В днешно време на човек му трябват само две неща, за да стане известен - достъп до интернет и нестандартна идея. Останалото е "гледайте ме сега на какво ще се направя".

Ние сме се нагледали на какво ли не в глобалната мрежа и сме категорични, че в онлайн пространството почва ще намери и най-абсурдното хрумване. Защото там всеки може да бъде какъвто си пожелае.

На същото мнение е и Николаос Цитиридис - доскорошен журналист и настоящ stand-up комик (гледали сме го, много е добър), "добро момче, читав човек, малко са му тъпи смешките, ма става". Към така изброените, същият на шега решава да добави още едно призвание - оценител на вафли. Не за друго, а защото "в интернет абсолютно всичко може да е известно и популярно, стига да е по-различно от всичко, което хората са виждали до момента".

И точно защото никой досега не бе писал ревюта на вафли, той решава да прави точно това. Хваща се и на възможно най-страшния бас - този със самия себе си, че ще се докосне до интернет славата.

От журналистиката е взел, каквото иска, видял е и сериозната страна на живота. От комедиантството тепърва започва да граби, а вафленият блог във Facebook му дава едно различно преживяване, въпреки че е просто една "абсурдна ситуация", в която сам се е забъркал.

Николаос е на мнение, че независимо с какво се занимава, човек не бива да го прави посредствено. Затова и се усмихва, когато вижда, че някой прави нещо и влага част от себе си в него. "Дали ще чистиш улици, или ще рисуваш картини за милиони, няма значение, ако чистиш улиците, както никой друг."

Той също влага много от себе си във вафления блог - както време, така и креативност. Налагало му се да прави и жертви - като да изяде за един ден толкова вафли, че след десетата да спре да ги брои. И колкото и ползотворен откъм ревюта да се оказва въпросният ден, Николаос предпочита да не си спомня за него.

Първоначално пише ревютата под прикритие, но преди няколко месеца решава да разкрие самоличността си. Тогава, след тази постъпка, започва да чува и възгласите "вафльо, вафльо" по време на своите stand-up комедийни участия.

Николаос приема "вафльо, вафльо" като положителната страна на славата. Част от нея е и фактът, че със сигурност е опитвал повече вафли от всеки от нас. Въпреки че създава Facebook страницата на шега и с цел да се надсмее на всички глупости, които се бълват в интернет пространството, днес не съжалява за това си решение.

"Всеки избор е добър, щом ме е довел дотук."

Година след появата на "Ревюта на вафли" в социалната мрежа, идва и първата му книга - "За вафлите и хората". Тя съдържа 42 разказа, в които авторът прави ревю на нещата от живота ("от къпането до бързите кредити") и ги оценява от 1 до 10 по "скалата на един истински вафлоядец".

Книгата ни дава и отговори на въпроси, които иначе никога не бихме задали - както Цитиридис никога не би попитал за безалкохолна бира.

Идеята за книгата "За вафлите и хората" изчаква правилния момент месеци наред, докато "вселенските взаимовръзки" си казват тежката дума и Николаос се среща с бъдещите си издатели. А с тях нещата се развиват "почти необяснимо бързо". Както стават и всички хубави неща.

Книгата ти съдържа 42 ревюта. Кое е твоето любимо?

Обичам си последното, 42-ро ревю - "Ревю на живота", защото успях да съм по-сериозен в него, а не е лошо понякога да си и сериозен. Все пак, много се радвам на "Ревю на софийските дилъри" и че успях да вдъхна живот на една истинска случка от морето миналата година в "Ревю на палатки".

На много от публикациите ти във вафления блог виждаме и твоята котка. Какво е мястото на котките между вафлите и хората?

Котките са всичко, което хората искат, но не могат да бъдат. Например никога няма да сме непукистите, които котките са. Те са окей със шкембетата си и са царете на интернет, защо и ние не сме така?

Ако животът беше вафла, как би я описал в едно изречение?

Може да си счупиш зъбите, ама си заслужава.

А ако беше вафла, какво име би си избрал?

Вафла "Хумор" и ще има тъпи смешки/късметчета на опаковката: "Една вафла си купила валяк и вече има син гофрета". /lifestyle.bg