Туитът на президента Доналд Тръмп от уикенда, с който бяха отменени тайни срещи в Кемп Дейвид с талибани и афганистански лидери дни преди годишнината от нападенията на 11 септември, е най-новият пример за склонността на главнокомандващия да поема голям риск в стремеж към външнополитическа победа, само за да я види разбита на пух и прах.

Това, което изглеждаше като предстоящо споразумение за слагане край на войната, се разпадна, а Тръмп и талибаните се обвиняваха взаимно за провала на почти едногодишни преговори между САЩ и талибаните в Доха, Катар.

Бунтовниците обещават още кръвопролития. Афганистанското правителство остава почти изцяло придатък на усилията на САЩ да сложат край на най-дългата война на Америка. И докато кампанията на Тръмп за преизбиране се разгаря, неговото желание да изтегли оставащите 14 000 американски войници от Афганистан засега остава неизпълнено.

Тръмп каза, че е отказал срещите в Кемп Дейвид и е отменил преговорите заради неотдавнашното бомбено нападение на талибаните край посолството на САЩ в Кабул, убило служител от американската мисия, макар че от 25 юни други девет американци загинаха при организирано от талибаните насилие. Но сделката започна да се разпада дни по-рано, след като афганистанският президент Ашраф Гани отложи пътуването си до Вашингтон, а талибаните отказаха да пътуват до САЩ преди да бъде подписана сделка, според бивш високопоставен афганистански служител.

Тайният план на Тръмп за срещи на високо равнище в уединената президентска резиденция в Мериленд наподобяваше други дръзки нетрадиционни външнополитически инициативи на президента - със Северна Корея, с Китай и Иран, които тепърва трябва да дадат плодове.

"Когато талибаните се опитаха да постигнат предимство в преговорите, като извършват терористични атаки вътре в страната, президентът Тръмп взе правилното решение да каже, че така няма да стане", каза държавният секретар Майк Помпейо, който в неделя участва в пет новинарски телевизионни предавания.

Трите широко рекламирани срещи на Тръмп с лидера на Северна Корея Ким Чен-ун - включително неотдавнашното кратко стъпване на президента на севернокорейска земя, предизвикаха дълбоко безпокойство от много посоки, включително сред неговата консервативна база в Конгреса.

И въпреки че срещите осигуриха готови за телевизионно излъчване кадри, за които е известно, че доставят наслада на Тръмп, преговорите между Вашингтон и Пхенян са в застой от месеци, без осезаем напредък към това Северът да бъде накаран да се откаже от ядрените си оръжия.

Предложенията на Тръмп за преговори с иранското ръководство по подобен начин не бяха резултатни, а Иран предприе действия в нарушение на ядреното споразумение от 2015 г., от което президентът се оттегли миналата година.

С Китай Тръмп устремно се стремеше към търговска война, налагайки мита за милиарди долари върху китайски внос, който трябва тепърва да накара Пекин да направи отстъпки. Досега обсъжданията нарушиха равновесието на финансовите пазари и доведоха до наказателни стъпки и на Пекин, и на Вашингтон.

Помпейо защити външната политика на Тръмп, като я обрисува по-скоро като безпощадна дипломация, а не като наивност или неопитност.

"В Ханой той обърна гръб на севернокорейците, щом стана ясно, че няма да сключат сделка, която има смисъл за Америка", каза Помпейо. "Той ще направи същото с иранците. Когато китайците се отдръпнаха от търговското споразумение, което ни бяха обещали да сключат, той прекъсна и тези разговори".

Демократите казаха, че решението на Тръмп да се откаже от сделка с талибаните е доказателство, че той прибързва в стремежа си да сключи сделка. Далеч от гарантиране на прекратяване на огъня, сделката включваше само ангажимент на талибаните да намалят насилието в Кабул и съседната провинция Парван, където САЩ имат военна база.

Сенаторът от Ню Джърси Боб Менендес, влиятелен

демократ в комисията по външни отношения, каза че преговорите са били зле замислени от самото начало, защото афганистанското правителство не е имало участие в тях.

Талибаните отказаха да преговарят с правителството (в Кабул), което смятат за нелегитимно и марионетка на Запада, затова правителството на Тръмп опита друг подход - да преговаря първо с талибаните за постигане на сделка, която да доведе до преговори на талибаните с афганистанци вътре и извън правителството.

"Това е още един пример за външната политика на правителството на Тръмп, който е високорисков акт, съсредоточен в основата си върху личността на Тръмп, а не върху стратегическите, методични усилия за постигане на мир", каза Менендес.

Критиките срещу плана от Кемп Дейвид не бяха само на демократите или на републиканци от движението "Never Trump" ("Никога Тръмп").

"Кемп Дейвид е мястото, където лидерите на Америка се събраха, за да планират нашия отговор след като Ал Кайда, подкрепена от талибаните, уби 3000 американци на 11 септември", написа в Туитър депутатката в Конгреса Лиз Чейни, републиканка от щата Уайоминг. "Никой член на талибанското движение нe бива никога да стъпи там".

Американски служител, запознат с преговорите с талибаните, каза, че "подкрепяната от малцина идея" за срещи в Кемп Дейвид е била обсъждана най-напред преди десетина дни, когато Тръмп тайно събра екипа си по националната сигурност и други висши съветници, за да говорят за Афганистан. Служителят направи изявлението, при условие, че остане анонимен.

Някои служители в правителството, включително съветникът по националната сигурност Джон Болтън, не са подкрепили споразумението с талибаните, както беше написано, каза служителят. Те не смятаха, че на талибаните може да се има доверие. Болтън е посъветвал президента да намали американските сили до 8600 - достатъчно, за да противодействат на терористични заплахи, и това да остане така, докато се постигне по-добро споразумение, каза служителят. Помпейо каза, че не знае дали Тръмп ще продължи да се придържа към обещанието си да намали броя на американските войски там от 14 000 на 8600.

Американският пратеник Залмай Халилзад неотдавна беше оповестил, че е постигнал принципно споразумение с талибаните. Съгласно сделката, до 135 дни след подписването САЩ щяха изтеглят около 5000 войници. В замяна бунтовниците се съгласиха да намалят насилието и да не допуснат Афганистан да бъде използван като трамплин за световни терористични атаки, включително на местни клонове на Ислямска държава и Ал Кайда.

Помпейо каза, че талибаните са се съгласили да скъсат с Ал Кайда - нещо, за което предишни правителства не успяха да убедят талибаните. Бунтовническата група беше дала подслон на лидера на Ал Кайда Осама бин Ладен докато той организираше нападенията на 11 септември. След нападенията САЩ свалиха от власт талибаните, които бяха управлявали Афганистан със суров вариант на ислямското право от 1996 до 2000 г.

Проблемите обаче не закъсняха. Дори докато Халилзад обясняваше сделката на афганистанския народ в излъчвано в цялата страна телевизионно интервю, талибаните взривиха кола бомба, насочена срещу комплекс в Кабул, където живеят много чуждестранни предприемачи. След това, в четвъртък, втора талибанска кола бомба експлодира край посолството на САЩ в Кабул и уби 12 души, сред които американски дипломатически служител. Халилзад внезапно се върна в Доха, в Катар, за поне два дни преговори с талибаните, но след това беше извикан обратно във Вашингтон.

Не е ясно дали преговорите ще бъдат възобновени, защото талибаните няма да имат доверие на бъдещи сделки, които договарят със САЩ, ако смятат, че Тръмп може внезапно да промени курса, според бившия високопоставен афганистански служител, който не беше упълномощен да обсъжда въпроса и говори само при условие, че остане анонимен. Служителят, който е обсъждал многократно мирния процес както с американски, така и с афганистански представители, каза че екипът на Халилзад не е бил в течение на плановете на Тръмп в събота вечерта да обяви в Туитър края на преговорите.

Прекратявайки преговорите, Тръмп "ще навреди на Америка повече от всеки друг", казаха талибаните в изявление. "Това ще навреди на репутацията й, ще демаскира допълнително пред света нейната политика, която е срещу мира, ще увеличи загубата на човешки живот и блага и ще представи политическите й действия като непостоянни".

Бившият служител каза, че сделката се е разпаднала по две главни причини. Първо, талибаните са отказали да подпишат споразумение, което не упоменава крайната дата на пълно изтегляне на американските войски. Тази дата трябваше да е или ноември 2020 г., в месеца на президентските избори в САЩ, или януари 2021 г., каза той.

Споразумението между САЩ и талибаните трябваше да бъде последвано от талибански преговори с афганистанци вътре и извън правителството, за очертаване на политическо бъдеще на страната. Гани каза на Халилзад, че фиксирането на дата на изтеглянето в споразумението ще подкопае общоафганистанското обсъждане още преди да е започнало; талибаните биха имали средство за натиск в тези преговори от първата стъпка, защото американските войски биха били в условията на график за окончателно изтегляне.

На второ място, САЩ не успяха да убедят Гани да отложи афганистанските президентски избори, насрочени за 28 септември, каза служителят. САЩ настояваха, че ако изборите се произведат и Гани спечели, неговите опоненти и други фракции срещу Гани ще оспорват резултатите, създавайки политическа криза, която би направила общоафганистанските разговори невъзможни. Други разногласия включваха също въпроса защо в сделката няма нищо за връзките на талибаните с Пакистан и размяна на затворници срещу заложници, каза служителят. /БТА