50 млн. лв. годишно се "крадат" от работодателите при сега съществуващата система на издаване на болнични листове. За НОИ щетите са 150 млн. лв.

"Ако четвъртък се пада национален празник, то в петък болничните листове нарастват с 30%", заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев на кръгла маса на тема "Злоупотребата с болнични листове - вреден за обществото феномен".

Затова от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлагат първите три дни болнични да не се изплащат от никого. Предложението си АИКБ смятат да внесат и в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

В периода от 2012 - 2018 г. броят на болничните листове се удвоява. Само за 2018 г. за първите три дни болнични, работодателите са платили още 160 млн. лв., допълнително е сумата, която се изплаща от НОИ. Над 14% е ръстът на изплатените суми за болничните за миналата година.

Паралелно с това за 2016 г. има само един наказан за издаването на болничен на здрав човек лекар в Разград. По данни на Министерство на здравеопазването на 1 000 заловени с прегрешения за издаването на болничен лист се наказват двама.

На 1 млн. души седем са наказаните, отчете Велев.

В повечето страни от Европейския съюз, като Австрия, Белгия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Словения Унгария, Франция, Холандия и Чехия, има период на изчакване, в който болничните не се изплащат. Докато в България, Германия, Португалия, Румъния, Словакия и Хърватия такъв период няма.

"Така, както е в момента, не може да се продължава и трябва да се намерят решения и изход", призова Велев. По думите му издаването на болнични листове на здрав човек е практически ненаказуемо. Последната промяна, която е била направена по отношение на болничните листове, е по време на кризата през 2008 - 2009 г., когато се е договорила мярката, първите три дни от болничните да се плащат от предприятията, напомни Велев.

Основанието на работодателите да се съгласят с нея тогава е, че срещу тази мярка са седели други антикризисни мерки, като например четири дни работа да се броят за пет работни дни и да бъдат подкрепени доходите на заетите. След като кризата отмина, трябваше да отпадне тази мярка, а тя стана постоянна, поясни шефът АИКБ. /news.bg