Русия и Китай са експанзионистични държави, заплашващи американските и западните интереси в цял свят.

Но между тях няма истински и стабилен съюз, а има развиващо се партньорство, създадено с цел да отслаби влиянието на САЩ. Ако американската политика е стратегически проницателна и далновидна, тя ще насърчи съперничеството и конфликта между Москва и Пекин, който е изгоден за Запада.

Русия остава главният противник на Запада в близко бъдеще, а Китай се превръща в по-дългосрочна заплаха. Русия е ревизионист и агресор, опитващ се да срути трансатлантическия свят. Но възможностите и за това стават все по-малки и в следващото десетилетия цялото й внимание ще бъде погълнато от вътрешни смутове и кризата на предаването на властта.

Китай е устойчиво развиващ се глобален конкурент, с растяща икономика и дългосрочна стратегия, чиято цел е да изпревари Европа и Америка. БВП на Китай е седем пъти по-голям от руския, а неговото население е десет пъти по-голямо. Китай ще изпревари Русия и във военен план, защото последната в условията на икономически застой ще бъде принудена да ореже бюджетните средства за отбрана.

При най-неблагоприятния сценарий стабилният съюз между Русия и Китай ще съдейства за запазването на агресивните военни намерения на Москва. Той ще позволи на КНР да разшири мащабите на своите операции за усилване на икономическото си влияние в Европа, ще доведе до разгръщането на военни единици на двете страни в нови места и към разпиляването на военния потенциал на САЩ. При благоприятния сценарий Вашингтон ще предизвика спорове между своите главни противници и ще отслаби тяхното антизападно партньорство, защото в този случай ще насочат своите ресурси един срещу друг.

Съществуват три региона, където Вашингтон може да осъществи тази стратегия. Това са руският Далечен изток, Централна Азия и Арктика. Трябва да се помогне на Китай да разшири своето влияние в сибирските и далекоизточни провинции на Русия, където той е отстъпил големи територии през 19 век, когато е бил слаб, а Руската империя относително силна. Сега те са си сменили ролите и те са движени от демографията и икономическите амбиции. Опитите да бъдат върнати тези региони е важно за Китай от символична и стратегическа гледна точка.

Ако говорим за демографията, то в Сибир и по тихоокеанското крайбрежие руското население намалява, а в съседен Китай числеността на населението расте. Около тяхната обща граница живеят около 4,3 милиона руснаци, а срещу тях 109 милиона китайци, като много от тях се нуждаят от земя, работа и ресурси. Устойчивият наплив на китайски работници в Русия показва, че Пекин все по-често вижда в северния си съсед не само доставчик на суровини, но и източник на земя за своето увеличаващо се и динамично население.

Увеличението на броя на китайците в Русия ще позволи на Пекин да прояви по-голяма политическа активност под предлог защита на сънародниците, също както го прави Москва, осъществявайки своите експанзионистични планове в Европа и твърдейки при това, че тя защитава рускоезичното население. Използвайки подривната тактика на Русия срещу самата нея, Пекин ще може да претендира за граничните руски територии и ресурси, заявявайки, че ще може да ги развива по-ефективно. По време на следващото поколение значителна част от Русия на изток от Урал може да стане китайски протекторат.

Усилващото се китайско проникване ще създава търкания в отношенията с Москва, а това ще доведе до нарастването на военната мощ от двете страни на общата граница. Прехвърлянето на руски сили и средства на източния театър ще отслаби натиска върху Европа и ще доведе до намаляване на заплахата за членовете и партньорите на НАТО от страна на Москва. Това също така ще възпира експанзионизма на Китай и ще отклони китайските ресурси за защита на северните и западните граници. Следователно това ще укрепи позициите на Америка за защита на Япония и Южна Корея и възпирането на китайската агресия срещу Далечния изток.

Централна Азия също може да стане изгодно за Запада бойно поле между Русия и Китай. Китайската инициатива „Един пояс, един път“ трябва да подчини на Китай икономически и политически страните, през които тя преминава. Между впрочем, тази инициатива има за цел намаляването на влиянието на Москва и подкопава нейните регионални съюзи. В тази стратегическа игра, където своята роля ще играят доставките на енергийни ресурси, икономическите инвестиции и военното сътрудничество, Вашингтон е способен да помогне на местните ръководители да се противопоставят на имперския натиск на Русия и Китай, а също така да насъскат двата хищника един срещу друг.

В Арктика Москва залага на това, че може да контролира Северния морски път и да си присвои ексклузивните права върху полезните изкопаеми в Заполярието. Но климатичните промени, спадът в руското корабостроене и растящото присъствие в Арктика на други държави, включително Китай, представлява предизвикателство към амбициите на Кремъл. САЩ трябва да укрепват своите позиции и да се противопоставят на опитите на Русия да контролира арктическите морски маршрути. Едновременно с това те трябва да сдържат китайските попълзновения. За това ще са необходими по-смели и енергични дипломатически, икономически и военни усилия. Освен това, САЩ не трябва да признават изключителни икономически зони в арктическите морета.

Русия се превръща в „по-малкия брат“ на Китай, сменя с него ролите, които двете страни са играли по времето на царизма и комунизма. Заплахата от въвеждането на по-жестоки западни санкции срещу Русия, разпространяващи се и върху износа на енергийни ресурси, ако тя и по-нататък осъществява своите агресивни военни действия срещу своите съседи, ще доведе до разширяването на нейната икономическа зависимост от Китай. Това ще предизвика ръст на недоволството в Москва и усилването на политическите разногласия с Пекин, от което САЩ ще могат да се възползват в своя стратегическа изгода. /БГНЕС

———-

Януш Бугайски, „Хил“.