Парализиран човек е успял да раздвижи всичките си крайници с контролиран от ума му екзоскелет, съобщават френски изследователи. 30-годишният Тибо коментира, че с първите си стъпки в костюма, се чувства като "първият човек на Луната", съобщава БиБиСи.

Движенията му, особено ходенето, далеч не са перфектни и роботозираният-костюм засега се използва само в лабораторията. Но изследователите казват, че това може един ден да подобри качеството на живот на пациентите.

Тибо е претърпял операция за поставяне на два импланта на повърхността на мозъка, покриващи частите от мозъка, които контролират движението. 64 електрода на всеки имплант четат мозъчната активност и изпращат инструкциите на компютър.

Сложният компютърен софтуер чете мозъчните вълни и ги превръща в инструкции за контрол на екзоскелета.

Когато Тибо си помисли да "ходи", той тръгва по верига от инструкции за движение на краката от софтуера. Той може да контролира всяка ръка, движейки ги в триизмерно пространство.

Тибо, който не иска да се разкрие фамилното си име пада от 15м при инцидент в нощен клуб преди четири години. Травма на гръбнака го парализира и той прекара следващите две години в болница. Но през 2017 г. той участва в изпитание на екзоскелет с Клинатек и университета в Гренобъл.

Първоначално той практикува да използва мозъчните импланти, за да контролира виртуален герой (аватар), в компютърна игра, след което преминал към ходене с костюма. "Това беше като да съм първият човек на Луната. Не ходех две години. Забравих какво е да стоя прав, забравих, че съм по-висок от повечето хора в стаята", коментира той.

"Беше много трудно, защото е комбинация от множество мускули и движения. Това е най-впечатляващото нещо, което правя с екзоскелета." 65кг сложна роботика не възстановява напълно функциите, но е сериозен напредък, който позволява на хората да контролират един-единствен крайник с мислите си.

Тибо трябва да е прикрепен, за да се сведе до минимум рискът от падане с екзоскелета - това означава, че устройството все още не е готово да се премести извън лабораторията. "Това далеч не е автономно ходене. Той няма бързите и прецизни движения за да не падне. Никой на света все още не е направил това", обяснява проф. Алим-Луис Бенабид.

Тибо трябва да изпълнява конкретни цели, като използва екзоскелета, за да движи горната и долната си част на ръцете и да завърта китките си, това е успешно в 71% от времето.

Проф. Бенабид, който разработи дълбока мозъчна стимулация за болестта на Паркинсон, коментира пред БиБиСи: "Решихме проблема и показахме, че принципът е правилен. Това е доказателство, че можем да разширим мобилността на пациентите с екзоскелет. Това е посоката, да се даде по-добро качество на живот." Френските учени твърдят, че могат да продължат да усъвършенстват технологията.

В момента те са ограничени от количеството данни, които могат да четат от мозъка, да изпращат до компютър, да интерпретират и изпращат до екзоскелета в реално време. Те имат 350 стотни, за да преминат от мисъл към движение, в противен случай системата става трудна за контрол.

Това означава, че от 64-те електроди на всеки имплант, изследователите използват само 32. Така че все още има потенциал да се разчита мозъкът по-подробно, като се използват по-мощни компютри и AI за интерпретация на информацията от мозъка.

Също така има планове за разработване на контрол върху пръстите, който да позволи на Тибо да вдига и премества обекти. Той вече е използвал импланта за контрол на инвалидна количка.

Има учени, които изследват начините за използване на екзоскелети за засилване на човешките способности - вместо да се преодолее парализата. Това включва военни приложения.

"Абсолютно не вървим в посока на тези крайни и глупави приложения. Не сме се запътили към този вид усъвършенстване на човешкото същество. Нашата работа е да помагаме на пациенти, които са загубили функциите си", обяснява проф. Бенабид.

Проф. Том Шекспир от Лондон коментира, "че това проучване представлява добре дошъл и вълнуващ напредък, но трябва да помним, че доказателството за концепцията е много далеч от използваемата клинична възможност. Дори и напълно функциониращи, ограниченията в разходите означават, че високотехнологичните опции никога няма да бъдат достъпни за повечето хора в света с нараняване на гръбначния мозък."

Той допълва, че само 15% от хората с увреждания имат инвалидна количка или други помощни устройства. Подробности за екзоскелета са публикувани в списанието The Lancet Neurology. /news.bg