Според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Германия остава втората страна след САЩ в света по брой приети мигранти. Не всички обаче са бежанци.

Сама по себе си новата статистика за световната миграция изглежда доста привлекателна: през 2018 г. миграцията в развитите страни е нараснала само с 2% в сравнение с година по-рано. Такива са данните в годишния доклад за миграцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), публикуван в сряда, 18 септември.

Но общо резултатите съвсем не изглеждат толкова обнадеждаващи.

Според експертите, изготвили доклада, страните-членки на ОИСР са приели общо около 5,3 милиона мигранти миналата година. САЩ и Германия са водещи в списъка. В допълнение към тези страни, в организацията влизат още 33 промишлено развити страни от цял свят, в това число Турция, Япония и Нова Зеландия.

Броят на бежанците продължава да намалява

Въпреки че вниманието на обществеността традиционно е насочено към бежанците, по-голямата част от пристигащите в действителност съставляват временните трудови мигранти. През 2017 г. – засега по-скорошни статистически данни няма – техният брой в страните-членки на ОИСР е достигнал 4,9 милиона души, което е с 11% повече в сравнение с предходната година. Любопитно е, че най-популярната страна сред тази група мигранти е станала Полша. Второто място е заето от САЩ.

Що се отнася до бежанците, през 2018 г. само около милион души са поискали убежище в страните от ОИСР. Това е с 1/3 по-малко, отколкото през 2015 и 2016 г., когато броят на бежанците достигна рекордно високи стойности от Втората световна война насам. Основните страни на произход на търсещите убежище за миналата година са Афганистан, Сирия, Ирак и Венецуела.

Получаването на убежище става все по-трудно

В доклада се отбелязва, че много страни от ОИСР затягат своите миграционни политики. Сред трудовите мигранти се търсят все повече и повече висококвалифицирани работници. Да се събереш отново със семейството си или да получиш убежище също става все по-трудно.

От своя страна процесът на интеграция на мигрантите на пазара на труда напредва много успешно. Като цяло през 2018 г. 2/3 от новодошлите са получили работа в страните от ОИСР, а коефициентът им на заетост е само с 2,4% по-нисък, отколкото сред коренното население. Вярно е, че ситуацията е значително различна в различните страни. Например във Франция и Италия заетостта е само 40% сред новодошлите.

Като се вземе предвид, че броят на търсещите убежище продължава да намалява, държавите се съсредоточават все повече не върху приема на новите пристигащи, а върху интеграцията им. Това включва например обучението на мигрантите на местния език и тяхното запознаване с местната ценностна система, както и признаването на тяхната професионална квалификация.

Мигрантите като изкупителни жертви

Експертите от ОИСР отбелязват, че в много страни има широко разпространени стереотипи по отношение на мигрантите. Хората с чужди корени често се превръщат в изкупителни жертви и се винят в проблеми, с които те нямат нищо общо, се казва в доклада. Много хора бъркат легалната миграция с нелегалната и смятат, че всички мигранти са бежанци от по-малко проспериращи региони. Смята се също, че миграционните потоци не могат да бъдат контролирани, а новодошлите живеят на гърба на другите или отнемат работни места от местното население.

Опасенията на местното население не трябва да се игнорират

Многобройни научни изследвания, впрочем, показват обратното, твърдят от ОИСР. Урегулираната и контролирана миграция може да донесе икономически и социални ползи както за страните на пристигане, така и за страните на произход на посетителите, се казва в доклада.

В същото време организацията подчертава, че страховете на местното население не трябва да бъдат игнорирани, тъй като те касаят не само до чисто икономически въпроси. Скептицизмът на местните жители по отношение на готовността на мигрантите да се интегрират трябва да се вземе насериозно, се казва в проучването. По-специално, приемащите държави имат право да изискват посетителите да уважават техните ценности и да се придържат към общоприетите стандарти на поведение. Според авторите на доклада, това може да стане условие за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване.

Миграцията носи ползи, но далеч не за всички

Въпреки че миграцията като цяло е в полза на местното население, това не се отнася за всички социални групи. Например, нискоквалифицираните мигранти често се заселват в големите градове. Ако пристигащите са прекалено много, тогава те наистина могат да се представляват конкуренция за местни жители със същата квалификация. В този случай е важно да се помогне на онези, които не са се възползвали от миграцията, а обратно – са пострадали от нея, подчертава докладът.

ОИСР също призовава своите членове да провеждат ясна информационна политика. Местните жители трябва да знаят колко бежанци и мигранти са пристигнали в страната и по какви причини, къде са живели и работили преди и какви са шансовете им за успешна интеграция.

Според скорошно проучване на „Евробарометър“, 60% от гражданите на ЕС смятат, че нямат достатъчно информация за миграционните потоци в тяхната страна. Някои дори смятат, че в страната им има два пъти повече мигранти, отколкото всъщност са. Така че отношението на местното население към чужденците до голяма степен зависи от това, което властите на дадена държава казват по тази тема, обобщават експертите от ОИСР. /БГНЕС

——————

Кристоф Хаселбах, „Дойче веле“