В Италия дискутират закон за евтаназията и асистираното самоубийство

Италианците Марко и Карло Джентили са на 30 и 35 години и са в инвалидни колички, тъй като са болни от рядък вид амиотрофична латерална склероза 2 (АЛС2). Открай време за тях се грижат родителите им Сабрина (62) и Чезаре (65).

Въпреки че са инвалиди от деца, това не им е попречило да завършат училище, а после и висше образование, както разказва пред в. “Република” майка им. И двамата имат свои интереси, пристрастени са и към политиката и дори участват активно в нея.

Марко е

завършил

политически

науки

и е един от президентите на фондацията “Лука Кошони”. В миналото той беше и общински съветник в град Таркуиния. Марко комуникира с един пръст, с който пише на компютъра. Карло пък е в състояние да комуникира с устройство, което, насочено към очите му, чете и превежда желанията му.

“Сърцето ми се бунтува и всеки ден се надявам науката да ни подари нов лек”, въздиша Сабрина. На практика и двамата и? сина живеят приковани за инвалидни колички от малки, а скоро ще дойде моментът, в който няма да могат вече и да дишат сами. И двете деца са

наследили

болестта от

родителите си,

които не са

знаели, че са

носители

на този ген

До днес тя е нелечима. Това е прогресивно неврологично заболяване и като следствие от него пациентите развиват мускулна слабост и дихателна недостатъчност.

И Карло, и Марко са оставили биологично завещание – това се предвижда от италианския закон, че в момента, в който се окажат в състояние да не могат да дишат сами, искат машините, които поддържат живота им, да бъдат изключени. Те са направили избора си при пълно съзнание.

“Ако децата ти са направили този избор и с ясно съзнание са го поверили на своето завещание, как като майка мога да им откажа тази свобода?”, пита Сабрина.

И Карло, и Марко

искат да живеят

само до

определена

граница,

след което не желаят да продължат. С трахеотомията и със заболяването АЛС в един момент белите дробове колабират, така че и двамата братя са написали в завещанието си, че искат да прекъснат живота си в този момент.

Това е перспектива, която плаши Сабрина. “Знам, че в крайна сметка обаче ще изпълня волята им. Това, което най-много ме плаши като майка, е да видя децата си да страдат”, казва жената. Според нея именно по тази причина тя се бори за приемането на закон за евтаназията. “Синовете ми не са имали право да изберат нищо, затова поне в този аспект трябва да бъдат свободни.”

Открай време и Марко, и Карло са имали нужда от непрекъснати грижи. Италианската държава им осигурява 4 часа грижи на ден.

“Марко и Карло искат да решат сами момента, в който да умрат. И да умрат добре. Те са моите деца, толкова ги обичам, че ще ги оставя да си отидат.”

На 25 септември Конституционният съд в Италия реши, че

невинаги

трябва да бъде

наказван онзи,

който помага

на болен

да се самоубие

Случаят с Марко Капато от фондацията “Лука Кошони” през последните месеци беше като лакмус за италианското общество по въпроса за евтаназията. Капато помогна на бившия диджей Фабиано Антониани, известен като диджей Фабо, да умре в швейцарска клиника. Фабо беше напълно сляп и парализиран след катастрофа. След това обаче Капато беше подведен под отговорност в Италия за подпомагане на самоубийство, тъй като законът го забранява.

“Не се наказва при определени условия онзи, който улеснява извършването на самоубийство”, се казва в сегашната историческа присъда на Висшия конституционен съд. Става въпрос за случаите с пациенти, държани изкуствено към живот и изпитващи тежки физически и психически болки, но напълно способни да вземат свободни и съзнателни решения.

За защитниците на евтаназията и на асистираното самоубийство

присъдата за

диджей Фабо ще

бъде решаваща

за промяната на закона в Италия, въпреки че католическата общност и Ватиканът са против. В момента наказателният кодекс предвижда затвор от 5 до 12 г. за подпомагане на самоубийство.

Очаква се парламентът да дискутира проектозакона за прекъсване на животоподдържащите терапии по собствено желание. В момента в Италия е възможно прибягването към т.нар. палиативно упояване, когато пациентът чрез медицинско упояване изпада в безсъзнание, т.е. не е в състояние да изпитва болка, до естествения край на живота си. По този начин например си отиде Марко Панела, историческият лидер на Радикалната партия.

Този вид упояване обаче може да се практикува при определени правила, когато е налице предстояща до 2 седмици смърт.

Въпросът сега е, ако се приеме законът, кой точно ще може да даде хапчето за асистирано самоубийство.

В случая с диджей Фабо присъдата на Конституционния съд подчертава, че ненаказуемостта на онзи, който подпомага самоубийството, е пряко свързана с начините на изпълнение, предлагани от страна на обществена медицинска структура. Това може да стане след даването на зелен светофар от т.нар. етичен комитет на съответния район.

В Италия обаче лекарите имат право да прибегнат до т.нар. съзнателно възражение и да не изпълнят желанието на пациента. Така е и в случаите на аборт – в много болници в Италия

лекари и сестри

католици

отказват

да прекъснат

нежелана

бременност

Почти 46 на сто от всички гинеколози в Италия отказват да извършват аборти. В много градове в Южна Италия дори е невъзможно извършването на аборт и желаещите жени трябва да отидат в други области. Изключително висок процент на лекарите, противопоставящи се на аборта, има и в Лацио. /24chasa.bg