Косово провежда предсрочни парламентарни избори, предаде BBC.

Те се провеждат на фона на сложните отношения със Сърбия и разследването за военни престъпления срещу премиера Рамуш Харадинай.

Все още е силно напрежението между косовските албанци, които са около 90% и сръбското малцинство.

Безработицата в страната е около 27 процента, а 200 000 души са напуснали Косово от обявяването на независимост през 2008 година.

Тези проблеми очаквано доминират и по време на предизборната кампания.

Опозицията ще се опита да използва скандала с Харадинай, като натрупа подкрепа. Вьоса Османи ще се кандидатира за премиер от най-влиятелната опозиционна партия Демократичен съюз на Косово и се надява да бъде първата жена, избрана на този пост в Косово.

Имащите право на глас са около 1 млн. души. 111 733 души ще гласуват за първи път.

Припомняме, че в края на август, президентът на Косово Хашим Тачи определи 6 октомври като дата за предсрочни парламентарни избори след оставката на премиера Рамуш Харадинай.

Харадинай подаде оставка на 19 юли, след като беше призован за разпит от прокурора на страната за военни престъпления относно ролята му във въстанието през 1998 г. - 1997 г. срещу сръбските сили.

Парламентът в Косово гласува миналата седмица да се разпусне, проправяйки пътя на Тачи да свика предсрочно гласуване.

Анкетите прогнозират, че нито една партия няма да получи достатъчно подкрепа, за да състави правителство самостоятелно и се очакват продължителни коалиционни преговори.

Последното правителство беше коалиция между Алианса за бъдещето на Косово от Харадинай, Демократическата партия на Косово (PDK) и Социалдемократическата инициатива (NISMA).

Очаква се новото правителство да започне преговори с Белград за нормализиране на отношенията, което е основното условие както за Косово, така и за Сърбия да се присъединят към Европейския съюз.

Преговорите се сринаха миналия ноември, когато Прищина въведе 100% данък върху продуктите, произведени в Сърбия.

Предимно албанско Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г., близо десетилетие след бомбардировките от НАТО, изгони сръбските сили за сигурност от тогавашната сръбска провинция. През 2013 г. Косово и Сърбия се съгласиха на спонсорирани от ЕС разговори, но оттогава насам не беше постигнат малък напредък.

Независимостта на Косово бе призната от повече от 110 държави, но не и от други, включително пет държави-членки на ЕС, както и Сърбия, Русия и Китай.

Съгласно своята конституция Сърбия счита Косово за част от своята територия. Белград иска премахването на 100% данъка, преди да се върне към преговорите. Прищина заявява, че ще премахне данъка само след като Сърбия признае Косово за суверенна държава. /news.bg