Смятаме, че най-малко едно 20% би трябва да е увеличението на труда, за да се обере недофинансирането през годините. 2018 г. беше първата година, в която имаме по-голям бюджет от 2009 г. 10 години имаше недофинансиране, което се отрази на БАН и в голяма степен демотивираше учените. Сега тенденцията се е обърнала. Усещаме разбиране от институциите, но това трябва да продължи със същите темпове. Учените са просто изключително ценен капитал за България и те могат само да допринесат със своята работа за просперитета на българското общество. Трябва да ги запазим.

Това заяви председателят на БАН акад. Юлиян Ревалски. Българската академия на науките чества днес 150 години от основаването си.

Броят на учените в академията днес надхвърля 2500 души. Акад. Ревалски посочи като най-голямо предизвикателство пред Академията да запази хората си и да привлече и задържи младите. По думите му след 5-6 години БАН ще загуби около 700 - 800 учени по чисто биологически причини.

Той подчерта, че началната средна заплата в БАН е ниска - от порядъка на 800 лв.: "Към нея се добавят докторските и прослуженото време. Базовите заплати не са високи. Има доста колеги, които работят по допълнителни проекти, откъдето е възможно да се повиши възнаграждението, но те са с определен период на действие".

Голяма част от изследванията, които се правят, имат нужда от съвременна инфраструктура, която е скъпа. Освен това тя после изисква поддръжка. За да се извършват някакви изследвания, са необходими определени материали, които също са скъпи. От друга страна е факторът заплащане на труда на учените, каза още акад. Ревалски. /news.bg