При възстановяването на българската държава през 1878 година има хаос в паричното обращение, тъй като по нашите земи се е плащало с всевъзможни монети от европейски и по-далечни държави. Преди гласуването на закона, с който се създава българският лев като парична единица на страната, бюджетите за 1879 и 1880 година са написани във френски франкове, припомня пред БНР Инес Лазарова, която отговаря за музейната експозиция на БНБ. Законът, позволяващ сеченето на монети и определящ лъв, е приет две години след освобождението, а първите български монети са медни, отсечени в Бирмингам:

"На тях е изборазен Българският държавен герб след 1880-та година."

Сеченето на сребърни и златни монети, които са с по-високи номинали, идва по-късно и се правят от най-големите европейски монетни дворове. С 50 стотинки е можело да се купи цяло агне. Първите български банкноти са осигурени със златно покритие, равно на една трета от номиналната стойност на банкнотата.

През 1885 - годината на Съединението, е приет и законът за БНБ, с който се дава правото на банката да емитира и банкноти . Те са осигурени със златно покритие, равно на 1/3 от номиналната стойност:

"В някогашна тримилионна България една такава банкнота от 20 лева се е падала средно горе-долу за 11 човека, а банкнотата от 50 лева, което казахме, че е било доста пари - на 150 човека."

В наши дни има три възпоменателни монети, посветени на Съединението, емитирани от БНБ - през 1989, 2010 и 2015 година:

"На гърба на монетата са изобразени участниците в Българския таен централен революционен комитет и отдолу в позлатен кръг са лъвчето, знамето на Голямоконарската чета и девизът: "Съединението прави силата"", обясни при представянето на монетата преди четири години главният касиер на БНБ Стефан Цветков. /24chasa.bg