Предложение: София да постави 8 условия на Скопие за покана в ЕС
България 08.10.2019 15:36
Да се признаят българските корени на мнозинството от населението, да се променят учебниците и помагалата и да се отстранят надписите с антибългарско съдържание, са част от условията, които Македонският научен институт предлага
Македонският научен институт настоява пред българското правителство да постави осем задължителни условия за правителството в Скопие във връзка с предстоящата покана на Република Северна Македония за ЕС.
Това се заявява в декларация на Института относно членството на Р Северна Македония в ЕС, представена от председателя на Института доц. Александър Гребенаров, предаде БТА.
Условията, посочени в нея, са да се признаят българските корени на мнозинството от населението в историко-географската област Македония, включително и в пределите на днешната Р Северна Македония, да се осъдят политическите убийства и репресии срещу българи след 1944 г., да се променят учебниците и помагалата, да се отстранят надписите върху паметници и музейни експонати с антибългарско съдържание, да се преосмислят националните празници, насочени неправомерно срещу българите и българската държава. Други задължителни условия според Института трябва да са преустановяване на езика на омразата към българите в медиите, да се признае, че официалният език според конституцията на Р Северна Македония е формиран на основата на български говори, както и да се предоставят граждански и политически права на българите, еднакви с правата на другите етноси в Р Северна Македония с включването им в конституцията.
Македонският научен институт призовава правителствата на двете държави да започнат директен политически диалог в духа на подписания договор и да не допуснат противоречията между Р Северна Македония и България да се превърнат в проблеми на ЕС, пише още в документа.
Доц. Георги Николов, заместник-председателят на Института, отбеляза важността на написаното в учебниците, тъй като съдържанието им оставя трайна следа в съзнанието. Обикновеният човек е манипулиран не само с медиите, но и с учебния материал, коментира той. Според него трябва да се обърне внимание и на музеите и начина, по който те представят историческите факти.
Журналистът Коста Филипов отбеляза проблема с езика на омразата. Проф. Нина Дюлгерова коментира, че битката за историята е битка за българското поколение, което идва след нас и допълни, че българите са много толерантни. /БТА
Македонският научен институт настоява пред българското правителство да постави осем задължителни условия за правителството в Скопие във връзка с предстоящата покана на Република Северна Македония за ЕС.
Това се заявява в декларация на Института относно членството на Р Северна Македония в ЕС, представена от председателя на Института доц. Александър Гребенаров, предаде БТА.
Условията, посочени в нея, са да се признаят българските корени на мнозинството от населението в историко-географската област Македония, включително и в пределите на днешната Р Северна Македония, да се осъдят политическите убийства и репресии срещу българи след 1944 г., да се променят учебниците и помагалата, да се отстранят надписите върху паметници и музейни експонати с антибългарско съдържание, да се преосмислят националните празници, насочени неправомерно срещу българите и българската държава. Други задължителни условия според Института трябва да са преустановяване на езика на омразата към българите в медиите, да се признае, че официалният език според конституцията на Р Северна Македония е формиран на основата на български говори, както и да се предоставят граждански и политически права на българите, еднакви с правата на другите етноси в Р Северна Македония с включването им в конституцията.
Македонският научен институт призовава правителствата на двете държави да започнат директен политически диалог в духа на подписания договор и да не допуснат противоречията между Р Северна Македония и България да се превърнат в проблеми на ЕС, пише още в документа.
Доц. Георги Николов, заместник-председателят на Института, отбеляза важността на написаното в учебниците, тъй като съдържанието им оставя трайна следа в съзнанието. Обикновеният човек е манипулиран не само с медиите, но и с учебния материал, коментира той. Според него трябва да се обърне внимание и на музеите и начина, по който те представят историческите факти.
Журналистът Коста Филипов отбеляза проблема с езика на омразата. Проф. Нина Дюлгерова коментира, че битката за историята е битка за българското поколение, което идва след нас и допълни, че българите са много толерантни. /БТА
CHF | 1 | 1.99738 |
GBP | 1 | 2.28285 |
RON | 10 | 3.93045 |
TRY | 100 | 5.61254 |
USD | 1 | 1.82447 |
Последни новини
- 21:22 Хороскоп за събота, 27 април 2024 г.
- 19:42 Адвокатът на Григорова: Липсват нови 17 флашки, ЦИК казват, че вече са модифицирани за вота
- 19:34 Валентина Войкова поема оперативното ръководство на Евронюз България
- 19:27 Ема Стоун призова феновете си да се обръщат към нея вече с цялото й име
- 19:22 Цеков за новата арт инсталация на Терзиев: Надпис, тип „селски хоремаг“ за 100 000 лева
- 19:13 FT: Пристигането на руски войски в Нигер е смъртоносен удар за американските сили
- 19:05 Антъни Блинкън: Без китайска подкрепа войната в Украйна би била трудна за Русия
- 19:02 Разменен за Медведчук боец от "Азов": Руснаците ще спечелят, когато завземат Киев и стигнат до Лвов