Забавянето на преговорите на Македония за присъединяване към Европейския съюз заради позицията на България може да доведе до дестабилизация на Балканите, както и да постави страната ни в изолация в региона и пред нашите евроатлантически партньори, преди всичко САЩ и Германия.

100 години след Ньойския диктат България е на път да повтори неговите унизителни резултати, но този път не наложени отвън, а в резултат на вътрешни политически решения.

От края на Първата световна война /1914-1918 г./, която собствено завърши с подписването на Ньойския договор, България като победена държава беше поставена в икономическа изолация от победителките Гърция и Югославия. Тези две страни бяха окупирали територии с българско население, за които претендираше София и по тази причина се отнасяха изключително подозрително към България. Тежката геополитическа изолация се запази до началото на 90-те години, когато в огъня на кръвопролитни етнически войни Югославия се разпадна. Белград загуби своята миниимперия, Македония стана независима държава, с което се прекъсна сухопътната граница на Сърбия с Гърция.

Това създаде благоприятни предпоставки за България да пробие чрез Македония на Запад към Албания и Италия „прозорец“. Тази възможност се запазва и в момента, въпреки че за изминалите 30 години е направено твърде малко от нас за транспортното и енергийното ни свързване с Македония и Албания.

В случай че в България надделее идеята за провеждане на твърда политика спрямо Македония заради общата ни история, това ще лиши България от възможности за влияние в нашата съседка и ще нанесе тежък удар по политиците в тази страна, които са привърженици на нормалното развитие на отношенията със София и Европейския съюз. Фактически България със собствените си ръце ще подпомогне онези антибългарски кръгове, които са просръбски, жадуващи да представят страната ни като най-големият враг на Македония.

Едно евентуално захлаждане на отношенията между София и Скопие, след значителния напредък, постигнат след подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между премиерите на двете държави Бойко Борисов и Зоран Заев на 1 август 2017 г., ще отвори широко вратите за проникването на чужди антибългарски влияния в Македония, а по отношение на България – ще превърне нашата страна в безмълвен наблюдател на процесите в региона. Те са изключително важни и динамични.

След почти 20-годишно затишие, което настъпи след края на Косовската война /1999 г./, Балканите отново станаха важни за САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Китай и Русия. Великите сили отново премерват своите сили. Особено важни са две инициативи, които ще определят развитието на региона и от които България отсъства.

Първата, която е и най-голямото предизвикателство, е навлизането на Китай. Това става чрез възстановяването на транспортната връзка от Атина през Солун към Белград и Будапеща. Този проект възкресява стария геополитически коридор, съществувал в периода 1918-1991 г. и поставил в изолация България. Този проект стиска като менгеме Македония между Сърбия и Гърция и застрашава развитието на проекта по линията Изток-Запад с участието на България, Македония и Албания към Италия.

Втората инициатива е свързана с откриването на големите находища на природен газ в района на Източното Средиземноморие, по-конкретно в териториалните води на Кипър. Тя е свързана с проучването, добива и транспортирането на природен газ от региона за Европа. В нея участват Израел, Кипър, Гърция със силната подкрепа на САЩ. За последното говори фактът, че на учредяването ? присъства лично държавният секретар Майк Помпео. За момента България не е включена в нея, а като вариант за изнасянето на природния газ за Европа се разглежда маршрут през Италия. Да се надяваме, че София ще успее да се включи в транзитирането на „синьото гориво” от Източното Средиземноморие през проектирания вертикален коридор, който минава през нашата страна за Румъния. Българското правителство трябва да работи в тази посока, за да има истинска диверсификация и евтини цени на природния газ за родните потребители. Добивът и транспортирането на въглеводороди от Източното Средиземноморие може в някаква степен да бъде разглеждано като конкурент на руския природен газ.

Евентуалното влошаване на българо-македонските отношения ще съвпадне по време и с важни процеси в Западните Балкани. Те са свързани с опитите на Белград да възстанови своето влияние сред страните от бивша Югославия, без Хърватия и Словения, които вече са членове на ЕС, и Албания. Т.е. това е някаква нова форма на старата интегрална Югославия. Този проект датира от 30-те години на ХХ век и е предвиждал поставянето под контрол на съседите на монархията на Караджорджевиците, включително ликвидирането на Албания и България като самостоятелни държави.

Заявката за завръщането на Сърбия в региона и по-активната политика бе дадена в едно интервю на външния министър Ивица Дачич, близък съратник на сегашния президент Александър Вучич и на покойния югодиктатор Слободан Милошевич, в началото на 2017 г. Най-опасната инициатива на Белград е създаването на някаква обща икономическа и митническа зона, която да обхваща държавите от Западните Балкани, които не са членове на ЕС.

С това предложение Белград запозна Европейската комисия, обсъждаше го многократно с тогавашния еврокомисар по разширяването на Йоханес Хан. А миналата седмица Вучич дори запозна с него премиерите на Македония и на Албания Зоран Заев и Еди Рама. Този път идеята се представяше като един „Балкански Шенген“ – свободно движение на стоки, капитали и хора. Тази инициатива по същество иска да върне Сърбия икономически в бившите югославски републики, останали извън ЕС. Тя ще даде сили на Белград да говори от името на тези държави и да продължи с арогантната си политика спрямо своите съседи, на първо място България и Хърватия.

Едно захлаждане на отношенията с Македония заради споровете с България може да доведе до взимането на връх край Вардара на антибългарските и просръбски политици, които с удоволствие биха се присламчили към Белград.

Нашата твърда позиция трябва да бъде, че не може да има никакви подобни неоюгославски обединения, а всички държави трябва да се движат към интеграция в ЕС. България трябва да поеме водеща роля в този процес, още повече че подобно нещо би се посрещнало добре и в Черна гора, и в Косово. Вместо да създаваме съюзи, ние в момента се мъчим да разрушим и малкото, които сме направили, за да присъстваме в Западните Балкани.

Един българо-македонски конфликт ще зачеркне положителното начало, което поставихме по време на Българското председателство на ЕС през 2018 г., когато върнахме в дневния ред евроинтеграцията на Западните Балкани. Ще загубим и авторитет сред нашите западните партньори – САЩ и Германия. Първата активно работи за влизането на Македония в НАТО, което ще стане факт до края на годината, а втората даде зелена светлина за започването на преговори за присъединяване на Скопие след заседание на Бундестага миналата седмица.

Евентуалният българо-македонски конфликт ще бъде опасен и най-вече с това, че България ще загуби влиянието си в Западните Балкани, не само в Македония, но и възможността за такова в Косово и Черна гора. Ще предостави възможност на чужди сили да консумират плодовете на нейните усилия. /БГНЕС

————————————————

Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС.