобалната политика.

„Геополитическата рецесия“, която преживяваме в момента, няма да продължи вечно, но краят на Pax Americana е ясен. Въпросът е какво следва. /БГНЕС

Днес+

Коментирай статията


Последни от Анализ
15:16
"Евробарометър": За повечето българи корупцията е широко разпространена
14:56
Климатичните промени били виновни за изчезването на червените ябълки
14:28
Кой е във Венецианската комисия, заради която измислихме надзорник на главния прокурор
13:49
Иван Николов: Натрапената митология поражда комплекси и страхове
13:37
Брекзит? Нов референдум? Какво да очакваме от изборите във Великобритания?
08 декември 2019 г.
14:49
С Путин или срещу Путин - първият тест за Макрон
12:11
Клима(к)т(ер)ично
09:33
Пламен Димитров: НАТО на 70 – рано е за пенсия
06 декември 2019 г.
18:26
Анализатори: Италианското правителство се разпада
16:36
Какви обвинения може да бъдат повдигнати на Тръмп?
16:00
Ще стане ли Беларус част от Русия
05 декември 2019 г.
15:23
Дишането на лондонския въздух е като изпушването на 160 цигари годишно
04 декември 2019 г.
14:52
Шокиращите прогнози на Saxo Bank за 2020 г.
13:27
Забавя се растежът на глобалните въглеродни емисии през 2019-а
11:53
Ядем повече месо и риба, но ограничаваме хляба, сочи статистика
08:24
Експерти: Ще се справи ли Цацаров с корупцията
03 декември 2019 г.
19:41
Как нулевите и отрицателни лихви подриват икономиката
17:33
Бюджет 2020 - в пасивна защита срещу рецесията
12:24
2019 г. е една от трите най-топли от 1850 г. досега
02 декември 2019 г.
09:19
Има ли място за Турция в бъдещето на НАТО?
01 декември 2019 г.
15:12
Над 700 000 шофьори хванати с превишена скорост през 2019-та
30 ноември 2019 г.
20:23
Колко струва да се кандидатираш за президент на Щатите?
11:09
Калигула, Кнут и Тръмп
10:39
Паметникът на Гарегин Нжде като тест за Никол Пашинян
10:12
Защо поляците предпочитат Германия пред Великобритания

Най-четени от Анализ

Избор на редактора