Следвайки правата на пациентите според Европейската харта за права на пациентите, правото на безопасност означава всяко лице да има право на защита от опасностите, породени от лошо функциониращи здравни услуги – медицинска небрежност или грешка, както и право на достъп до здравни услуги и лечение, покриващи изисквания за висок стандарт на безопасност. Но никой от отговорните лица не спомена и дума по тези въпроси, съобщи в интервю за БГНЕС председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов.

Тази безопасност на пациентите е свързана с няколко други права – на превантивни мерки, например. Според официалната статистика на НЗОК не повече от 38% от пациентите правят годишните си профилактични прегледи, които по закон са задължителни, заяви Таушанов. „Тоест, каква безопасност имаме, като така лекарите сами стимулират пациентите да влизат с тежки увреждания в болниците и с няколкостотин хиляди да нарастват хоспитализациите, които вече са минали два милиона и половина броя“, допълни той. Задължение на личните лекари е да следят здравния статус на пациентите си.

От 2004-та година до момента не е реализирано правото на информирано съгласие на пациента – това информирано съгласие, което е по клиничните пътеки, реално не отговаря на Закона за здравето за правата на пациентите: а именно: пациентът да бъде информиран за всичките възможни методи на диагностика и лечение, и той сам да си избере как да бъде диагностициран и лекуван, както и да бъде наясно с рисковете и ползите от евентуално такова лечение. Има само единични болници и лечебни заведения, в които тази клауза се спазва, уточни Таушанов.

„Все още у нас е нарушено и правото на индивидуално лечение. Редки са случаите, може би най-много 2000 души се лекуват по индивидуално лечение у нас и им се прави индивидуална терапия. На фона на два милиона и половина хоспитализации, това е нищожно, смята председателят на пациентската организация.

„И най-важният въпрос: функционират лоши здравни услуги въпреки поредните обсъждания на концепции за нов здравен модел. Дори няма да отваряме думи за медицинските инциденти и грешки – няма нито регистър на такива инциденти, нито пък статистика за тях. Ние вече 10-та година предлагаме да се въведе система, която да има и фонд за обезщетение на пациенти, пострадали от такива инциденти. Във Франция, например, когато със или без лекарска грешка има увреждане, заразяване, или смърт, пациентът има право на обезщетение. Това обезщетение се изплаща от застраховката „Професионална отговорност“ на лекарите. И у нас има такава, но тя е супер занижена в нарушение на Кодекса за застраховането. Тя трябва да е в размер на 500 хиляди лева, а не е. Липсва и протокол за поведението на лекаря, описващ какво трябва да направи лекарят, когато пациентът отива да му се направи някаква операция, например. Въз основа на такъв протокол могат да се търсят грешки в поведението на лекаря – има ли медицинска грешка или не.

Тази година на дневен ред е въпросът за ролята на медицинските сестри, акушерките и лаборантките, които повече от 10 години не получават адекватно възнаграждение, и за които не се следи да имат високи морал, професионална отговорност, защото те обгрижват пациента денонощно. Тоест, тази свръхнатовареност оказва своето влияние – всички помним случая с акушерката Ковачева, която преби с шише новородено бебе, – там дори беше поискана експертиза да се установи има ли пренатоварване, – и експертите казаха, че въпреки че акушерката е била на смяна 24 часа, нямало преумора.

От 2004-та година насам предлагаме да се приеме Закон за правата на пациентите, в който да е заложен и Кодекс по правата на пациентите. И в момента в законодателството съществуват всевъзможни права, които, обаче, не са обвързани с никакви финансови и друг вид санкции. Това са само пожелателни идеи, и това е – например, ако един лекар при нас пропусне да даде на пациента да подпише информирано съгласие, може да бъде глобен с от 500 до 1500 лева. А на лекарите по света се търси наказателна и гражданска отговорност, която е много по-скъпа.

Но за да се стигне до търсенето на такава отговорност, трябва да има протоколи на медицинско поведение – това не са медицински стандарти, които ни обясняват колко доктора трябвало да има, за да има еди-какво-си ниво на компетентност; а е важно какво точно трябва да свърши лекарят при определена операция и манипулация. В тях е описано, например, какво може да прави коремен хирург и какво не, и пр. А не ортопед да прави трансплантация на бъбрек.

Има много случаи, в които заради стара техника пациенти умират, защото лекарите биват заблудени от техниката. Говори се, че се извършват и множество излишни операции (например в САЩ такива случаи са при над 20% от всички пациенти), но при нас няма толкова високи застраховки на пациентите, така че това за фалшивите операции е мит.

Още през 2004-та година Българският лекарски съюз трябваше да започне да създава правилата. По-късно съюзът направи такива правила, но те са съвсем различни – нормите трябваше да бъдат регламентирани в Наредба на МЗ. Затова министерството тръгна в тази посока, – и да се отменят неработещите медицински стандарти, и да се дадат други ясно регламентирани правила. Не може да има контрол, без да има стандарти по качество, които да бъдат контролирани.

Сред основните права на пациента е и правото на качество на услугата, а без стандарти за качество няма как да се стремим към по-високо качество на услугата. Всяко лице има право на достъп до висококачествени здравни услуги въз основа на спазването на определени стандарти.

Също така, българските пациенти имат право на достъп до иновации – тоест, всичко, което е ново като лечение в ЕС, и българите трябва да могат да се лекуват по този начин – дали с лекарства, дали с оперативни методи, дали цялостно лечение…

А ние в момента не можем да проследим какъв е пътят на пациента, защото решенията на онкокомитетите са за онкоболните пациенти (където отиват около 400 милиона годишно от бюджета), но за тях няма регистър. Пациентът отива на онкокомисия, после отива на съвсем друга, и прочие – а правилно е още на първата комисия да му се определи лечението стъпка по стъпка.

Основен проблем е, че в момента системата не следи крайният резултат на лечението на пациента, а в момента се следи само харченето на парите; и ако има големи нарушения, обикновено се търси под вола теле. Когато НЗОК започне да следи края на лечението на пациента, тогава може да говорим за качество, защото до момента тя е само финансиращ орган.

След като цените на лекарствата се изравниха в почти цяла Европа, трябва и медицинските услуги, които се заплащат, да достигнат нивата от ЕС. Иначе всеки месец към Европа ще заминават по 500 медицински сестри и лекари, а средната възраст на тези, които остават у нас, ще продължи да надминава 55-годишна възраст“.

Таушанов разказа и пример за последиците от некомпетентно лечение – екип на Спешна помощ в София решава да закара пациентка с ортопедична травма в частна ортопедична болница, която, обаче, няма спешно отделение. За дни пациентката се влошава и умира. „И никой не носи отговорност за тази чудовищна лекарска грешка“, завърши Таушанов. /БГНЕС