Човечеството е изправено пред нарастващи рискове от по-бързо покачващите се нива на моретата, което ще доведе до увеличаване на годишните разходи за щети от наводнения, застрашаване на големите крайбрежни градове и вероятно до изселването на стотици милиони хора от домовете им. Това се очаква да предупреди важен доклад на ООН.

Учените вече предупредиха, че ако човечеството не предприеме бързо и сериозно намаляване на емисиите на парникови газове, океаните са готови да генерират унищожение, далеч по-голямо от настоящото, включително по-мощни бури, унищожаване на кораловите рифове, да бъде ударен риболовът, както и ускорено топене на ледените покривки и планинските ледници.

Междуправителствената експертна група за климатичните промени (IPCC) ще публикува в сряда (25 септември) специалния си доклад за океаните и замръзналите райони на Земята. IPCC е най-авторитетната световна организация по отношение на изследването на климатичните промени, като тя събира и координира усилията на хиляди най-авторитетни климатични учени от целия свят.

Учени и правителствени служители от 195 държави се събират в Монако, за да финализират обобщение на доклада за политиците по света, очертаващо заплахите, а също и решения.

Повече от 100 учени от 80 страни са съставили доклада през последните две години. Той цели да бъде окончателно обобщение на рисковете от въздействията на климатичните промени върху световните океани, полярните региони, ледниците и крайбрежните зони.

Докладът ще покаже колко широкоразпространени и далече стигащи са въздействията сега и ще стават все повече, освен ако човечеството не промени драстично начина, по който произвежда стоки и ги консумира. Той ще предложи решения, за да помогне на страните и градовете да се адаптират към повишаващото се морско равнище, както и стъпки за намаляване на риска от бедствия.

Докладът е продължение на други доклади на IPCC от миналата година насам относно глобалното затопляне с не повече от 1,5 градуса, както и храните и селското стопанство.

Фокусът върху океаните и замръзналите зони на Земята е от решаващо значение. Океаните действат като гигантски маховици, които задвижват световния климат. Те също така осигуряват храна и други жизненоважни за човечеството ресурси. Замръзналите зони, като полярните ледени покривки, съхраняват огромната част от сладката вода на планетата и са много чувствителни към промени на температурите. Ако те се разтопят, много райони на световната карта ще изчезнат.

Океаните също така абсорбират около една четвърт от емисиите на въглероден диоксид, произведени от човечеството, и поглъщат около 90 на сто от допълнителната топлина, задържана в атмосферата от емисиите на парникови газове. Засега океаните действат като спирачка за климатичните промени.

Ала това се променя. Океаните вече се затоплят, стават по-кисели от допълнителния CO2, който поглъщат и сега съдържат по-малко кислород. Това уврежда кораловите рифове, застрашава морския живот, включително рибните запаси. Някои видове риба се преместват на север или на юг, за да намерят по-хладни води.

Увеличаването на топлината в полярните райони ускорява топенето на ледовете в Антарктида и Гренландия и разтопява огромна площ от вечна замръзналост, която съхранява големи обеми метан, който е далеч по-мощен парников газ от CO2. Бързото освобождаване на метан в атмосферата вероятно ще влоши климатичната криза.

Едно неотдавнашно проучване установи, че Антарктида сега изпраща шест пъти повече лед в морето всяка година, отколкото през 1979 г. След като земното кълбо се затопля, това вероятно ще се ускори, вероятно ще подчертае докладът на IPCC.

Това има огромни последици за ниско разположени мегаполиси и страни като Сингапур, като наскоро премиерът Ли Сян Лун заяви, че страната ще трябва да изразходва 100 млрд. долара или повече през следващите 100 години, за да се справи с текущо прогнозираното покачване на морското равнище с около един метър до 2100 година.

Но морското равнище може да се покачи много повече след 2100 г., като се очаква докладът на IPCC да съдържа тревожни прогнози, ако човечеството не се насочи бързо към по-зелени икономики и начин на живот.

Без големи съкращения на емисиите на парникови газове, между 30 и 99 процента от повърхността на вечната замръзналост на северното полукълбо може да се стопи до края на века, според изтеклия проектодоклад на IPCC, до който "Франс прес" са получили достъп.

До 2050 г. много ниско разположени мегаполиси и малки островни държави ще изпитват "екстремни събития" във връзка с морското равнище всяка година, дори при най-оптимистичните сценарии за намаляване на емисиите. До 2100 г. се очаква годишните щети от наводнения да се увеличат със 100 до 1000 пъти.

Много милиони хора, зависими от ледници и снеготопене за водоснабдяване, също ще се сблъскат с остър недостиг на вода в Азия, Южна Америка и части от Африка. /news.bg