Свещенството на Гръцката Църква публикува обръщение по "украинския въпрос"

ЕС и Свят 16.09.2019 15:50

Духовенството на Гръцката Църква публикува открито писмо по "украинския въпрос" с призив към йерарсите да не признават ПЦУ еднолично, въпреки позициите на другите Църкви.

На 11 септември 2019 година 179 представители на духовенството, монаси и миряни на Гръцката Православна Църква публикуваха открито писмо по "украинския въпрос" до Атинския Архиепископ Йероним и архиереите, съобщава vimaorthodoxias.gr. В откритото писмо 179 духовници от Гръцката Православна Църква, които са го подписали, заявяват, че им е известно за оказване на натиск върху Гръцката Църква във връзка с "украинския църковен въпрос". Още повече, че по думите им, като не се гледа на това, че "Константинополската патриаршия "има право да предоставя автокефалия на всеки народ, има право да въздига до нивото на автокефалия само при съблюдаване на ясните и строги условия, заложени в църковните традиции и в съответствие с православната еклезиология и каноничен ред", в случая с автокефалия на новата украинска църковна структура ПЦУ, тези условия "не са били съблюдавани".

Авторите на откритото писмо поясняват и причините за това.

Най-напред, смятат те, "автокефалията не е поискана за признаване от всички Православни Църкви, дори от Вселенската Патриаршия, Църквата на Украйна, оглавявана от Митрополит Онуфрий, от 90-те епископи, от 12 000 енории, от 250-те манастири, от 5000 монаси и монахини, и от милионите вярващи. Каноничната църква, която има това право изцяло, не е молила за това и не е приела автокефалия. Възможно ли е тя насила да бъде принуждавана и наказвана за това, че не я е приела? В същото време всички, дори Вселенският Патриарх, признават присъствието на Митрополит Онуфрий и 90-те епископи (няма никакъв каноничен акт за тяхната ектронизация/снемане от престола, за отлъчване или запрещение от служение), наред с канонически съществуващите се създава паралелна структура", - подчертава духовенството.

Освен това, според него, "Украинската Църка канонически принадлежи на Московската, а не на Вселенската Патриаршия. Цялата автокефалия, предоставена досега от Константинопол, е създадена в рамките на неговата юрисдикция".

"Почти всички Поместни Църкви имат сериозни съмнения относно каноничността и законността на свещенството на новата църква. Тук се припомня, че около 15 от 50-е й епископи са получили своя "сан" по пътя на самохиротонията! Никъде другаде няма такъв прецедент! Нито една Православна Църква не е признала предоставянето на автокефалия, събитие безпрецедентно в историята на Църквата!", - поясняват подписалите писмото.

Духовенството пише още: "Ние не можем да разберем, как така без съвместното решение на всички Поместни Църкви, сборище на отлъчени, анатемосани, саморъкоположени разколници без да покажат покаяние с нито един акт, за да бъдат възстановени, са направили "обединителен събор" и едновременно е получена "автокефалия", а каноническите епископи, които съставляват каноничния Синод, изразяващи каноничната Църква, са предадени напълно на презрение". Свещенослужителите на Гръцката Църква подчертават: "Крайно печално е да осъзнаеш в същото време, как по-рано, пренебрегвайки политическите интереси и извънредно сложните времена, Вселенският Престол със своя светител Патриархът се е борил за единството на народите на Русия под единно духовно и църковно управление, а сега той се поддава на съблазните и трансатлантическия натиск, и се опитва насила да ги раздели, въвличайки Православната Църква в геополитическите интереси, превръщайки Църквата Христова в част от геополитическите процеси и проблеми. Ако Гръцката Църква признае автокефалията без всеправославно решение, ще въвлече и нашата Поместна Църква в геополитическия шахмат".

Привеждаме пълния текст на откритото писмо в превод.

ОТКРИТО ПИСМО ПО УКРАИНСКИЯ ВЪПРОС

До Негово Блаженство Атинският Архиепископ и на цяла Гърция г-н Йероним, Атина,

До Преосвещените Митрополити на Гръцката църква, по места

Ваше Високопреосвещенство,

Ваши Преосвещенства,

Като членове на Православната Църка и духовни синове на Вашата Епископално-отеческа йерархия ние изпитваме потребност да се обърнем към Вас, като наш духовен и църковен отец, за да изразим нашето безпокойство по повод неканонично предоставената Украинска Автокефалия.

1) Споделяме Вашата загриженост и сериозни канонични и църковни страхове и съмнения, изразявани пряко и косвено, в духа на вашето пастирско съждение. На нас ни е известно също така и за натиска, който изпитват Гръцката църква и нейните Архиереи - нещо, което не би трябвало да се случва от страна на различни видове църковни и нецърковни кръгове.

Искаме да вярваме, че здравите духовни традиции на нашите епископи ще могат да се справят с външните атаки.

2) Естествено, ние почитаме и уважаваме Вселенския Константинополски престол, който има предимството на честта и е първата катедра сред Православните църкви. Безспорно предимството на честта, предоставено от Вселенските събори, остава непрекъснато завинаги.

3) Преимуществото по чест на Константинопол съществува и се осъществява изключително в рамките на светата духовна синодална-йерархична система на общуване на Поместните Православни Църкви, а не извън и над това. Тя се състои главно в координирането на Православните Църкви по най-важните въпроси от междуправославен интерес, в председателството на междуправославните и общоправославните срещи и Събори, както и при изразяването и прилагането на решения, приети след общоправославни обсъждания.

4) Трансграничната намеса-инвазия, дори за разрешаване на сериозен проблем, в чужда юрисдикция, без съгласие и дори по-скоро с единодушие в противен случай, не може да се основава на православното тълкуване на първенството по чест, но не е нищо друго освен нейната промяна и неправилно тълкуване. Всеки опит за налагане на такова тълкуване, за съжаление, ще има много сериозни еклезиологични последици с незабавната загуба на почетната първа катедра. Примерът с прословутото първенство на Рим в качеството му на първопрестолен в древната църква показва сериозността на този въпрос. Изкривяването и опитът да се превърне първенството по чест в предимство на властта подкопава православната еклезиология и я води до папизъм с всички вредни от това последици.

5) Като гърци по рождение, ние почитаме и уважаваме Патриаршията на Рода (от гръцки), когато тя изразява любов. Натъжаваме се, защото днес виждаме как заради неправилния избор на нейното ръководство Той (Родът) се оказва в опасността да бъде изолиран и да загуби координиращата си роля в православните отношения, а така също и да изразява и реализира волята на Поместните Православни църкви. По-нататъшното настояване за грешен избор ще има само по-неблагоприятни последици за престола.

6) Вселенската Патриаршия има право да предоставя автокефалия на всеки народ, има право да възвисява до нивото на автокефалия, но само при съблюдаване на ясните и строги условия, заложени в църковната традиция и в съответствие с православната еклезиология и каноничния ред, които в този случай не бяха спазени.

7) Ние можем да споделим мнението за това, че отказът от приемането на Автокефалия в Украйна поставя под съмнение автокефалията, предоставена през XIX и XX век. Това твърдение няма канонично или историческо основание. Няма ни най-малко сходство между украинската автокефалия и каноничните автокефалии на другите църкви, тъй като:

а) Призната от всички Православни Църкви, в това число и от Вселенска Патриаршия, Автономната Църква на Украйна, оглавявана от Митрополит Онуфрий, с 90-те епископи, 12 000 енории, 250-те манастира, 5000 монаси и монахини и милионите вярващи не е искала автокефалия. Каноничната църква, която има пълно право на това, не поиска и не прие автокефалията. Възможно ли е да я принудите или да я накажете за това, че не я е приела?

б) В същото време, като всички, дори Вселенската патриаршия, признава присъствието на митрополит Онуфрий и 90-те епископи (няма никакъв каноничен акт за тяхната екстронизация/отстраняване от престола или отлъчване, или забрана за служение), но до канонично съществуващата се създава паралелна църковна структура. Ние (като Църква) обвиняваме абсолютно справедливо и осъждаме паралелните юрисдикции в диаспората, а сега прилагаме ли ги и в рамките на Църквата?

в) Църквата на Украйна канонично принадлежи на Московската Патриаршия, а не на Вселенската. Всички автокефалии до този ден са предоставяни на регионите, намиращи се в неговата юрисдикция.

г) Почти всички Поместни Църкви имат сериозни съмнения относно каноничността и законността на свещенството в новата църква. Овен това, около 15 от 50-те епископи са получили своя "сан" по пътя на самохиротонията! Никъде не е имало такъв прецедент!

д) Нито една Православна Църква не е признала предоставената автокефалия, събитие безпрецедентно в историята на Църквата!

8. Изключително тъжно е да осъзнаем, че докато по-рано, въпреки политическите интереси и изключително трудните времена, Вселенският престол и неговите свети патриарси се бореха за единството на народите в Русия под единното духовно и църковно управление, днес той се поддава на изкушения и трансатлантически натиск, и се опитва да ги раздели насила, въвличайки Православната Църква в геополитически интереси и превръщайки Христовата Църква в част от геополитическите процеси и проблеми. Възможното признаване на автокефалия от страна на Гръцката Църква, без всеправославно решение, ще въвлече и нашата Поместна Църква в геополитическия шахмат.

9) Регионът Украйна (в църковните източници се нарича главно Малка Русия), от 988 г. до 1686 година беше подчинен на Вселенския престол. С патриаршеския акт на Патриарх Дионисий IV тя канонично е била подчинена на Московската Патриаршия. Самата Вселенска Патриаршия през 322 година трактува Патриаршеския акт като пълно подчинение на Руската Църква!

Това убеждение е било изразено по различни начини от самата Вселенска Патриаршия и е било официално записано в Типиците през ХVII век, в Синтагматията/Конституцията 1797 г. (Св. Григория V), 1829, 1855, 1896, 1902 години, издадени в Константинопол от Патриаршеската типография" и в Патриаршеските календари - годишници, в това число и за 2018 година! В тези официални Патриаршески издания Вселенският Престол е приемал без никакви уговорки, че Украйна се подчинява канонично на Московската Патриаршия! Същата увереност са зафиксирали и делегатите на Вселенския Престол (пазителят на архивите К. Деликанис, преподавателите Диоклетийският Митрополит Калист (Уеър) (Оксфорд), първосвещеник Теодор Зисис (Солун), Василиос Ставридис (Халки), Гр. Ларендзакис (Виена), Вл. Фидас (Атина-Замбези), както и Вселенският Патриарх Вартоломей, и писмено в своята официална реч в Киев. Точно по такъв начин се е тълкувал Патриаршеският акт от 1686 година от Вселенската Патриаршия в продължение на 322 години!

10. И най-важното: по този начин Патриаршеският акт е тълкуван от общоправославното църковно съзнание в продължение на 332 години! От известната Конституция на Йерусалимския патриарх Хрисант (Нотар) от 1715 до 2019 г. всички Типици-Календари-Годишници на Поместните Православни Църкви считат Украйна за част от Руската Църква. Кой може да презира сърцевината на общоправославната църковна традиция и опит? Кой има право да застане над общоправославното съзнание?

11. Ние изразяваме огромната си загриженост, тъй като не последва убедителен отговор относно канонично несъществуващия "свещен сан" на новата църква. Естествено, при спазването на строги условия, църквата може по икономия да приема хиротониите, направени в разкол и ерес. Но какво казва нашата православна църква по този въпрос? На Изток нямаме папски престол, който да изразява своето мнение, а другите да се подчиняват! Но Поместните Църкви на Събора, председателствани от Константинополския патриарх, решават да излекуват разкола и да приемат хиротониите!

Обаче, когато всички Поместни Църкви се отказаха да признаят такъв "свещен сан", според какъв каноничен закон тогава Константинополският патриарх твърди, че той в качеството си на Първи изразява църквата и приема по икономия разколническите хиротонии? Константинополският патриарх не е по-висок от общото мнение на всички Поместни Църкви. Той не е папата, който изразява ex cathedra възгледите на Православната Църква, без да взема предвид мнението на своите подчинени.

12. За съжаление, ръкоположенията на новата Църква идват не само от отлъчения и предаден на анатема Филарет - отлъчване и анатема, които в продължение на 26 години бяха признати от цялото Православие (дори и от самия Вселенски патриарх), но и от саморъкоположението на бивш дякон, който никога не е бил ръкополаган за свещеник и епископ, какъвто е мошеникът и углавният престъпник Виктор Чекалин.

Заради Бога, нима е възможно Гръцката Църква да признае саморъкоположените? В крайна сметка в Господа се гордеем с апостолската приемственост на Православното Архисвещенство. Възможно ли е и след признаването на "ръкоположенията" на Чекалин да продължим да проповядваме апостолската приемственост на православните свещеници?

13. Как тогава се е "изцелила" "светостта" на саморъкоположените? Може ли само патриархът на Константинопол еднолично със своя акт да излекува липсата на апостолска приемственост?

Оправданията, които привеждат привържениците на автокефалията, са толкова противоречиви и се самоопровергават, че те не само не убеждават в съществуването на каноническо ръкоположение на саморъкоположените, но и потвърждават липсата на апостолска приемственост. След всичко това с каква съвест епископ може да признае такива "хиротонии"? Не говорим за съмнения по отношение на моралната чистота на някои лица, а за онтологичното отсъствие на самата сърцевина на свещенството. Ние на всеправославно ниво имаме работа не с "нравственото", а с онтологичното "оскверняване" на Тялото на епископата.

14. Ние не можем да разберем как без съвместното решение на всички Поместни Църкви сборище от отлъчени, анатемосани, саморъкоположени разколници, без покаяние, с един акт е било възстановено, събрано на "обединителен събор" и в същото време е получило "автокефалия", а каноничните епископи, които съставляват каноничния Синод, изразяващи каноничната Църква, са напълно предадени на презрение.

15. Ръководството на новата автокефална църква не внушава доверие, сериозност и гаранции за това, че следва църковната етика (вижте изявленията на "предстоятеля" Епифаний за Съединените щати, правата на ЛГБТ (движението на хомосексуалистите и др.), сътрудничеството с униатите, участието му в разобличаването на "Киевския митрополит" Василий Липковски и така нататък). Отделянето на "почетния Патриарх" Филарет и някои "епископи" от новата църква и сериозните му оплаквания по най-трагичен начин демонстрират неуспеха на изцелението на украинския разкол, тъй като нямаше разкаяние от страна на разколниците, което е най-необходимото условие за изцелението на разкола.

16. Ние по никакъв начин не можем да оправдаем предоставянето на автокефалия като наказание на Московската Патриаршия за "високомерие", "антицърковни действия", "безредие", "умиротворение/асимилация на светското" и т.н. Невъзможно е да се използва автокефалията като наказание за непослушните, защото неуважението и нарушаването на свещените канони не водят до истинско и дълготрайно (постоянно) решение на църковните проблеми.

В крайна сметка: без значение какъв е проблемът между Истанбул и Москва, как го лекува (?), обявявайки целия Синод от 90 епископи за неканоничен? Презираш цялата Църква с нейните 12 000 събори и милиони вярващи? Вие, архиереи, не сте ли служили с Негово Блаженство Онуфрий и Светия Синод, когато ходихте в Киев? Не го ли разпознавахте като единствен и каноничен Киевски Митрополит? Как сега ви призовават да го зачеркнете и вместо това да признаете някой друг? Каква канонична основа имат тези изисквания?

17. Ние стоим пред вас с дълбоко уважение и изразяваме неразделното си съчувствие и подкрепа на милионите членове на каноничната Православна Църква в Украйна, които търпят мъки и преследване, защото искат да останат в Църквата, в която са родени и израснали. Организираните акции и преследването от страна на държавни и недържавни органи срещу каноничната църква в Украйна с цел да принудят духовенството и вярващите да преминат в нова църква показват провала на автокефалията, а също и, че това не е искане на вярващия народ.

Как тогава Гръцката църква вместо да подкрепи гонените вярващи, да признае това, което огромната част от православните украинци са отхвърлили?

18. И накрая, най-тревожното е, че църковният проблем на Украйна се превръща от проблем на каноничната структура в голям еклезиологичен проблем с постоянен опит за промяна на първенството по чест на Вселенската Патриаршия с първенство на властта в стила на папизма:

а) За съжаление, в случая с украинската автокефалия Вселенският Патриарх се отказва от своята призната по традиция координираща роля, предполагаща изразяване и реализация на съборните решения на Поместните Православни Църкви. Затова и той се отказва да свика Всеправославен събор или Събор на Предстоятелите.

б) Напротив, като папата:

i) действайки трансгранично на територия на чужда юрисдикция, която е подчинена на Руската Църква, както самият той доскоро признаваше,

ii) взема суверенни и независими решения и против мнението не само на самата Църква на Украйна, но и на местните православни църкви;

iii) твърди, че останалите православни епископи на целия свят са длъжни да приемат Неговото решение;

iv) счита, че Неговото решение не е необходимо да бъде одобрено от други църкви, но и не може да бъде оспорено или оттеглено;

v) претендира на трансгранично вмешателство в делата на Вселенската Православната Църква, дори "по своя инициатива и изхождайки от дълга", "не само по отношение на догматите, свещените традиции и каноничните църковни положения или общи въпроси, отнасящи се до Тялото на Църквата, но и във всички относително важни частни въпроси, отнасящи се към интересите на една или друга Поместната Църква "(Писмо от Вселенския Патриарх Вартоломей до Архиепископа на Албания Анастасий, 22.02.2019). Тази Патриаршеска фразеология припомня прочутия Dictatus Papae (1075 г.) на папа Григорий VII, който поискал всички "causae majores" (сериозни въпроси) на вселенските църкви да бъдат предавани за решаване на папата! "

Повече от очевидно е, че ако изведнъж, не дай Боже, подобен подход надделее, в нашата Православна Църква ще се случат сериозни и печални събития.

Вашето блаженство,

Затруднението, с което се сблъска Постоянният Свещен Синод в отминалия период, състоящо се в това по-бързо, с приемане на съкратена процедура, да "закрие" този въпрос по такава проблемна автокефалия,

и последващото Ви изявление, че "не можете" да поемете отговорност за такова решение, демонстрира разумността и величието на смирението на нашите църковни лидери, но паралелно с това ни показват, че в съзнанието на гръцките архиереи остава клетвата, дадена пред Свещения Жертвеник по време на ръкоположенията им за епископи, когато те са обещали пред Бога и Неговата Църква, че ще спазват Свещените Канони на Църковния Ред, както и единството на Вселенската Православна Църква.

Ние предполагаме, че насилието над свещения институт на автокефалията, който вместо да служи на единството и стабилността на Светите Църкви на Господ Бог, се стреми да разруши истинското единство на нашата Православна Църква, превръщайки я в посмешище в очите на враговете й, според нас, не може да бъде узаконено, в това число, и от Архиерейския Събор на Гръцката църква. Защо, всъщност, Гръцката Църква да е първата, която поема такава отговорност, противопоставяйки се на църковното съзнание на всички Поместни Църкви за удовлетворяване на погрешния и неудачен избор на Фенер?

Защо тя трябва да смущава душите на милиони православни украинци, които чрез лишения и преследвания се борят да останат верни на своята църковна традиция? Защо, в крайна сметка, тя трябва да смущава душите на милиони вярващи във всички Поместни Православни Църкви, които ценят високо в съзнанието си Гръцката Църква и я смятат за свой ориентир? Ние смятаме, че с това тя няма да окаже добра услуга нито на себе си, нито на Вселенския Престол, нито на Вселенското Православие.

Убедени сме, че нашите духовни отци няма да ни разочароват и ще ни покажат православната еклезиология и каноничния ред като единствените критерии за решаване на украинския проблем.

Септември 2019
CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827