Макар и третирани с много изкуствени торове, ако бъдат измити добре преди консумация, зеленчуците няма как да навредят на човека, съобщи в интервю за БГНЕС преподавателят в Лесотехническия университет проф. Нидал Шабан.

„Имаме наши сортове домати, за които можем да бъдем сигурни, че не съдържат генномодифицирани организми“, съобщи проф. Шабан, който е и сред основните познавачи на българските сортове плодове, зеленчуци и овощни дървета. „В доматите на пазара, които са произведени в България, не вярвам да има ГМО, или поне никой не е съобщил за такива примеси в сортовете“, уточни професорът и допълни, че темата за ГМО нашумя покрай американската царевица, която в последните години бе масово генно модифицирана. Това се направи с цел производството й да нарасне, като се използват минимално продукти за растителна защита, и царевицата да бъде устойчива на различни болести, които иначе биха свалили значително добива й.

„Със сигурност генномодифицирана царевица е проникнала по някакъв начин на българския пазар, абсолютно съм убеден в това; никой не може да гарантира, че предлаганата – например – сладка царевица, не е генномодифицирана. Още повече ако не знаем кой и как я е произвел“, допълни преподавателят в Лесотехническия университет.

„Важно е да се отбележи, че е задължение на самия производител стриктно да опише на етикета на стоката има или няма генномодифицирани организми; не само производителят, но и търговецът трябва стриктно да описват стоката в етикетите си“, допълни професорът и уточни, че етикетирането на стоки с ГМО е задължително за всички европейски пазари. А задача на Министерството на земеделието и храните е да следи стриктно дали генномодифицирани продукти присъстват на пазара у нас, допълни проф. Шабан.

Кореноплодните зеленчуци, които излизат на пазара от ноември, са с най-много натрупани нитрати, ако са отглеждани и третирани с минерални (изкуствени торове). „И когато ние ги купуваме от пазара, или от мола, или от хипермаркетите, ние не знаем кой ги е произвел и какви химикали е използвал при отглеждането им производителят. Затова е добре зеленчуците, особено кореноплодните, да бъдат измивани много внимателно, защото нитратите са усвоими и водата ги отмива. Ние в момента, например, за сладкото салатно червено цвекло – имаме два-три сорта, които много масово се намират в България, – тези сортове нямат такава склонност за натрупване на нитрати – разбира се при оптимално минимално торене с изкуствени торове“, уточни проф. Шабан. И потвърди, че ако зеленчуците не бъдат измити добре под течаща вода, могат дори да бъдат опасни за здравето на човека.

Той посъветва и производителите, които отглеждат цвекло и други кореноплодни зеленчуци в малки стопанства или за лични нужди, да избягват да торят цвеклото с отлежала повече от една година оборска тор, защото зеленчукът ще бъде нападнат от телени червеи, които ще намалят качеството на продукцията. (Бел. ред. – семейството насекоми от рода на теления червей напада полските култури (пшеница, ечемик, овес, царевица, цвекло, слънчоглед, тютюн и др.), зеленчуковите култури (домати, картофи, дини, пъпеши, зеле, пипер, маруля, цвекло, и др.), както и младите овощни дръвчета в овощните и горските разсадници, както и напада младите лози в корените им, цветните култури и др.; развитието на червея протича за повече от 2 години).

„Силна имунна система се получава от едно съвместно консумиране на репички, ряпа, моркови, салатно цвекло, алабаш, марули, зеле и зелеви култури – цветно целе, броколи, карфиол, дори и новопоявилият се кейл – тези есенни култури, които служат за есенно зареждане на организма с витамини за зимата“, съобщи още проф. Шабан и отново напомни, че всички зеленчуци трябва да се измиват много внимателно, дори и ако трябва да бъдат накиснати във вода за няколко часа.

„Тази година производителите на гъби отбелязват огромен ръст в производството и продажбата на гъби шийтаке, особено когато те са произведени по биологичен или органичен начин“, радва се професор Шабан, който е и част от Управителния съвет на Съюза на гъбопроизводителите. Продукцията, отглеждана от специалисти-гъбари във ферми във Велико Търново, в Карлово, и др., е на много високо ниво тази година. Интензивното производство на гъби се осигурява и за износ, но и за български големи вериги хипермаркети. „В последните години гъбите шийтаке от български производители намират добър прием и на традиционния Фермерски пазар за производители, който се организира от Министерството на земеделието“, допълни проф. Шабан и уточни, че много български производители влизат на този пазар и е хубаво, че инициативите за провеждането на такъв пазар се разширяват и в други градове.