В местността Бъндерица, по пътя от Банско за хижа Вихрен, впечатлява със своята величественост и достолепност Байкушевата мура, предаде репортер на БГНЕС. Най-старото иглолистно дърво е на 1300 години и е връстник на българската държава.

Да отидеш в Банско и да не видиш Байкушевата мура е все едно да посетиш Вечния град без да си видял Светия отец. Високата 18,8 метра черна мура е една от природните забележителности на Пирин планина и любим маршрут за разходки на гостите и жителите на град Банско. Много от туристите обичат да се снимат с нея за спомен, а големите групи дори се забавляват като я наобикалят хванати за ръце.

„Голямата дама“ на българската гора, както на галено я наричат, е открита през 1897 г. Тогава по поръчение на княз Фердинанд I /1887-1918 г./, който е страстен любител на ботаниката, лесовъдът проф. Константин Байкушев е изпратен да проучи горите на Пирин, Пелистер и Атон.

Най-старото иглолистно дърво е открито при едно от пътуванията на учения. Той е бил впечатлен от неговия величествен вид, който е изпъквал на фона на далеч по-младата растителност, която го заобикаля. Черната мура е кръстена на фамилията на своя откривател.

Проф. Константин Байкушев е смятан за родоначалник на горското дело в България. Той е роден през 1867 г. и произхожда от стар възрожденски род от Трън, свързан с борбите за българска църква и образование в Трънско, Пиротско и Нишко. Байкушев завършва Лесовъдна академия в Саксония, след което се завръща в родината.

В продължение на 10 години от 1892 до 1902 г. той е инспектор на горите в Пазарджишко и Пловдивско, прави проучвания на горските масиви в Македония, издава редица научни брошури и пише доклади, като част от тях са публикувани в Държавен вестник. Мерките посочени в тях стават част от правителствената политика в горския сектор.

Заради обширните си познания и опит през 1903 г. проф. Байкушев е назначен за Началник на горите и лова в България. И на този пост той продължава да се занимава с наука. През 1909 г. излиза неговото фундаментално съчинение „Нашето горско дело, лова и риболовство“, което е било изключително ценно за онова време ръководство за всички горски стопани. /БГНЕС